Пабло Пикасо (25 октомври 1881 – 8 април 1973), основоположникът

Пабло Пикасо (25 октомври 1881 – 8 април 1973), основоположникът на кубизма, взривява догмите в изкуството, натуралистичните обичаи и познавателната функционалност на изобразителното изкуство. Испанският гений като никой различен опитва с цветовете и пресъздаването на настроения. Подава формата в нова светлина, като умишлено я изкривява и интерпретира едностранно, а не триизмерно. Отделя изключително внимание на превръщането на формите в геометрични блокове, усилва и чупи размерите, разсича ги на фрагменти и линии, продължаващи в пространството, освободени от плоските граници на картината.
Пикасо обичал да споделя: „ Аз не владея нито една своя картина, защото един оригинал на Пикасо коства десетки хиляди долари, а аз не мога да си разреша подобен лукс “. Днес той е един от „ най-скъпите " художници. През 2008 година общата сума единствено от формалните продажби на произведенията му възлиза на 262 милиона $. На 4 май 2010 година картината на Пикасо „ Гол модел, зелени листа и бюст “ е продадена за 106 милиона $ и е в десетката най-скъпи творби на изкуството, търгувани в миналото на планетата.



Според анкета на The Times измежду 1,4 милиона читатели от 2009 година Пабло Пикасо е най-хубавият художник за последните 100 години. Крадците на шедьоври също считат по този начин. Статистиката сочи, че най-вече се крадат негови творби.
Ето част от мъдростта на испанския талант в мислите му за това как всеки да открие своята автентичност и да придобие убеденост в себе си като креативна персона: Може този, който счита, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е безспорен вечен закон.
Когато изкуствоведите се събират, те си приказват за формата, структурата и смисъла. Когато се съберат художниците – те си говорят къде най-евтино да си купят разтворител.
Младостта няма възраст.
Ако истината беше една, ти не би могъл да нарисуваш стотина платна на една и съща тематика. 
Другите видяха това, което се случи и попитаха за какво. Аз видях това, което би могло да се случи и попитах – за какво пък не.
Винаги върша това, което не умея, с цел да се науча.
Отлагайте за на следващия ден единствено това, което не желаете да завършите до гибелта си. Действието е единственият ключ към триумфа. 
Ако искаш да запазиш прашеца върху крилете на пеперудата, не ги докосвай. 
Да, има ентусиазъм, само че то идва по време на работа. 
Всички се пробват да схванат живописта. Защо никой не се пробва да разбере пеенето на птиците?
Ако единствено можехме да се избавим от мозъка и да използваме единствено очите си...
Аз си почивам когато работя и се изтощавам, когато нехая или одобрявам посетители. 
Ние не остаряваме, ние помъдряваме.
Някои художници изобразяват слънцето като жълто леке, други трансформират жълтото леке в слънце. 
Рисувам предметите такива, каквито са в мислите ми, а не каквито ги виждам. 
Днешният свят е неправилен. Тогава за какво би трябвало да рисувам картини, които имат смисъл?
Добрите художници копират, великите художници - крадат.
Искам да пребивавам като безпаричен човек с пари.
Начинаещият художник бива свестен от няколко души. Знаменитият – от още по-малко.
Няма нищо по-лошо от превъзходно начало. 
Изкуството избърсва праха на всекидневието от душата. 
Всяко дете е художник. Трудността е в това да останеш художник и откакто излезеш от детството. 
Скритата естетика е по-добра от очевидната.
Художникът е човек, който рисува това, което може да се продаде. Добрият художник е човек, който продава това, което рисува.
Всичко, което можеш да си въобразиш, е действително.
И измежду хората повече са копията, в сравнение с оригиналите.