Протестът като политически пиар
Пак да кажа – няма добра власт, само че има безконтролна власт и власт под надзор, който лимитира лошите ѝ практики.
Известни са два, прочее свързани, вида надзор върху властта – медиен и цивилен. По отношение на първия у нас от дълго време няма кой знае какви упования, в последно време обаче сякаш губи значение и вторият, и то в най-радикалната си форма – митингите. Не че няма такива, в противен случай, през седмицата в към 30 точки в страната интензивно се протестираше. Но какво от това? Очертава ли се някаква друга политическа вероятност, повдига ли се равнището на взаимност в обществото, раждат ли се нови водачи на публичното мнение? С всеки минал ден митингите като че ли се банализират, трансформират се в либерален фон на една обществена среда, в която думата „ народна власт ” все по-рядко се чува, в това число от устата и на самите протестиращи.
Обезценяването на груповото неодобрение потегли още с въвеждането на отрицателния етикет „ протестъри ” и то за жителите в политическия смисъл на понятието, които преди пет години излязоха на улицата в отбрана не на личните си ползи, а на демократичните полезности. За да се стигне през днешния ден до митинги без или най-малко с мъчно отличим цивилен фокус. Исканията на част от тях в действителност са директно адресирани към премиера Бойко Борисов, който гледа да ги удовлетвори и по този начин да ги трансформира в нещо като „ булеварден пиар ” на държавното управление. Някои претенции пък са толкоз рамкови – като оправянето с бедността, да вземем за пример, че не стават за друго, с изключение на за партийна агитация. Обикновено тук първа е Българска социалистическа партия и персонално Корнелия Нинова, само че и президентът Румен Радев няма нищо срещу да се качи на тази лодка, едвам сътвори „ решетникови съмнения ” за интервенция от Изток.
Протестът на майките на деца с увреждания е необикновен проблем. И той стартира с съответни претенции, които провокираха законови промени – до каква степен съответни, е обособен въпрос. Но след „ изцепката ” на Валери Симеонов се трансформира в най-голямата опасност за ръководещата коалиция, защото удовлетворяването на настояването за оставката на хлевоустия родолюбец може да я разпадне. Майките обаче се борят за по-човешки живот на децата си и нито уверено са декларирали, нито евентуално желаят да събарят държавното управление. Това би било „ колатерална вреда ” от митинга им, която да подсети за общата смътност на задачите и резултатите от уличния напън през днешния ден, за прекратена връзка сред тях.
Да протестираш, не е лесна работа и не е задоволително да си неудовлетворен, а още по-малко да си политически подсилен, належащо е гражданско умеене да властваш върху властта. Иначе конфликтът вместо с нея става сред протестиращи и непротестиращи. Както се случи по автомагистралите, блокирани от недоволните поради цената на бензина, върху които се нахвърлиха изнервените водачи, а жандармерията трябваше да ги разтървава. В такива случаи резултатът е 1:0 за рефера.
Клипът за кастинг и реклама на студентската телевизия „ Алма матер ”, основан от директора ѝ Башар Рахал, провокира скандал, само че някак незнаен. Заваляха упреци в долнопробност и сексизъм и като изключим самия шеф, съвсем никой различен не го отбрани. А стилистиката му явно искаше да напомни славното студентско предаване „ Ку-ку ” от началото на прехода и да продължи младежката контракултура, която то сътвори. Защо не се получи?
Първо, тъй като „ Ку-ку ” се роди от новопридобитото тогава право да прекрачваш общоприетите правила, което през днешния ден звучи анахронично и детско. Второ, тъй като „ Ку-ку ” излъчваше храброст и воля за опозиция, а шефът Башар показва блаженство и изисква послушание. Трето, тъй като, без значение че не приехме Истанбулската спогодба, обществото е развило надалеч по-голяма сензитивност към мачисткото държание, изключително пък университетските среди. Четвърто, тъй като с сластната си шеговитост клипът попада в чалга-матрицата, която влиза в непримиримо несъгласие с университетския дух, а една студентска телевизия, желае или не, би трябвало да се преценява с него. И тъй наречените
Ако не друго, клипът беше тест какво може и основно какво не може да си разрешава оттук нататък телевизия „ Алма матер ”. И фактът, че той относително бързо беше свален от уеб страницата ѝ, е доказателство, че пробата работи.
***
Коментарът е част от авторското предаване на Георги Лозанов „ Необичайните обвинени ”, което се излъчва всеки петък от 22 часа по телевизия Bulgaria ON AIR. Гост по първата тематика в новия епизод е Васил Гарнизов, социолог, а по втората - Любен Дилов-син.
Известни са два, прочее свързани, вида надзор върху властта – медиен и цивилен. По отношение на първия у нас от дълго време няма кой знае какви упования, в последно време обаче сякаш губи значение и вторият, и то в най-радикалната си форма – митингите. Не че няма такива, в противен случай, през седмицата в към 30 точки в страната интензивно се протестираше. Но какво от това? Очертава ли се някаква друга политическа вероятност, повдига ли се равнището на взаимност в обществото, раждат ли се нови водачи на публичното мнение? С всеки минал ден митингите като че ли се банализират, трансформират се в либерален фон на една обществена среда, в която думата „ народна власт ” все по-рядко се чува, в това число от устата и на самите протестиращи.
Обезценяването на груповото неодобрение потегли още с въвеждането на отрицателния етикет „ протестъри ” и то за жителите в политическия смисъл на понятието, които преди пет години излязоха на улицата в отбрана не на личните си ползи, а на демократичните полезности. За да се стигне през днешния ден до митинги без или най-малко с мъчно отличим цивилен фокус. Исканията на част от тях в действителност са директно адресирани към премиера Бойко Борисов, който гледа да ги удовлетвори и по този начин да ги трансформира в нещо като „ булеварден пиар ” на държавното управление. Някои претенции пък са толкоз рамкови – като оправянето с бедността, да вземем за пример, че не стават за друго, с изключение на за партийна агитация. Обикновено тук първа е Българска социалистическа партия и персонално Корнелия Нинова, само че и президентът Румен Радев няма нищо срещу да се качи на тази лодка, едвам сътвори „ решетникови съмнения ” за интервенция от Изток.
Протестът на майките на деца с увреждания е необикновен проблем. И той стартира с съответни претенции, които провокираха законови промени – до каква степен съответни, е обособен въпрос. Но след „ изцепката ” на Валери Симеонов се трансформира в най-голямата опасност за ръководещата коалиция, защото удовлетворяването на настояването за оставката на хлевоустия родолюбец може да я разпадне. Майките обаче се борят за по-човешки живот на децата си и нито уверено са декларирали, нито евентуално желаят да събарят държавното управление. Това би било „ колатерална вреда ” от митинга им, която да подсети за общата смътност на задачите и резултатите от уличния напън през днешния ден, за прекратена връзка сред тях.
Да протестираш, не е лесна работа и не е задоволително да си неудовлетворен, а още по-малко да си политически подсилен, належащо е гражданско умеене да властваш върху властта. Иначе конфликтът вместо с нея става сред протестиращи и непротестиращи. Както се случи по автомагистралите, блокирани от недоволните поради цената на бензина, върху които се нахвърлиха изнервените водачи, а жандармерията трябваше да ги разтървава. В такива случаи резултатът е 1:0 за рефера.
Клипът за кастинг и реклама на студентската телевизия „ Алма матер ”, основан от директора ѝ Башар Рахал, провокира скандал, само че някак незнаен. Заваляха упреци в долнопробност и сексизъм и като изключим самия шеф, съвсем никой различен не го отбрани. А стилистиката му явно искаше да напомни славното студентско предаване „ Ку-ку ” от началото на прехода и да продължи младежката контракултура, която то сътвори. Защо не се получи?
Първо, тъй като „ Ку-ку ” се роди от новопридобитото тогава право да прекрачваш общоприетите правила, което през днешния ден звучи анахронично и детско. Второ, тъй като „ Ку-ку ” излъчваше храброст и воля за опозиция, а шефът Башар показва блаженство и изисква послушание. Трето, тъй като, без значение че не приехме Истанбулската спогодба, обществото е развило надалеч по-голяма сензитивност към мачисткото държание, изключително пък университетските среди. Четвърто, тъй като с сластната си шеговитост клипът попада в чалга-матрицата, която влиза в непримиримо несъгласие с университетския дух, а една студентска телевизия, желае или не, би трябвало да се преценява с него. И тъй наречените
Ако не друго, клипът беше тест какво може и основно какво не може да си разрешава оттук нататък телевизия „ Алма матер ”. И фактът, че той относително бързо беше свален от уеб страницата ѝ, е доказателство, че пробата работи.
***
Коментарът е част от авторското предаване на Георги Лозанов „ Необичайните обвинени ”, което се излъчва всеки петък от 22 часа по телевизия Bulgaria ON AIR. Гост по първата тематика в новия епизод е Васил Гарнизов, социолог, а по втората - Любен Дилов-син.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ