Героите на новото време: нагаждачи, подмазвачи, специалисти по далаверите
Палми Ранчев е стихотворец, публицист, боксьор и треньор по бокс. Автор е на близо 10 стихосбирки и още толкоз романи и сборници с разкази. Миналата година излезе книгата му с къса прозаичност " Тази вечер нищо не е инцидентно ", която получи номинации за влиятелните награди на " Хеликон ", Портал Култура и " Елиас Канети ".
Г-н Ранчев, за какво юмручното право продължава в България да бъде по-силно от правото на закона?
Кои постановат това право? Тези които могат да бият, имат умения, оръжие, както и организация, с цел да постанова своите стремежи и воля. У нас с сходни благоприятни условия разполагат тези които са на власт или са близки до властта. На всички беше ясно, че тогавашният соц не е Аркадия за морала. Все отново бяхме привикнали със скучното му и относително безвредно за приведените глави ежедневие. В продължение на десет-двайсет-трийсет години мутрите реализираха и не престават да реализират преразпределението на митичната „ общонародна благосъстоятелност ". Напоследък се намесиха в разпределението и на общоевропейската. В същината си са сходство на човешки същества или чудовища, изпълзели от утробата на по този начин нареченият социализъм. Комсомолски и партийни деятели, дружно с защитата им от ченгета и различен обслужващ личен състав. Посочени за политици, милионери, банкери, предприемачи или бандити. Те за малко време разпердушиниха всекидневната логичност и относителната правдивост на елементарните човешки връзки.
С времето даже другарствата изгубиха смисъл. Убийствата, рекета, кражбите, силовото преодоляване на нови територии станаха ежедневие. И задушиха всеки опит за самодейност и самостоятелност, и в елементарния живот, и в бизнеса. Бащите ударници и герои на труда, да вземем за пример, които при започване на „ прехода " още търкаляха ладичките си, изглеждаха смешни на синовете рекетьори с „ мерцедеси ", „ поршета " и „ лендроувъри ". Трансформацията продължи безпределно дълго. Сега на всички места на властови позиции са тогавашните тъпи мутри, не по-малко тъпите ченгета или гравитиращи към тях създания, които постановат печелившата за тях от това време житейска тактика, взаимоотношения и морал.
Как по този начин „ законно е, само че не е морално " се трансформира в аксиома, която ненавистно преглъщаме след следващия „ гейт " във властта?
У нас от дълго време думите нямат смисъла, с което съществуват в речника. Говори се, дава обещание се, а се прави напълно друго. И още веднъж се приказва. Правят го едни и същи непрекъснато разменящи местата си фигури. У нас това, което другаде обикновено се остракира, изобличава, или се преследва от закона, демонстративно елементарно става обществено притежание. И е доказателство за привилегировано или, да го назовем, изключително състояние. Различен си от простосмъртните. Общественото от дълго време се разслои на добралите се до властта, ламтящи за повече и повече, интензивно участващи в узаконявания от държавните институции обир, и сериозно настроена масовка.
Постепенно се разбра, че ни ръководят синовете и внуците на тогавашните властници. Бившите деятели на Комсомола и Партията, в този момент още веднъж са проведени. В банди, бригади, нови партии, парламенти, министерства и всевъзможни одържавени структури. У нас от много години едни и същи хора правят закононарушенията и основават законите. Някога са го правили със съществени физиономии, съответстващи на пролятата кръв и почтените жертви. Сега, след не по-малко кърваво ръфане между тях, наподобяват на лекомислени хлапаци. Превърнали грабежите и закононарушенията в занимателна игра. Оправдават заграбването, да вземем за пример, на забележителна част от цялостен индустриален бранш, като одобряват закон, който узаконява грабежа. Фокус-мокус и по този начин нататък. Преглъщането на следващият „ гейт " ни приготвя за още по-корави залъци неправда, безвластие, закононарушения. За някои „ преглъщането " наподобява относително безвредна реакция на парадокса, в който живеем. Но не е!
Във вашия алманах с разкази - „ Боксьори и инцидентни минувачи ", обръщате внимание освен на гения в спорта, само че и на усилната работа и самоусършенстването. Имате ли пояснение за какво „ инцидентните " се трансфораха в ръководещо болшинство, а редиците на обединените фронтове на посредствеността, както ги назовава Иван Хаджийски, станаха по-силни от всеки път?
Героите от разказите в „ Боксьори и инцидентни минувачи " нормално са житейски крушенци. Докоснали се до славата и тържеството, с които е обвързвана всяка победа, и по-късно усетили смразяващата безчувственост на забравата. Спортна наслада е къса. Героите, които реализират успехите си с упорити старания и себеотричане, от дълго време нямат притегателна мощ. Съществуват, както продължава да съществува естественото предпочитание за рационализиране. Надявам се към момента част от човешката същина. Но героите на новото време са други. Нагаждачи, квалифицирани подмазвачи, експерти по далаверите и верноподаническото челобитие. Винаги готовите да сменят актуалният партиен мундири с по-актуален.
В минал диалог споменахте, че българинът е податлив да живее като обособен атом. Има ли мощ, която да ни крепи дружно и къде я виждате?
За в този момент не виждам такава мощ. Крепи ни самият живот с чудото, че продължава. Процесът на атомизиране, на раздробяване на обществото, се реализира с потресаваща скорост. Някога истината се споделяше в кухнята, само че и тогава се оглеждахме и правехме предупредителни знаци да не покачваме глас, тъй като тези от горната страна подслушваха и можеха да ни натопят. На квартално ниво недоверието се поддържаше с доноси, в този момент на същото равнище завижда, възмущават се, и се присмиват. Все още се прави съвсем без последици. Едва ли ще е за дълго, и сигурно сходни реакции не сплотяват недоволните. Предоставиха се големи финансови и властови благоприятни условия на посредствени хора.
Посредствеността се трансформира нужно качество, с цел да попаднеш в кръга на определените. Понякога ситуацията е толкоз безнадеждно, че елементарния човек разчита на равновесното състояние обезпечавано му от същата тази посредствеността. Защото посредствеността не работи, не създава, не основава. Надява се единствено на печелившо място към общата за сходните на тях софра. Ако си се отчаял, изгубил религия във опцията за смяна, си взимаш шапката и заминаваш. Някъде другаде, единствено не тук. Надявам се, че в страната има задоволително младежи, за които сходно положение на публичния морал е нетърпимо.
Позволявам си да открадна въпрос от ваш другар. Имало ли е случаи да попаднете в клинч със себе си и по какъв начин успявате да излезете от него?
„ Клинч " е позиция в близкият пердах, в която се сковава ръцете на съперника. Има „ клинч ", в който сътрудниците са толкоз изтощени, даже обезверени от развиването на битката, че са признателни на тези няколко секунди отмора. Освобождаването зависи от арбитъра, той дава команда „ брек ", или напряко ги разделя. Има и техники за независимо освобождение, само че много сложни за използване. В живота се следят сходни на боксовите обстановки. Не постоянно против противник или съперник. В множеството сами си пречим. Не върша изключение. Както болшинството не съм изключително ловък в превъзмогването на нормалните житейски баталии. Сигурно по тази причина има анекдот, че българина не живее, а се бори с живота.
Кога един боксьор от категорията на Кобрата може да си разреши да бъде импровизиран?
Всеки боксьор взе участие в трагичен театър, без авансово избран сюжети. Талантливите постоянно са спонтанни, т.е. основават непредвидени за съперника и за себе си обстановки на кръга. Разрешават ги сполучливо, и не престават багра в рамките на следени от рефера и страничните съди правила. На кръга боксьорът постоянно нанася и понася жестоки удари. Става воин или губи ореола си на несломим. От него се чака отвън кръга да е „ инцидентен минувач ". Тази промяна не е лесна, а от време на време е и невъзможна. Спонтанността е функционалност на моментно положение. Правиш каквото искаш и чувстваш. Например в случай че някой упорства за изявление, когато боксьорът едвам се движи от безсилие, а и още не е излязъл от ролята си, естествено ще бъде той да му отговори, да речем, с десен прав. Или да го отмине. Случва се и непринудено да го разцелува като отговор.
Ако трябваше да опишете в лирика историята сред Кобрата и Суши, по какъв начин би изглеждала тя?
Поезията е същината, семката на значимото в живота. Тя е движеща и творяща мощ. Има отношение към земните каузи, не е непозната и на небесните. В случая несъмнено е, че сушито на Суши се оказа по-отровно от целувката на Кобрата. Иначе епиграмата и сатиричните куплети ще са най-подходящи за обстановката с двамата.
Източник ClubZ
Г-н Ранчев, за какво юмручното право продължава в България да бъде по-силно от правото на закона?
Кои постановат това право? Тези които могат да бият, имат умения, оръжие, както и организация, с цел да постанова своите стремежи и воля. У нас с сходни благоприятни условия разполагат тези които са на власт или са близки до властта. На всички беше ясно, че тогавашният соц не е Аркадия за морала. Все отново бяхме привикнали със скучното му и относително безвредно за приведените глави ежедневие. В продължение на десет-двайсет-трийсет години мутрите реализираха и не престават да реализират преразпределението на митичната „ общонародна благосъстоятелност ". Напоследък се намесиха в разпределението и на общоевропейската. В същината си са сходство на човешки същества или чудовища, изпълзели от утробата на по този начин нареченият социализъм. Комсомолски и партийни деятели, дружно с защитата им от ченгета и различен обслужващ личен състав. Посочени за политици, милионери, банкери, предприемачи или бандити. Те за малко време разпердушиниха всекидневната логичност и относителната правдивост на елементарните човешки връзки.
С времето даже другарствата изгубиха смисъл. Убийствата, рекета, кражбите, силовото преодоляване на нови територии станаха ежедневие. И задушиха всеки опит за самодейност и самостоятелност, и в елементарния живот, и в бизнеса. Бащите ударници и герои на труда, да вземем за пример, които при започване на „ прехода " още търкаляха ладичките си, изглеждаха смешни на синовете рекетьори с „ мерцедеси ", „ поршета " и „ лендроувъри ". Трансформацията продължи безпределно дълго. Сега на всички места на властови позиции са тогавашните тъпи мутри, не по-малко тъпите ченгета или гравитиращи към тях създания, които постановат печелившата за тях от това време житейска тактика, взаимоотношения и морал.
Как по този начин „ законно е, само че не е морално " се трансформира в аксиома, която ненавистно преглъщаме след следващия „ гейт " във властта?
У нас от дълго време думите нямат смисъла, с което съществуват в речника. Говори се, дава обещание се, а се прави напълно друго. И още веднъж се приказва. Правят го едни и същи непрекъснато разменящи местата си фигури. У нас това, което другаде обикновено се остракира, изобличава, или се преследва от закона, демонстративно елементарно става обществено притежание. И е доказателство за привилегировано или, да го назовем, изключително състояние. Различен си от простосмъртните. Общественото от дълго време се разслои на добралите се до властта, ламтящи за повече и повече, интензивно участващи в узаконявания от държавните институции обир, и сериозно настроена масовка.
Постепенно се разбра, че ни ръководят синовете и внуците на тогавашните властници. Бившите деятели на Комсомола и Партията, в този момент още веднъж са проведени. В банди, бригади, нови партии, парламенти, министерства и всевъзможни одържавени структури. У нас от много години едни и същи хора правят закононарушенията и основават законите. Някога са го правили със съществени физиономии, съответстващи на пролятата кръв и почтените жертви. Сега, след не по-малко кърваво ръфане между тях, наподобяват на лекомислени хлапаци. Превърнали грабежите и закононарушенията в занимателна игра. Оправдават заграбването, да вземем за пример, на забележителна част от цялостен индустриален бранш, като одобряват закон, който узаконява грабежа. Фокус-мокус и по този начин нататък. Преглъщането на следващият „ гейт " ни приготвя за още по-корави залъци неправда, безвластие, закононарушения. За някои „ преглъщането " наподобява относително безвредна реакция на парадокса, в който живеем. Но не е!
Във вашия алманах с разкази - „ Боксьори и инцидентни минувачи ", обръщате внимание освен на гения в спорта, само че и на усилната работа и самоусършенстването. Имате ли пояснение за какво „ инцидентните " се трансфораха в ръководещо болшинство, а редиците на обединените фронтове на посредствеността, както ги назовава Иван Хаджийски, станаха по-силни от всеки път?
Героите от разказите в „ Боксьори и инцидентни минувачи " нормално са житейски крушенци. Докоснали се до славата и тържеството, с които е обвързвана всяка победа, и по-късно усетили смразяващата безчувственост на забравата. Спортна наслада е къса. Героите, които реализират успехите си с упорити старания и себеотричане, от дълго време нямат притегателна мощ. Съществуват, както продължава да съществува естественото предпочитание за рационализиране. Надявам се към момента част от човешката същина. Но героите на новото време са други. Нагаждачи, квалифицирани подмазвачи, експерти по далаверите и верноподаническото челобитие. Винаги готовите да сменят актуалният партиен мундири с по-актуален.
В минал диалог споменахте, че българинът е податлив да живее като обособен атом. Има ли мощ, която да ни крепи дружно и къде я виждате?
За в този момент не виждам такава мощ. Крепи ни самият живот с чудото, че продължава. Процесът на атомизиране, на раздробяване на обществото, се реализира с потресаваща скорост. Някога истината се споделяше в кухнята, само че и тогава се оглеждахме и правехме предупредителни знаци да не покачваме глас, тъй като тези от горната страна подслушваха и можеха да ни натопят. На квартално ниво недоверието се поддържаше с доноси, в този момент на същото равнище завижда, възмущават се, и се присмиват. Все още се прави съвсем без последици. Едва ли ще е за дълго, и сигурно сходни реакции не сплотяват недоволните. Предоставиха се големи финансови и властови благоприятни условия на посредствени хора.
Посредствеността се трансформира нужно качество, с цел да попаднеш в кръга на определените. Понякога ситуацията е толкоз безнадеждно, че елементарния човек разчита на равновесното състояние обезпечавано му от същата тази посредствеността. Защото посредствеността не работи, не създава, не основава. Надява се единствено на печелившо място към общата за сходните на тях софра. Ако си се отчаял, изгубил религия във опцията за смяна, си взимаш шапката и заминаваш. Някъде другаде, единствено не тук. Надявам се, че в страната има задоволително младежи, за които сходно положение на публичния морал е нетърпимо.
Позволявам си да открадна въпрос от ваш другар. Имало ли е случаи да попаднете в клинч със себе си и по какъв начин успявате да излезете от него?
„ Клинч " е позиция в близкият пердах, в която се сковава ръцете на съперника. Има „ клинч ", в който сътрудниците са толкоз изтощени, даже обезверени от развиването на битката, че са признателни на тези няколко секунди отмора. Освобождаването зависи от арбитъра, той дава команда „ брек ", или напряко ги разделя. Има и техники за независимо освобождение, само че много сложни за използване. В живота се следят сходни на боксовите обстановки. Не постоянно против противник или съперник. В множеството сами си пречим. Не върша изключение. Както болшинството не съм изключително ловък в превъзмогването на нормалните житейски баталии. Сигурно по тази причина има анекдот, че българина не живее, а се бори с живота.
Кога един боксьор от категорията на Кобрата може да си разреши да бъде импровизиран?
Всеки боксьор взе участие в трагичен театър, без авансово избран сюжети. Талантливите постоянно са спонтанни, т.е. основават непредвидени за съперника и за себе си обстановки на кръга. Разрешават ги сполучливо, и не престават багра в рамките на следени от рефера и страничните съди правила. На кръга боксьорът постоянно нанася и понася жестоки удари. Става воин или губи ореола си на несломим. От него се чака отвън кръга да е „ инцидентен минувач ". Тази промяна не е лесна, а от време на време е и невъзможна. Спонтанността е функционалност на моментно положение. Правиш каквото искаш и чувстваш. Например в случай че някой упорства за изявление, когато боксьорът едвам се движи от безсилие, а и още не е излязъл от ролята си, естествено ще бъде той да му отговори, да речем, с десен прав. Или да го отмине. Случва се и непринудено да го разцелува като отговор.
Ако трябваше да опишете в лирика историята сред Кобрата и Суши, по какъв начин би изглеждала тя?
Поезията е същината, семката на значимото в живота. Тя е движеща и творяща мощ. Има отношение към земните каузи, не е непозната и на небесните. В случая несъмнено е, че сушито на Суши се оказа по-отровно от целувката на Кобрата. Иначе епиграмата и сатиричните куплети ще са най-подходящи за обстановката с двамата.
Източник ClubZ
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ