Професор от БАН със сензационни разкрития: От България са тръгнали корените на европейската цивилизация, а в София намерихме нещо уникално и непознато за цяла Европа
Оттук, от нашите земи са тръгнали корените на европейската цивилизация. Това съобщи проф. Васил Николов, български археолог-праисторик, член-кореспондент и заместник-председател на Българска академия на науките, който разяснява последните открития този сезон в раннонеолитното населено място в столичния квартал Слатина.
На спонтанния брифинг измежду разкопките, който се организира в сряда, бяха кметът на София Йорданка Фандъкова и ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
Раннонеолитното населено място е намерено в далечната 1975 година, само че по разнообразни аргументи, главно - финансови, не се създава до преди 5 година, когато Столична община стартира интензивно да оказва помощ на археолозите.
Според проф. Николов екипът е считал, че тази година ще завършат изследванията, само че се оказва, че обектът става все по-интересен. Селището принадлежи на късната праистория, времето сред 6000 и 5500 година преди Христа. Тогава няма книжовност и става належащо от земята по този начин да се извади информацията, че да може да се опише историята на това време, което образува началните стадии на първата европейска цивилизация, добави той. Тя се развива през 6-то и 5-тото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, в това число и в днешните български земи.
" Тази година ние проучвахме остатъци от две постройки, две къщи ", продължи професорът.
" Едната се оказа към 145 кв.м. – с пясък са маркирани дървените стълбове, с които е строена, стените са били измазвани с глина, покривната структура е била с вътрешни подпори. Тази архитектура е доста друга от прародината на тези хора, които са пристигнали тук от предна Азия, само че внезапно претърпяват нещо като новаторски потрес и стартират да строят по напълно нов метод ", счита проф. Николов.
" Другата сграда, за която са считали, че е напълно проучена, се оказва нещо неповторимо и непознато за земите в Източна Европа - тя е с повърхност от към 300 кв.м., с 6 или 7 пространства, което е същинска архитектурна находка. Този комплекс от пространства евентуално е бил опожарен, вероятно – предумишлено и в него се разкриват тайните на богата материална просвета ", обобщава професорът.
Във всяко помещение има пещ с купол, където се е готвило и се е тъга хляба, а каменните мелници са до самите пещи, както и зърнохранилищата – в съседство. Археолозите са се натъкнали на към 600-700 кг овъглено зърно, което е от огромен теоретичен интерес за палеоботаниците.
Проф. Николов сподели предметите, които са разкрили през тази година. Сред тях има съд с външни орнаменти, които са забележими. Намерените части от него дават вяра, че той ще бъде изцяло възобновен. Трудно е човек да си показа, че този съд е на към 8 хиляди години, с безупречна форма, правена на ръка и изваяни фризове като мрежа. Установен е и метода на подготвяне на самун посредством разбъркване на пшенично и бобено брашно. Сред предметите има и дребни фигурки, остриета на копия и други
Проф. Николов разведе кмета на София и гостите до самите разкопки и сподели очертанията на жилищните пространства.
" Очевидно е, че това няма да бъде края на финансирането на плана на археолозите в Слатина ", акцентира Йорданка Фандъкова.
" Ще би трябвало да продължим и последваща, и по последваща година - до тогава, до момента в който проф. Николов каже, че това е краят ", удостовери тя.
" Въпреки това имаме проекти по-скоро да покажем това историческо благосъстояние на публиката ", продължи кметът.
Собствеността на терена е и на Софийска община, и на Българска академия на науките, за което двете институции са подписали съглашение, с цел да се обединят напъните и на това място да бъде построен Втория археологически парк.
" На Западната врата е към този момент стартиран първия стадий от Първия археологически парк ", разясни тя.
" Проектът се приготвя за финансиране, значимо е ПУП-а да стане бързо и по-късно - със лични средства или от европрограми да бъде сбъднат ", акцентира Фандъкова.
Софийска община за последните 5 години е вложила в археологическия обект в Слатина към 300 хиляди лева
Източник: БГНЕС, Снимките са от персоналния профил на Йорданка Фандъкова във Фейсбук
На спонтанния брифинг измежду разкопките, който се организира в сряда, бяха кметът на София Йорданка Фандъкова и ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
Раннонеолитното населено място е намерено в далечната 1975 година, само че по разнообразни аргументи, главно - финансови, не се създава до преди 5 година, когато Столична община стартира интензивно да оказва помощ на археолозите.
Според проф. Николов екипът е считал, че тази година ще завършат изследванията, само че се оказва, че обектът става все по-интересен. Селището принадлежи на късната праистория, времето сред 6000 и 5500 година преди Христа. Тогава няма книжовност и става належащо от земята по този начин да се извади информацията, че да може да се опише историята на това време, което образува началните стадии на първата европейска цивилизация, добави той. Тя се развива през 6-то и 5-тото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, в това число и в днешните български земи.
" Тази година ние проучвахме остатъци от две постройки, две къщи ", продължи професорът.
" Едната се оказа към 145 кв.м. – с пясък са маркирани дървените стълбове, с които е строена, стените са били измазвани с глина, покривната структура е била с вътрешни подпори. Тази архитектура е доста друга от прародината на тези хора, които са пристигнали тук от предна Азия, само че внезапно претърпяват нещо като новаторски потрес и стартират да строят по напълно нов метод ", счита проф. Николов.
" Другата сграда, за която са считали, че е напълно проучена, се оказва нещо неповторимо и непознато за земите в Източна Европа - тя е с повърхност от към 300 кв.м., с 6 или 7 пространства, което е същинска архитектурна находка. Този комплекс от пространства евентуално е бил опожарен, вероятно – предумишлено и в него се разкриват тайните на богата материална просвета ", обобщава професорът.
Във всяко помещение има пещ с купол, където се е готвило и се е тъга хляба, а каменните мелници са до самите пещи, както и зърнохранилищата – в съседство. Археолозите са се натъкнали на към 600-700 кг овъглено зърно, което е от огромен теоретичен интерес за палеоботаниците.
Проф. Николов сподели предметите, които са разкрили през тази година. Сред тях има съд с външни орнаменти, които са забележими. Намерените части от него дават вяра, че той ще бъде изцяло възобновен. Трудно е човек да си показа, че този съд е на към 8 хиляди години, с безупречна форма, правена на ръка и изваяни фризове като мрежа. Установен е и метода на подготвяне на самун посредством разбъркване на пшенично и бобено брашно. Сред предметите има и дребни фигурки, остриета на копия и други
Проф. Николов разведе кмета на София и гостите до самите разкопки и сподели очертанията на жилищните пространства.
" Очевидно е, че това няма да бъде края на финансирането на плана на археолозите в Слатина ", акцентира Йорданка Фандъкова.
" Ще би трябвало да продължим и последваща, и по последваща година - до тогава, до момента в който проф. Николов каже, че това е краят ", удостовери тя.
" Въпреки това имаме проекти по-скоро да покажем това историческо благосъстояние на публиката ", продължи кметът.
Собствеността на терена е и на Софийска община, и на Българска академия на науките, за което двете институции са подписали съглашение, с цел да се обединят напъните и на това място да бъде построен Втория археологически парк.
" На Западната врата е към този момент стартиран първия стадий от Първия археологически парк ", разясни тя.
" Проектът се приготвя за финансиране, значимо е ПУП-а да стане бързо и по-късно - със лични средства или от европрограми да бъде сбъднат ", акцентира Фандъкова.
Софийска община за последните 5 години е вложила в археологическия обект в Слатина към 300 хиляди лева
Източник: БГНЕС, Снимките са от персоналния профил на Йорданка Фандъкова във Фейсбук
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ