Какви послания отправи Урсула фон дер Лайен към Европейския съюз?
Пандемията сплотява, само че миграцията разделя страните в Европейския съюз. Това бяха част от посланията в речта „ За положението на Съюза” на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която тя държа в сряда. Светлина в края на тунела, наименуван „ пандемия” вижда Урсула фон дер Лайен:
„ Следващата година ще бъде още едно тестване за духа. Гледайки нашия съюз знам, че Европа ще издържи това тестване. “
Тази визия за единодушие на Евросъюза обаче е на фона на първата година след Брекзит, в която се води „ войната на наденичките”, както бяха известни сделките към гратисния интервал без митнически инспекции на охладени месни артикули. А някогашният основен договарящ на блока Мишел Барние предизвести, че други страни ще последват Англия и ще изоставен Европейския съюз, в случай че той не промени имиграционните си правила, откакто по-рано прикани Франция да възвърне законодателния си суверенитет, с цел да се освободи от надзора на европейските съдилища що се отнася до миграцията. Именно тя е причина за раздор в блока, призна в речта си Урсула фон дер Лайен:
„ Докато не намерим обща позиция по какъв начин да се оправяме с миграцията, нашите съперници ще продължат да се прицелват в нея. В последна сметка всичко се свежда до доверието – както сред страните членки, по този начин и от страна на европейците, че миграцията може да бъде овладяна. Наясно съм, че има доста възгледи по тази тематика, само че имам вяра, че единодушието не е надалеч.”
Въпреки милиардите евро, отпускани на Турция, решение за обща мигрантска политика към момента няма на хоризонта.
Какво следва оттук насетне за континента поради пандемията?
Относно опазването на здравето ръководителят на Европейската комисия акцентира на работата по основаване на Европейския орган за подготвеност и реакция при изключителни здравни обстановки HERA и даряването на ваксини:
„ Предлагам нова здравна задача за подготвеност и резистентност за целия Европейски съюз. Тя би трябвало да бъде подкрепена с вложения от 50 милиарда до 2027 година, с цел да бъдем сигурни, че никакъв вирус няма да трансформира локална зараза в международна пандемия още веднъж. Ние бяхме единствените, които споделиха половината от създадените от нас ваксини с останалия свят. Доставихме над 700 милиона дози за над 130 страни.”
Това се случва обаче на фона на извънредно ниския интерес към препарата на „ АстраЗенека” в Европа, от които са поръчани 300 милиона дози.
Урсула фон дер Лайен сложи акцент върху другите аспекти в цифровото развиване на блока:
„ Усвояването на цифровите технологии ще ни донесе триумф, в противоположен случай – ще има неуспех.”
Един от тях е следният:
„ Позволете ми да се съсредоточа върху полупроводниците за миг – тези дребни чипове, които са в основата на всичко. Няма цифрови технологии без тях. В момента за най-модерни чипове подвластен от производството на Азия. Това не е въпрос единствено на конкуренция, а и на софтуерен суверенитет. Нека се концентрираме върху нашите сили в полупроводниците и да станем още веднъж международен водач. Това би трябвало да бъде нашата цел.”
Подобни упоритости би било хубаво да виждаме в действителни образци, което можеше да се случи и по време на самата тирада, в края на която Урсула фон дер Лайен даде за въодушевяващ образец параолимпийската златна медалистка по фехтовка от Италия – 19-годишната Бебе Вио, която е с четири ампутирани крайника и присъстваше в Страсбург. Щеше да е уместно в случай че тя носеше най-модерните протези, създадени в Европа.
Друг нюанс на ролята на новите технологии за бъдещето на Европейския съюз, беше защитата, на която беше наблегнато в речта „ За положението на Съюза”:
„ Вече не ви е нужна войска или ракета, с цел да предизвикате огромни вреди. Можете да парализирате индустриални фабрики, общински администрации и лечебни заведения единствено с преносим компютър. Можете да нарушите избори със смарт телефон и достъп до интернет. Не би трябвало да ни е задоволително единствено да обсъждаме киберзаплахите, а и да се стремим да станем водач в киберсигурността. Трябва тук, в Европа, да се създават принадлежности за киберзащита. Ако всичко е обвързвано, всичко може да бъде хакнато.”
Урсула фон дер Лайен се разгласи за концентрация в областта на защитата:
„ От жизненоважно значение е да подобрим съдействието в разузнаването. И не става въпрос за разузнаване в тесния смисъл, а да обединим сведенията на всички служби и източници – от Космоса до полицейското образование, откритите източници и организациите за развиване. Европейският съюз може да има неповторими по мащабите и дълбочината си познания, само че ние можем да използваме тази информация и да вземаме решения, единствено в случай че имаме цялостната картина. А в този момент това не е по този начин.”
Тя също по този начин разгласи, че взаимно с президента на Франция Еманюел Макрон ще бъде извършена Европейска среща на върха, отдадена на защитата. Макрон е неприкрит покровител на концепцията за европейска автономност в тази област. Провеждането на сходна взаимна среща на върха обаче може да се разчете и като поддръжка за Макрон поради идните президентски избори във Франция следващата година.
Централно място в годишната тирада на Урсула фон дер Лайен заемаше тематиката за измененията в климата и така наречен " зелен преход ":
„ Това климатично и икономическо водачество заема централното място за реализиране на международните и обвързваните със сигурността наши цели. То също по този начин отразява по-мащабната смяна в международните каузи във времена на преход – към нов международен ред. Навлизаме в нова епоха на хиперконкуренция. Повече електрически коли, в сравнение с дизелови, са били регистрирани в Германия за първото полугодие на тази година. Полша към този момент е най-големият експортьор на Съюза на батерии и електрически рейсове.”
Важно е обаче да се посочи, че и тези технологии замърсяват природата непряко – зареждането за електрическите коли нормално идва от атомни централи, които не са екологични, неуреден е и въпросът с преработването на техните батерии. Урсула фон дер Лайен разгласи:
„ Целта е елементарна – ще сложим цена на замърсяването, ще създадем чиста силата, която използваме, ще имаме по-умни коли и по-чисти самолети. Ще се погрижим климатичните упоритости да са в тандем със обществените, тъй като зеленият преход би трябвало да бъде обективен. Затова предлагаме новия обществен климатичен фонд, с цел да се преборим с енергийната беднотия, от която страдат 34 милиона европейци. Но Европа не може да го направи сама, тъй като задачите за 2030 година няма да задържат повишението на температурите до градус и половина. Всяка една страна носи отговорност.”
Тя изложи главните хрумвания и във външнополитически проект:
„ Със Съединени американски щати ще разработим новите цели за международна смяна – от новия съвет по технологиите, до здравна сигурност и резистентност. Европейският съюз и Съединени американски щати постоянно ще бъдат по-силни дружно. И, несъмнено, същото важи и за нашите съседи от Западните Балкани. Преди края на този месец ще пътувам до този район, с цел да изпратя мощен сигнал за ангажираността ни към процеса на присъединение. Инвестиране в бъдещето на Западните Балкани е влагане в бъдещето на Европейския съюз.”
Това обаче е в известна степен в прорез с казаното от немския канцлер Ангела Меркел, която тази седмица беше на прощална обиколка в страните от Западните Балкани. Тя предизвести, че тях ги чака „ дълъг път”до участието в Европейския съюз.
Отправяйки взор на Изток Урсула фон дер Лайен съобщи:
„ Много сме положителни в това да финансираме пътища. Но за Европа не е разумно да построим идеалния път сред медна мина – благосъстоятелност на Китай, до пристанище – благосъстоятелност на Китай. Затова скоро ще представим нашата нова тактика за съгласуваност. Чрез нея ще изградим партньорства в целия свят. Искаме да сътворяваме връзки, а не зависимости.”
Нямаше конкретика обаче в следната поръчка:
„ Днес 25 милиона души са заплашвани или принуждавани да се трудят. Не можем да приемем, че са принуждавани да вършат артикули, които се оказват за обмен в магазини в Европа. Така че ще предложим възбрана за артикули на нашия пазар, направени с насилствен труд. Защото човешките права не са за обмен.”
Тя обаче не уточни непосредствено мюсюлманското малцинство в Китай уйгури, които са принуждавани да работят в трудови лагери в провинция Синдзян. Някои отчети сочат, че измежду създаваните от тях неща са и артикули за немската автомобилна промишленост. Урсула фон дер Лайен не загатна детският труд в Бангладеш, където деца шият облекла за сред 11 и 90 $ на месец или робите в Африка в мини за скъпи метали. Колкото и благородно да е желанието на ръководителя на Европейската комисия, дали е осъществимо? Въпрос също толкоз значителен и за останалите ѝ оферти.
„ Следващата година ще бъде още едно тестване за духа. Гледайки нашия съюз знам, че Европа ще издържи това тестване. “
Тази визия за единодушие на Евросъюза обаче е на фона на първата година след Брекзит, в която се води „ войната на наденичките”, както бяха известни сделките към гратисния интервал без митнически инспекции на охладени месни артикули. А някогашният основен договарящ на блока Мишел Барние предизвести, че други страни ще последват Англия и ще изоставен Европейския съюз, в случай че той не промени имиграционните си правила, откакто по-рано прикани Франция да възвърне законодателния си суверенитет, с цел да се освободи от надзора на европейските съдилища що се отнася до миграцията. Именно тя е причина за раздор в блока, призна в речта си Урсула фон дер Лайен:
„ Докато не намерим обща позиция по какъв начин да се оправяме с миграцията, нашите съперници ще продължат да се прицелват в нея. В последна сметка всичко се свежда до доверието – както сред страните членки, по този начин и от страна на европейците, че миграцията може да бъде овладяна. Наясно съм, че има доста възгледи по тази тематика, само че имам вяра, че единодушието не е надалеч.”
Въпреки милиардите евро, отпускани на Турция, решение за обща мигрантска политика към момента няма на хоризонта.
Какво следва оттук насетне за континента поради пандемията?
Относно опазването на здравето ръководителят на Европейската комисия акцентира на работата по основаване на Европейския орган за подготвеност и реакция при изключителни здравни обстановки HERA и даряването на ваксини:
„ Предлагам нова здравна задача за подготвеност и резистентност за целия Европейски съюз. Тя би трябвало да бъде подкрепена с вложения от 50 милиарда до 2027 година, с цел да бъдем сигурни, че никакъв вирус няма да трансформира локална зараза в международна пандемия още веднъж. Ние бяхме единствените, които споделиха половината от създадените от нас ваксини с останалия свят. Доставихме над 700 милиона дози за над 130 страни.”
Това се случва обаче на фона на извънредно ниския интерес към препарата на „ АстраЗенека” в Европа, от които са поръчани 300 милиона дози.
Урсула фон дер Лайен сложи акцент върху другите аспекти в цифровото развиване на блока:
„ Усвояването на цифровите технологии ще ни донесе триумф, в противоположен случай – ще има неуспех.”
Един от тях е следният:
„ Позволете ми да се съсредоточа върху полупроводниците за миг – тези дребни чипове, които са в основата на всичко. Няма цифрови технологии без тях. В момента за най-модерни чипове подвластен от производството на Азия. Това не е въпрос единствено на конкуренция, а и на софтуерен суверенитет. Нека се концентрираме върху нашите сили в полупроводниците и да станем още веднъж международен водач. Това би трябвало да бъде нашата цел.”
Подобни упоритости би било хубаво да виждаме в действителни образци, което можеше да се случи и по време на самата тирада, в края на която Урсула фон дер Лайен даде за въодушевяващ образец параолимпийската златна медалистка по фехтовка от Италия – 19-годишната Бебе Вио, която е с четири ампутирани крайника и присъстваше в Страсбург. Щеше да е уместно в случай че тя носеше най-модерните протези, създадени в Европа.
Друг нюанс на ролята на новите технологии за бъдещето на Европейския съюз, беше защитата, на която беше наблегнато в речта „ За положението на Съюза”:
„ Вече не ви е нужна войска или ракета, с цел да предизвикате огромни вреди. Можете да парализирате индустриални фабрики, общински администрации и лечебни заведения единствено с преносим компютър. Можете да нарушите избори със смарт телефон и достъп до интернет. Не би трябвало да ни е задоволително единствено да обсъждаме киберзаплахите, а и да се стремим да станем водач в киберсигурността. Трябва тук, в Европа, да се създават принадлежности за киберзащита. Ако всичко е обвързвано, всичко може да бъде хакнато.”
Урсула фон дер Лайен се разгласи за концентрация в областта на защитата:
„ От жизненоважно значение е да подобрим съдействието в разузнаването. И не става въпрос за разузнаване в тесния смисъл, а да обединим сведенията на всички служби и източници – от Космоса до полицейското образование, откритите източници и организациите за развиване. Европейският съюз може да има неповторими по мащабите и дълбочината си познания, само че ние можем да използваме тази информация и да вземаме решения, единствено в случай че имаме цялостната картина. А в този момент това не е по този начин.”
Тя също по този начин разгласи, че взаимно с президента на Франция Еманюел Макрон ще бъде извършена Европейска среща на върха, отдадена на защитата. Макрон е неприкрит покровител на концепцията за европейска автономност в тази област. Провеждането на сходна взаимна среща на върха обаче може да се разчете и като поддръжка за Макрон поради идните президентски избори във Франция следващата година.
Централно място в годишната тирада на Урсула фон дер Лайен заемаше тематиката за измененията в климата и така наречен " зелен преход ":
„ Това климатично и икономическо водачество заема централното място за реализиране на международните и обвързваните със сигурността наши цели. То също по този начин отразява по-мащабната смяна в международните каузи във времена на преход – към нов международен ред. Навлизаме в нова епоха на хиперконкуренция. Повече електрически коли, в сравнение с дизелови, са били регистрирани в Германия за първото полугодие на тази година. Полша към този момент е най-големият експортьор на Съюза на батерии и електрически рейсове.”
Важно е обаче да се посочи, че и тези технологии замърсяват природата непряко – зареждането за електрическите коли нормално идва от атомни централи, които не са екологични, неуреден е и въпросът с преработването на техните батерии. Урсула фон дер Лайен разгласи:
„ Целта е елементарна – ще сложим цена на замърсяването, ще създадем чиста силата, която използваме, ще имаме по-умни коли и по-чисти самолети. Ще се погрижим климатичните упоритости да са в тандем със обществените, тъй като зеленият преход би трябвало да бъде обективен. Затова предлагаме новия обществен климатичен фонд, с цел да се преборим с енергийната беднотия, от която страдат 34 милиона европейци. Но Европа не може да го направи сама, тъй като задачите за 2030 година няма да задържат повишението на температурите до градус и половина. Всяка една страна носи отговорност.”
Тя изложи главните хрумвания и във външнополитически проект:
„ Със Съединени американски щати ще разработим новите цели за международна смяна – от новия съвет по технологиите, до здравна сигурност и резистентност. Европейският съюз и Съединени американски щати постоянно ще бъдат по-силни дружно. И, несъмнено, същото важи и за нашите съседи от Западните Балкани. Преди края на този месец ще пътувам до този район, с цел да изпратя мощен сигнал за ангажираността ни към процеса на присъединение. Инвестиране в бъдещето на Западните Балкани е влагане в бъдещето на Европейския съюз.”
Това обаче е в известна степен в прорез с казаното от немския канцлер Ангела Меркел, която тази седмица беше на прощална обиколка в страните от Западните Балкани. Тя предизвести, че тях ги чака „ дълъг път”до участието в Европейския съюз.
Отправяйки взор на Изток Урсула фон дер Лайен съобщи:
„ Много сме положителни в това да финансираме пътища. Но за Европа не е разумно да построим идеалния път сред медна мина – благосъстоятелност на Китай, до пристанище – благосъстоятелност на Китай. Затова скоро ще представим нашата нова тактика за съгласуваност. Чрез нея ще изградим партньорства в целия свят. Искаме да сътворяваме връзки, а не зависимости.”
Нямаше конкретика обаче в следната поръчка:
„ Днес 25 милиона души са заплашвани или принуждавани да се трудят. Не можем да приемем, че са принуждавани да вършат артикули, които се оказват за обмен в магазини в Европа. Така че ще предложим възбрана за артикули на нашия пазар, направени с насилствен труд. Защото човешките права не са за обмен.”
Тя обаче не уточни непосредствено мюсюлманското малцинство в Китай уйгури, които са принуждавани да работят в трудови лагери в провинция Синдзян. Някои отчети сочат, че измежду създаваните от тях неща са и артикули за немската автомобилна промишленост. Урсула фон дер Лайен не загатна детският труд в Бангладеш, където деца шият облекла за сред 11 и 90 $ на месец или робите в Африка в мини за скъпи метали. Колкото и благородно да е желанието на ръководителя на Европейската комисия, дали е осъществимо? Въпрос също толкоз значителен и за останалите ѝ оферти.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ