Защо преди смъртта си Хитлер е искал да разруши Германия
П рез пролетта на 1945 година английските и американските елементи напредват от ден на ден в настъплението си. Самата Германия се трансформира в полесражение, краят на Втората международна война е на една ръка разстояние. Именно в този миг, когато към този момент всичко наподобява решено, на 19 март 1945 година Хитлер издава заповед, в която апропо се споделя:
"Заблуда е да се мисли, че неразрушените или краткотрайно парализирани уреди в превоза, връзките, индустрията и снабдяването биха могли още веднъж да влязат в употреба при възвръщане на изгубените територии ".
Диктаторът към момента пази илюзията за вероятен поврат във войната, написа "Ди Велт " в публикация по тематиката, споделя
"Всичко да бъде разрушено "
Логиката му е колкото обикновена, толкоз и брутална: откакто врагът по този начин и по този начин ще остави след себе си единствено "изгорена земя ", освен това състояние може и със лични сили в страната да се унищожи всичко, което има някаква стратегическа стойност. Затова Хитлер подрежда:
"Заповядвам да бъдат разрушени всички военни, информационни, промишлени и снабдителни уреди, както и инфраструктурата, която врагът би могъл по някакъв метод да употребява в този момент или в обозримо бъдеще за продължение на своята битка ".
Това де факто значи, че с приближаването на вражеските войски би трябвало да бъде разрушена цялата инфраструктура в Германия. Мостове, тунели, жп-линии, пътища, мини, заводи - всичко това би трябвало да бъде взривено, защото би могло да послужи за военни цели. А с цел да се защищити от възможен отпор, Хитлер подрежда:
"Тази заповед би трябвало неотложно да бъде сведена до знанието на всички войскови командири. Невалидни са всички наредби, които влизат в несъгласие с нея ".
Какво е целял Хитлер?
Според Алберт Шпеер - обичания проектант на Хитлер, който в качеството си на министър на въоръженията е един от най-могъщите хора в нацистка Германия, Хитлер бил споделил почти следното: "Загубим ли войната, изгубен е и народът ".
Затова не било належащо "да се пази това, от което народът има потребност за примитивното си оцеляване ". Според свидетелствата на Шпеер, Хитлер бил споделил и това:
"Най-добре ще е сами да разрушим всички тези неща. Защото немският народ се оказа по-слабият - бъдещето принадлежи на по-силния източен народ ".
Вярно ли е всичко това? Оправдан въпрос, като се има поради, че Шпеер има много изменчиво отношение към истината - той лъже безскрупулно всякога, когато му изнася, написа "Ди Велт ", привеждайки като доказателство обстоятелството, че по време на Нюрнбергския развой Шпеер внезапно си измисля някакъв атентат, който той желал да извърши против Хитлер през март 1945.
Но в тази ситуация със заповедта на Хитлер от 19 март 1945, влезнала в историята като Неронов указ (по името на римския император Нерон, за който се твърди, че опожарил Рим), Шпеер въпреки всичко евентуално цитира правилно напътствията на Хитлер - за тях има задоволително свидетелства.
Ролята на Алберт Шпеер
Шпеер явно прави всичко допустимо, с цел да откаже Хитлер от унищожителната акция - с това е осведомен и министърът на пропагандата Гьобелс, който диктува на своя секретар следното:
"Шпеер непрекъснато приказва за това, че не желае да взе участие в нещо, което на процедура ще пререже връзката на немския народ с живота ".
И още едно доказателство за ролята на Алберт Шпеер: на 16 април 1945, когато Хитлер още е жив, Шпеер записва на грамофонна плоча тирада, с която в действителност отхвърля да извърши заповедта:
"Има единствено една най-важна задача - да се избегне всичко, което би могло да отнеме на немския народ основата за живот ".
Поради всичко това може да се счита, че във връзка с Нероновия указ Шпеер фактически споделя истината - Хитлер е желал да унищожи Германия, а Шпеер в огромна степен е съумял да му попречи.
Германия несъмнено няма защо да благодари на Алберт Шпеер. Но това, че Нероновият указ не е прибавен, наподобява фактически е негова заслуга, обобщава "Ди Велт ".
"Заблуда е да се мисли, че неразрушените или краткотрайно парализирани уреди в превоза, връзките, индустрията и снабдяването биха могли още веднъж да влязат в употреба при възвръщане на изгубените територии ".
Диктаторът към момента пази илюзията за вероятен поврат във войната, написа "Ди Велт " в публикация по тематиката, споделя
"Всичко да бъде разрушено "
Логиката му е колкото обикновена, толкоз и брутална: откакто врагът по този начин и по този начин ще остави след себе си единствено "изгорена земя ", освен това състояние може и със лични сили в страната да се унищожи всичко, което има някаква стратегическа стойност. Затова Хитлер подрежда:
"Заповядвам да бъдат разрушени всички военни, информационни, промишлени и снабдителни уреди, както и инфраструктурата, която врагът би могъл по някакъв метод да употребява в този момент или в обозримо бъдеще за продължение на своята битка ".
Това де факто значи, че с приближаването на вражеските войски би трябвало да бъде разрушена цялата инфраструктура в Германия. Мостове, тунели, жп-линии, пътища, мини, заводи - всичко това би трябвало да бъде взривено, защото би могло да послужи за военни цели. А с цел да се защищити от възможен отпор, Хитлер подрежда:
"Тази заповед би трябвало неотложно да бъде сведена до знанието на всички войскови командири. Невалидни са всички наредби, които влизат в несъгласие с нея ".
Какво е целял Хитлер?
Според Алберт Шпеер - обичания проектант на Хитлер, който в качеството си на министър на въоръженията е един от най-могъщите хора в нацистка Германия, Хитлер бил споделил почти следното: "Загубим ли войната, изгубен е и народът ".
Затова не било належащо "да се пази това, от което народът има потребност за примитивното си оцеляване ". Според свидетелствата на Шпеер, Хитлер бил споделил и това:
"Най-добре ще е сами да разрушим всички тези неща. Защото немският народ се оказа по-слабият - бъдещето принадлежи на по-силния източен народ ".
Вярно ли е всичко това? Оправдан въпрос, като се има поради, че Шпеер има много изменчиво отношение към истината - той лъже безскрупулно всякога, когато му изнася, написа "Ди Велт ", привеждайки като доказателство обстоятелството, че по време на Нюрнбергския развой Шпеер внезапно си измисля някакъв атентат, който той желал да извърши против Хитлер през март 1945.
Но в тази ситуация със заповедта на Хитлер от 19 март 1945, влезнала в историята като Неронов указ (по името на римския император Нерон, за който се твърди, че опожарил Рим), Шпеер въпреки всичко евентуално цитира правилно напътствията на Хитлер - за тях има задоволително свидетелства.
Ролята на Алберт Шпеер
Шпеер явно прави всичко допустимо, с цел да откаже Хитлер от унищожителната акция - с това е осведомен и министърът на пропагандата Гьобелс, който диктува на своя секретар следното:
"Шпеер непрекъснато приказва за това, че не желае да взе участие в нещо, което на процедура ще пререже връзката на немския народ с живота ".
И още едно доказателство за ролята на Алберт Шпеер: на 16 април 1945, когато Хитлер още е жив, Шпеер записва на грамофонна плоча тирада, с която в действителност отхвърля да извърши заповедта:
"Има единствено една най-важна задача - да се избегне всичко, което би могло да отнеме на немския народ основата за живот ".
Поради всичко това може да се счита, че във връзка с Нероновия указ Шпеер фактически споделя истината - Хитлер е желал да унищожи Германия, а Шпеер в огромна степен е съумял да му попречи.
Германия несъмнено няма защо да благодари на Алберт Шпеер. Но това, че Нероновият указ не е прибавен, наподобява фактически е негова заслуга, обобщава "Ди Велт ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ