Доц. д-р Михаил Груев: Заради липса на пари, бавно става дигитализацията на архивите
Паметта на всеки народ се пази най-добре в нейните архиви. У нас едвам 1% от Държавния списък е цифровизиран. Към днешна дата единствено с още 1% повече са копираните документи в Научния списък на Българска академия на науките.
В същото време хартиените оригинали не се съхраняват вярно и в множеството институции документите са застрашени от заличаване.
Дигитализират се първо най-старите документи до постигане на най-новите. По време на процеса се вписват метаданни. Дигиталните копия се качват на уеб страницата на архива.
Последните документи са отпреди 20 години, защото 20-годишен е срокът, според българския архивен закон, в който документите се съхраняват вътре в институциите. След това следва да се предадат на държавните архиви, изяснява доцент доктор Михаил Груев - шеф на Държавна организация „ Архиви ".
Архивите на науката са разграничени от тези на институциите. Научният списък на Българска академия на науките е независимо профилирано звено, без значение от Държавна организация „ Архиви ". В него се съхраняват книжата на 70 института и лаборатории на Българска академия на науките и персонални сбирки.
Документи се цифровизират от две години.
„ Архивът е към 100 кубически метра. 2-3% сме съумели до момента да цифровизираме. Пред Вас е един лист от богослужебна книга, която е била писана през ХІ век. Това е най-старият ни документ, в света имаше единствено едни киевски листи, не знам до каква степен към този момент ги има след злополуката, военната, която е сега. Надявам се да са положени грижи за предпазване, само че на процедура в България и в Киев се пазят единствените документи от 11 век на кирилица. Това е по този начин наречената „ царска сбирка ". С истински писма на непознати държавни глави до цар Фердинанд Сакскобурготски. Те не са издадени. Ето, това е от Виена, 1900г., някой е писал от там до царя. Ние притежаваме оригинала на първото наследство на Иван Вазов ", споделя проф. Лизбет Любенова - шеф на Научния списък на Българска академия на науките.
Голяма част от документите в архивите не могат да бъдат цифровизирани, тъй като съдържат персонални данни.
„ По-голямата част от документите от края на 20 век, втората половина на 20 век мъчно може да бъдат цифровизирани. Там могат да бъдат цифровизирани да вземем за пример протоколи от съвещания да кажем на Министерски съвет ", споделя доцент доктор Михаил Груев.
И още една пречка за дигитализацията - остарели компютърни системи в институциите и слаба отбрана.
„ Има проблем и с носителите. Ние използваме нашите компютри, външна памет, нямаме постоянен сървър, на който да качваме всичко. Най-ценните документи се съхраняват в Българска народна банка. Имаме там два сейфа, където се пазят застрахователни копия. Дори да се нападат компютрите няма никакъв проблем в това отношение. По две копия вършим ", споделя проф. Лизбет Любенова.
При хакерска офанзива Държавна организация „ Архиви " е задължена да алармира до Министерството на електронното ръководство и взаимно да реагират. От Министерството не пожелаха да разясняват тематиката.
„ Последните години имаше такива опити. Бяха провали не върху цифровия масив, а върху уеб страницата, които бяха елементарно възстановими. През последните месеци, министерството с няколко свои писма до всички държавни институции ни задължи да завишим ограниченията по осведомителната сигурност и ние сме създали това. Периодична промяна на паролите на чиновниците, филтър на имейлите, които стигат до нас и така нататък Преди 2 години ние предприехме ограничения, тъй че резервирахме на 100% цифровия масив. В друго обитаемо място, отвън главното място, в което се създават документите. Това е принцип в архивистиката. Ние предвиждаме едно облачно предпазване на тези данни. В развой на работа е и това би трябвало да завърши до септември идната година ", споделя доцент доктор Михаил Груев.
От Държавния списък изясняват бавния развой по цифровизация с липса на пари. Годишният бюджет на организацията е малко над 8 млн. лева
„ Около 80% отиват за заплати, към 5 млн. останалото е всичко останало, най-много прехрана. Другата опция е Оперативна програма „ Добро ръководство ", по която сме бенефициент, там работим по един огромен план за електронно архивиране, на стойност 6 млн. Разполагаме с два букскенера, които са ситуирани в София и с 4 станции за фотографско снимане. Агенцията е бенефициент по Плана за възобновяване. Там би трябвало да получим техника за цифровизация и за реституция, и прахоулавяне, само че както всички други, и ние сме в листата на чакащите. Първоначално бяха планувани към 1 млн. и 700 хиляди След това бяха понижени на към 1 млн. и половина. Тези пари ще ни стигнат за още два букскенера и за още три фотографски станции ", споделя доцент доктор Михаил Груев.
Заради липса на пари, постепенно става дигитализацията и в Научния списък на Българска академия на науките. Тук употребяват единствено един букскенер. Разчитат главно на спонсори, донори и читатели. От държавния бюджет архивът получава средства, които стигат за заплати и дотация от близо 30 000 лева годишно за участия в конференции, изложения и документални издания.
„ С процеса на цифровизация ние се опитваме да удължим живота на тези документи, тъй като понижаваме до най-малко тяхното физическо потребление. След цифровизация се употребяват цифровите копия ", споделя доцент Груев.
И до момента в който дигитализацията се бави, хиляди документи може да бъдат изгубени, поради погрешно предпазване в институциите.
„ Това се отнася както за цифровите масиви, по този начин и за хартиените масиви. Това са пространства с висока мокрота, пространства, през които минават каквито и да било тръби и връзки, пространства, които има условия за токови удари. Има документи с мъхове и плесени, които постъпват при нас. На не малко места продължава разбирането за архивите като място за остарели движимости или по таваните или по мазетата ", споделя още доцент доктор Михаил Груев.
От Агенцията са налагали наказания на институциите, само че множеството наказателни постановления са паднали в съда. Неподходящи са изискванията за предпазване даже в архивите. Научният списък на Българска академия на науките пази хиляди документи в подземие, сред тръби за парно и висящи кабели, по които тече ток. Част от книжата са повредени след наводнения.
„ До 5 хиляди лева са санкциите, само че Вие сами разбирате, че загубата на документи, те няма по какъв начин да бъдат оценени, тъй като те са в индивидуален образец или в копие и тяхната загуба е скъпа ", споделя доцент Груев.
Попитахме Министерството на образованието и науката знае ли по какъв начин се съхраняват архивите на Академията. От там ни дадоха отговор, че Българска академия на науките не е подчинена на министерството и заради тази причина МОН няма по какъв начин да се включи в решаването на този проблем.
Според шефа на Държавна организация „ Архиви " са нужни промени в Закона за националния архивен фонд, с които да се ускори контролът по изискванията на предпазване на документите.
В същото време хартиените оригинали не се съхраняват вярно и в множеството институции документите са застрашени от заличаване.
Дигитализират се първо най-старите документи до постигане на най-новите. По време на процеса се вписват метаданни. Дигиталните копия се качват на уеб страницата на архива.
Последните документи са отпреди 20 години, защото 20-годишен е срокът, според българския архивен закон, в който документите се съхраняват вътре в институциите. След това следва да се предадат на държавните архиви, изяснява доцент доктор Михаил Груев - шеф на Държавна организация „ Архиви ".
Архивите на науката са разграничени от тези на институциите. Научният списък на Българска академия на науките е независимо профилирано звено, без значение от Държавна организация „ Архиви ". В него се съхраняват книжата на 70 института и лаборатории на Българска академия на науките и персонални сбирки.
Документи се цифровизират от две години.
„ Архивът е към 100 кубически метра. 2-3% сме съумели до момента да цифровизираме. Пред Вас е един лист от богослужебна книга, която е била писана през ХІ век. Това е най-старият ни документ, в света имаше единствено едни киевски листи, не знам до каква степен към този момент ги има след злополуката, военната, която е сега. Надявам се да са положени грижи за предпазване, само че на процедура в България и в Киев се пазят единствените документи от 11 век на кирилица. Това е по този начин наречената „ царска сбирка ". С истински писма на непознати държавни глави до цар Фердинанд Сакскобурготски. Те не са издадени. Ето, това е от Виена, 1900г., някой е писал от там до царя. Ние притежаваме оригинала на първото наследство на Иван Вазов ", споделя проф. Лизбет Любенова - шеф на Научния списък на Българска академия на науките.
Голяма част от документите в архивите не могат да бъдат цифровизирани, тъй като съдържат персонални данни.
„ По-голямата част от документите от края на 20 век, втората половина на 20 век мъчно може да бъдат цифровизирани. Там могат да бъдат цифровизирани да вземем за пример протоколи от съвещания да кажем на Министерски съвет ", споделя доцент доктор Михаил Груев.
И още една пречка за дигитализацията - остарели компютърни системи в институциите и слаба отбрана.
„ Има проблем и с носителите. Ние използваме нашите компютри, външна памет, нямаме постоянен сървър, на който да качваме всичко. Най-ценните документи се съхраняват в Българска народна банка. Имаме там два сейфа, където се пазят застрахователни копия. Дори да се нападат компютрите няма никакъв проблем в това отношение. По две копия вършим ", споделя проф. Лизбет Любенова.
При хакерска офанзива Държавна организация „ Архиви " е задължена да алармира до Министерството на електронното ръководство и взаимно да реагират. От Министерството не пожелаха да разясняват тематиката.
„ Последните години имаше такива опити. Бяха провали не върху цифровия масив, а върху уеб страницата, които бяха елементарно възстановими. През последните месеци, министерството с няколко свои писма до всички държавни институции ни задължи да завишим ограниченията по осведомителната сигурност и ние сме създали това. Периодична промяна на паролите на чиновниците, филтър на имейлите, които стигат до нас и така нататък Преди 2 години ние предприехме ограничения, тъй че резервирахме на 100% цифровия масив. В друго обитаемо място, отвън главното място, в което се създават документите. Това е принцип в архивистиката. Ние предвиждаме едно облачно предпазване на тези данни. В развой на работа е и това би трябвало да завърши до септември идната година ", споделя доцент доктор Михаил Груев.
От Държавния списък изясняват бавния развой по цифровизация с липса на пари. Годишният бюджет на организацията е малко над 8 млн. лева
„ Около 80% отиват за заплати, към 5 млн. останалото е всичко останало, най-много прехрана. Другата опция е Оперативна програма „ Добро ръководство ", по която сме бенефициент, там работим по един огромен план за електронно архивиране, на стойност 6 млн. Разполагаме с два букскенера, които са ситуирани в София и с 4 станции за фотографско снимане. Агенцията е бенефициент по Плана за възобновяване. Там би трябвало да получим техника за цифровизация и за реституция, и прахоулавяне, само че както всички други, и ние сме в листата на чакащите. Първоначално бяха планувани към 1 млн. и 700 хиляди След това бяха понижени на към 1 млн. и половина. Тези пари ще ни стигнат за още два букскенера и за още три фотографски станции ", споделя доцент доктор Михаил Груев.
Заради липса на пари, постепенно става дигитализацията и в Научния списък на Българска академия на науките. Тук употребяват единствено един букскенер. Разчитат главно на спонсори, донори и читатели. От държавния бюджет архивът получава средства, които стигат за заплати и дотация от близо 30 000 лева годишно за участия в конференции, изложения и документални издания.
„ С процеса на цифровизация ние се опитваме да удължим живота на тези документи, тъй като понижаваме до най-малко тяхното физическо потребление. След цифровизация се употребяват цифровите копия ", споделя доцент Груев.
И до момента в който дигитализацията се бави, хиляди документи може да бъдат изгубени, поради погрешно предпазване в институциите.
„ Това се отнася както за цифровите масиви, по този начин и за хартиените масиви. Това са пространства с висока мокрота, пространства, през които минават каквито и да било тръби и връзки, пространства, които има условия за токови удари. Има документи с мъхове и плесени, които постъпват при нас. На не малко места продължава разбирането за архивите като място за остарели движимости или по таваните или по мазетата ", споделя още доцент доктор Михаил Груев.
От Агенцията са налагали наказания на институциите, само че множеството наказателни постановления са паднали в съда. Неподходящи са изискванията за предпазване даже в архивите. Научният списък на Българска академия на науките пази хиляди документи в подземие, сред тръби за парно и висящи кабели, по които тече ток. Част от книжата са повредени след наводнения.
„ До 5 хиляди лева са санкциите, само че Вие сами разбирате, че загубата на документи, те няма по какъв начин да бъдат оценени, тъй като те са в индивидуален образец или в копие и тяхната загуба е скъпа ", споделя доцент Груев.
Попитахме Министерството на образованието и науката знае ли по какъв начин се съхраняват архивите на Академията. От там ни дадоха отговор, че Българска академия на науките не е подчинена на министерството и заради тази причина МОН няма по какъв начин да се включи в решаването на този проблем.
Според шефа на Държавна организация „ Архиви " са нужни промени в Закона за националния архивен фонд, с които да се ускори контролът по изискванията на предпазване на документите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ