Отворено писмо от д-р Сухарит Бхакди, професор по медицинска микробиология

Отворено писмо от доктор Сухарит Бхакди, професор по здравна микробиология в университета „ Йоханес Гутенберг “ Майнц до немския канцлер доктор Ангела Меркел. Професор Бхакди приканва за незабавна преоценка на ограниченията, взети за битка с пандемията от Covid-19 и задава на канцлера пет основни въпроса. Писмото е с дата 26 март.

Уважаема Г-жо канцлер,
Като професор от Университета „ Йоханес-Гутенберг “ в Майнц и дълготраен шеф на Института по здравна микробиология и хигиена, се усещам задължен да слага под въпрос широкообхватните ограничавания върху публичния живот, които сега одобри страната ни, за ограничение на разпространяването на вируса Covid-19 вирус.
Категорично декларирам, че моето желание не е да подценявам заплахите от вируса или да популяризирам някакво политическо обръщение. Въпреки това чувствам, че е мой дълг да дам теоретичен принос за представянето на настоящите данни и обстоятелства в вероятност - и в допълнение да задавам въпроси, които могат да изчезнат в разгорещения спор.
Причината за безпокойството ми се крие на първо място в в действителност непредвидимите социално-икономически последствия от фрапантните ограничения за ограничение, които понастоящем се ползват в доста страни в Европа и в огромна степен в Германия.
Моето предпочитание е да прегледам сериозно (с нужната прогноза) преимуществата и минусите на ограничението на публичния живот и произлизащите от това дълготрайни резултати. За тази цел се сблъсквам с пет въпроса, които до момента не са получили задоволително отговори, само че които са наложителни за уравновесен разбор.
Бих желал да ви помоля да ги коментирате навреме и в това време да моля към федералното държавно управление да създаде тактики, които дейно пазят рисковите групи без да лимитират публичния живот и без да сее семената на още по-интензивна поляризация на обществото.
С най-голямо почитание:
Проф. Сухарит Бхакди

1. Статистика

В инфекциологията - учредена от самия Робърт Кох - се прави обичайно разграничаване сред зараза и болест. Заболяването изисква клинична демонстрация. [1] Следователно, единствено пациенти със признаци като тресчица или кашлица би трябвало да бъдат включени в статистиката като нови случаи.С други думи, нова зараза - измерена посредством теста COVID-19 - не значи безусловно, че имаме работа с новоболен пациент, който се нуждае от болнично легло. В момента обаче се допуска, че 5 % от всички инфектирани хора се разболяват съществено и се нуждаят от вентилация. Прогнозите, учредени на тази оценка, допускат, че здравната система може да бъде претрупана.(Тъй като пандемията от ковид се задържа, ние вземаме решения без надеждни данни.)Моят въпрос е: В прогнозите направено ли е разграничаване сред инфектирани без признаци и действителни, заболели пациенти - т.е. хора, които развиват признаци?

2. Опасност

Редица коронавируси циркулират от дълго време - значително неусетно от медиите. [2] Ако се окаже, че на вируса COVID-19 не би трябвало да се приписва доста по-висок капацитет за риск от към този момент циркулиращите коронарни вируси, всички противопоставяния явно ще станат ненужни.Международно приетото списание за антимикробни сътрудници скоро ще разгласява документ, който се занимава тъкмо с този въпрос. Предварителните резултати от изследването към този момент могат да се видят през днешния ден и да доведат до извода, че новият вирус не се разграничава от обичайните коронавируси във връзка с заплахата. Авторите показват това в заглавието на своя документ „ SARS-CoV-2: Страх против данни “. [3]Въпросът ми: Как настоящето натоварване на отделенията за интензивно лекуване с пациенти с диагностициран COVID-19 се съпоставя с други коронавирусни инфекции и до каква степен тези данни ще бъдат взети поради при по-нататъшното взимане на решение от федералното държавно управление? Готовото изследване взето ли е поради при планирането до момента? (И тук, несъмнено, „ диагностициран “ значи, че вирусът играе решаваща роля за положението на пациента, а не че предходните болести играят по-голяма роля.)
3. Разпространение
Според отчет в Süddeutsche Zeitung, даже прекалено цитираният институт „ Робърт Кох “ не знае тъкмо какъв брой са лицата, тествани за COVID-19. Факт е обаче, че в Германия се следи бързо нарастване на броя на случаите при повишен размер на тестванията. [4]Следователно е рационално да се подозира, че вирусът към този момент се е популяризирал неусетно измежду хубавичко популация. Това би имало две последствия: първо, това би означавало, че формалната смъртност - да вземем за пример на 26 март 2020 година е имало 206 смъртни случая от към 37 300 инфекции или 0,55 % [5] - е прекомерно висока; и второ, това би означавало, че надали би било допустимо да се предотврати разпространяването на вируса в хубавичко популация.Моят въпрос: Има ли към този момент случайна извадка от хубавичко обща популация, с цел да потвърдим същинското разпространяване на вируса, или това се възнамерява в близко бъдеще?

4. Смъртност

Страхът от повишаване на смъртността в Германия (понастоящем 0,55 процента) сега е обект на изключително интензивно медийно внимание. Много хора се тормозят, че събитията могат да се развият като в Италия (10 процента) и Испания (7 процента), в случай че не се вземат ограничения в точния момент.В същото време се прави неточност в международен мащаб: оповестява се за обвързвана с вируса гибел, незабавно щом се откри, че коронавирусът е участвал по време на гибелта - без значение от други фактори. Това нарушава правилата – то може да бъде обявено по този метод единствено когато е сложена диагноза и е несъмнено, че външен извършител е изиграл забележителна роля в болестта или гибелта. Асоциацията на научните медицински сдружения в Германия категорично написа в своите насоки: „ В допълнение към повода за гибелта би трябвало да се уточни причинно-следствена верига със съответното главно заболяване на трето място в смъртния акт. Понякога би трябвало да се показват и четири свързани каузални вериги. “[6]Понастоящем няма публична информация дали, най-малко в ретроспекция, са направени по-критични разбори на медицински записи, с цел да се откри какъв брой смъртни случаи са били породени от ковид.Въпросът ми: Германия просто следва тази наклонност на общо съмнение за COVID-19? И има ли желание да продължи тази категоризация безрезервно, както в другите страни? Как тогава да се прави разлика сред гибел, обвързвана с ковид и инцидентното съществуване на вирус сега на гибелта?

5. Съпоставимост

Ужасяващата обстановка в Италия неведнъж се употребява като референтен сюжет. Истинската роля на ковид в тази страна обаче е изцяло неразбираема заради доста аргументи - освен тъй като точки 3 и 4 нагоре също се ползват и там, само че и тъй като съществуват характерни външни фактори, които вършат тези райони изключително уязвими.Един от тези фактори е нарасналото замърсяване на въздуха в северната част на Италия. Според оценките на СЗО, тази обстановка, даже без ковид, докара до над 8000 смъртни случая годишно през 2006 година единствено в 13-те най-големи градове в Италия. [7] Ситуацията не се е трансформирала значително от този момент. [8] Накрая е потвърдено също, че замърсяването на въздуха доста усилва риска от вирусни белодробни болести при доста млади и възрастни хора. [9]27,4% от изключително уязвимото население в Италия живеят с младежи, а в Испания - 33,5%. В Германия цифрата е единствено 7 % [10]. Освен това, съгласно проф. доктор Райнхард Бусе, началник на катедрата по мениджмънт в опазването на здравето в TU Berlin, Германия е доста по-добре оборудвана от Италия във връзка с интензивните отделения - с коефициент към 2,5 [11].Въпросът ми: Какви старания се поставят, с цел да разбере популацията на Германия за тези обикновени разлики и да се убедят хората, че сюжети като тези в Италия или Испания не са реалистични тук?
ИзточникБележки[1] Fachwörterbuch Infektionsschutz und Infektionsepidemiologie. Fachwörter – Definitionen – Interpretationen. Robert Koch-Institut, Berlin 2015. (abgerufen am 26.3.2020)[2] Killerby et al., Human Coronavirus Circulation in the United States 2014–2017. J Clin Virol. 2018, 101, 52-56[3] Roussel et al. SARS-CoV-2: Fear Versus Data. Int. J. Antimicrob. Agents 2020, 105947[4] Charisius, H. Covid-19: Wie gut testet Deutschland? Süddeutsche Zeitung. (abgerufen am 27.3.2020)[5] Johns Hopkins University, Coronavirus Resource Center. 2020. (abgerufen am 26.3.2020)[6] S1-Leitlinie 054-001, Regeln zur Durchführung der ärztlichen Leichenschau. AWMF Online (abgerufen am 26.3.2020)[7] Martuzzi et al. Health Impact of PM10 and Ozone in 13 Italian Cities. World Health Organization Regional Office for Europe. WHOLIS number E88700 2006[8] European Environment Agency, Air Pollution Country Fact Sheets 2019, (abgerufen am 26.3.2020)[9] Croft et al. The Association between Respiratory Infection and Air Pollution in the Setting of Air Quality Policy and Economic Change. Ann. Am. Thorac. Soc. 2019, 16, 321–330.[10] United Nations, Department of Economic and Social Affairs, Population Division. Living Arrange ments of Older Persons: A Report on an Expanded International Dataset (ST/ESA/SER.A/407). 2017[11] Deutsches Ärzteblatt, Überlastung deutscher Krankenhäuser durch COVID-19 laut Experten unwahrscheinlich, (abgerufen am 26.3.2020)