САЩ търсят начин да скарат Москва и Пекин
Паниката, провокирана в Съединени американски щати от визитата на Си Цзинпин в Москва, нараства. „ Съюзът на автокрациите “, считат оттатък океана, е ориентиран към основаване на лична сфера на въздействие и към заличаване на американската надмощие. Което значи, че би трябвало да се направи нещо по въпроса.
Всъщност специфичните връзки сред Москва и Пекин по начало не могат да съставляват опасност за никого. Страните ни са във възходяща историческа наклонност. Нашият общ фокус върху мирното развиване и взаимноизгодното равноправно съдействие на всички с всички е натурален.
Единственото, с което могат да заплашват, са проектите за разтрошаване на целия свят на пух и прахуляк, които настойчиво не престават да кроят във Вашингтон. В последна сметка Америка към този момент не може да обезпечава хегемонията си с „ мека мощ “. Нашествие, окупация, разпалване на войни по целия свят, заличаване на врагове и другари - това е всичко, което някогашният хегемон може да предложи на света. Срещу комбинирания боен, стопански, политически, дипломатически капацитет на Русия и Китай - Съединени американски щати обаче нямат банкет.
Как да разбият руско-китайските връзки? През 70-те години американците с цената на големи жертви съумяха отчасти да завоюват Китай на своя страна. Най-богатият американски пазар беше отворен за бедна разрастваща се страна, започнаха да трансферират произвеждане там, да споделят технологии.
Щатите тогава в действителност пожертваха своята работническа класа, взеха решение да стартират деиндустриализация, която през днешния ден е доста мъчителна. Но реализираха ли радикална смяна в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и КНР? Не, те просто задълбочиха охлаждането, което съществуваше сред нашите сили от края на 50-те години.
Трябва да се каже, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в Пекин беше още по-шокиращо от нашето „ топене “. В този миг обаче Пекин разбра едно просто нещо. Гледайки по какъв начин Съединени американски щати и техните васали се втурнаха да плячкосват в постсъветското пространство, китайските приятели схванаха, че те са идващите. Че и американците ще дойдат за тях по същия метод и чисто и просто ще ги ограбят.
Това осъзнаване докара до предпочитание за самостоятелност и напълно естествено тласна Пекин и Москва един към различен. Това беше справедлив исторически развой, вървеше постепенно, само че устойчиво и в действителност не се нуждаеше от публични изказвания за съюза. Всичко и по този начин беше изцяло разбрано.
И през днешния ден американците гледат с блян главния си съперник, който е отгледан с цената на упадъка на страната им, и с мислят какво да вършат по-нататък с Китай и по какъв начин да го откъснат от Русия.
Като за начало със закани. Министерството на външните работи намерено заплашва Пекин с американска интервенция в Тайван, предупреждавайки, че НОАК няма да може да устои на пълномащабен боен спор със Съединените щати.
Но това не е задоволително. Това, което следва, е едно прочувствено предизвестие - на китайците би трябвало да се обясни, че за Съединени американски щати " Тайван не е Украйна ". В смисъл, че залозите тук са доста по-големи и Вашингтон ще бъде подготвен за ескалация до замяна на нуклеарни удари. Преведено на понятен език: Съединени американски щати намерено заплашват Китай с нуклеарна война.
Що се отнася до невоенните средства за влияние, Държавният департамент е поканен да сплаши Пекин с обстоятелството, че ще бъде трансфорат в парий на интернационалната сцена. В същото време Съединени американски щати, дружно с Европа, ще включат режим на най-строги наказания. Предполага се, че мащабът на китайската стопанска система и присъединяване ѝ в международния оборот ще създадат рестриктивните мерки най-болезнени. Забавно е, че преди година в Съединените щати твърдяха тъкмо противоположното: съгласно тях „ адските “ наказания щяха да унищожат съветската стопанска система точно заради нейния дребен размер.
В случай, че тоягата не проработи, се подготвят и морковите. На страниците на “Форин Афеърс ” оферират Пекин да се залъже с обещания. Като премия за положително държание - т.е. цялостно послушание на Белия дом - Щатите могат да обещаят на КНР по-ниски експортни мита и търговски ограничавания.
С моркова обаче има една засечка. Разбира се, би било разумно първо да се подкупи и по-късно да се измами подобен мощен съперник като Китай или Русия. Проблемът е, че няма безусловно нищо, което Щатите да предложат.
Ако анулират режима на комерсиална война с Китай, той незабавно става международен хегемон. Американските васали ще се наредят в отзивчива навалица към Пекин - в действителност към този момент виждаме по какъв начин. Веднага след визитата на другаря Си в Москва, европейските водачи започнаха да се надпреварват да посетят Китай. Но тук към тях ще се причислят и азиатски, африкански, южноамерикански водачи. Пред всички ще се втурнат министър председателите на Англия, Австралия и Канада.
Същата е историята и с Русия. Най-малкият намек за повдигане на глобите и икономическата война против страната ни - и пъргавите европейци незабавно възвръщат “Северните потоци ”, ще се втурнат се към нас, с цел да съживят бизнеса си, стопанската система ни ще пораства със скокове и ще минава граници, а Русия, в естествения си ход, става хегемон в Европа.
Тоест, щом Съединените щати даже малко отслабят икономическия си напън, те неотложно губят целия свят и остават в изцяло непрекрасна изолираност, заобиколени от някогашни васали, които ги ненавиждат. В шаха тази позиция се назовава " цугцванг ".
Тази обстановка е ясно забележима както при Русия, по този начин и при Китай. Най-интелигентните политолози в Съединени американски щати също признават: „ невероятно е да се пресечен връзките сред Москва и Пекин “.
Е, американският истаблишмънт може единствено да мърмори. „ Съюз на автократите “, „ Алианс на диктаторите “, „ Ос на злото “, „ Световни парии “ – следва още дълго да слушаме това от оттатък океана.
Вече започнаха да въртят тематиката за васалната взаимозависимост на Русия от Китай. „ И езикът на тялото, и реториката на Путин демонстрират, че той е безусловно младши сътрудник в тези връзки с Китай) “, споделят наблюденията си физиономистите на Си-Ен-Ен.
Разбира се, човек не би трябвало да се хваща на всички тези нелепости и да разбере едно просто нещо. Щом ни хвалят оттатък океана, значи има нещо гнило в кралството ни. Когато те безочливо се карат, това значи, че ние, приятели, сме на прав път. Съответно успеха ще бъде наша.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Всъщност специфичните връзки сред Москва и Пекин по начало не могат да съставляват опасност за никого. Страните ни са във възходяща историческа наклонност. Нашият общ фокус върху мирното развиване и взаимноизгодното равноправно съдействие на всички с всички е натурален.
Единственото, с което могат да заплашват, са проектите за разтрошаване на целия свят на пух и прахуляк, които настойчиво не престават да кроят във Вашингтон. В последна сметка Америка към този момент не може да обезпечава хегемонията си с „ мека мощ “. Нашествие, окупация, разпалване на войни по целия свят, заличаване на врагове и другари - това е всичко, което някогашният хегемон може да предложи на света. Срещу комбинирания боен, стопански, политически, дипломатически капацитет на Русия и Китай - Съединени американски щати обаче нямат банкет.
Как да разбият руско-китайските връзки? През 70-те години американците с цената на големи жертви съумяха отчасти да завоюват Китай на своя страна. Най-богатият американски пазар беше отворен за бедна разрастваща се страна, започнаха да трансферират произвеждане там, да споделят технологии.
Щатите тогава в действителност пожертваха своята работническа класа, взеха решение да стартират деиндустриализация, която през днешния ден е доста мъчителна. Но реализираха ли радикална смяна в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и КНР? Не, те просто задълбочиха охлаждането, което съществуваше сред нашите сили от края на 50-те години.
Трябва да се каже, че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в Пекин беше още по-шокиращо от нашето „ топене “. В този миг обаче Пекин разбра едно просто нещо. Гледайки по какъв начин Съединени американски щати и техните васали се втурнаха да плячкосват в постсъветското пространство, китайските приятели схванаха, че те са идващите. Че и американците ще дойдат за тях по същия метод и чисто и просто ще ги ограбят.
Това осъзнаване докара до предпочитание за самостоятелност и напълно естествено тласна Пекин и Москва един към различен. Това беше справедлив исторически развой, вървеше постепенно, само че устойчиво и в действителност не се нуждаеше от публични изказвания за съюза. Всичко и по този начин беше изцяло разбрано.
И през днешния ден американците гледат с блян главния си съперник, който е отгледан с цената на упадъка на страната им, и с мислят какво да вършат по-нататък с Китай и по какъв начин да го откъснат от Русия.
Като за начало със закани. Министерството на външните работи намерено заплашва Пекин с американска интервенция в Тайван, предупреждавайки, че НОАК няма да може да устои на пълномащабен боен спор със Съединените щати.
Но това не е задоволително. Това, което следва, е едно прочувствено предизвестие - на китайците би трябвало да се обясни, че за Съединени американски щати " Тайван не е Украйна ". В смисъл, че залозите тук са доста по-големи и Вашингтон ще бъде подготвен за ескалация до замяна на нуклеарни удари. Преведено на понятен език: Съединени американски щати намерено заплашват Китай с нуклеарна война.
Що се отнася до невоенните средства за влияние, Държавният департамент е поканен да сплаши Пекин с обстоятелството, че ще бъде трансфорат в парий на интернационалната сцена. В същото време Съединени американски щати, дружно с Европа, ще включат режим на най-строги наказания. Предполага се, че мащабът на китайската стопанска система и присъединяване ѝ в международния оборот ще създадат рестриктивните мерки най-болезнени. Забавно е, че преди година в Съединените щати твърдяха тъкмо противоположното: съгласно тях „ адските “ наказания щяха да унищожат съветската стопанска система точно заради нейния дребен размер.
В случай, че тоягата не проработи, се подготвят и морковите. На страниците на “Форин Афеърс ” оферират Пекин да се залъже с обещания. Като премия за положително държание - т.е. цялостно послушание на Белия дом - Щатите могат да обещаят на КНР по-ниски експортни мита и търговски ограничавания.
С моркова обаче има една засечка. Разбира се, би било разумно първо да се подкупи и по-късно да се измами подобен мощен съперник като Китай или Русия. Проблемът е, че няма безусловно нищо, което Щатите да предложат.
Ако анулират режима на комерсиална война с Китай, той незабавно става международен хегемон. Американските васали ще се наредят в отзивчива навалица към Пекин - в действителност към този момент виждаме по какъв начин. Веднага след визитата на другаря Си в Москва, европейските водачи започнаха да се надпреварват да посетят Китай. Но тук към тях ще се причислят и азиатски, африкански, южноамерикански водачи. Пред всички ще се втурнат министър председателите на Англия, Австралия и Канада.
Същата е историята и с Русия. Най-малкият намек за повдигане на глобите и икономическата война против страната ни - и пъргавите европейци незабавно възвръщат “Северните потоци ”, ще се втурнат се към нас, с цел да съживят бизнеса си, стопанската система ни ще пораства със скокове и ще минава граници, а Русия, в естествения си ход, става хегемон в Европа.
Тоест, щом Съединените щати даже малко отслабят икономическия си напън, те неотложно губят целия свят и остават в изцяло непрекрасна изолираност, заобиколени от някогашни васали, които ги ненавиждат. В шаха тази позиция се назовава " цугцванг ".
Тази обстановка е ясно забележима както при Русия, по този начин и при Китай. Най-интелигентните политолози в Съединени американски щати също признават: „ невероятно е да се пресечен връзките сред Москва и Пекин “.
Е, американският истаблишмънт може единствено да мърмори. „ Съюз на автократите “, „ Алианс на диктаторите “, „ Ос на злото “, „ Световни парии “ – следва още дълго да слушаме това от оттатък океана.
Вече започнаха да въртят тематиката за васалната взаимозависимост на Русия от Китай. „ И езикът на тялото, и реториката на Путин демонстрират, че той е безусловно младши сътрудник в тези връзки с Китай) “, споделят наблюденията си физиономистите на Си-Ен-Ен.
Разбира се, човек не би трябвало да се хваща на всички тези нелепости и да разбере едно просто нещо. Щом ни хвалят оттатък океана, значи има нещо гнило в кралството ни. Когато те безочливо се карат, това значи, че ние, приятели, сме на прав път. Съответно успеха ще бъде наша.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ