Оттогава София непрекъснато предявява претенции към Македония, макар че след

" Оттогава София непрестанно предявява искания към Македония, въпреки че след 1878 тя е била в нейно притежание общо единствено в продължение на четири години. " Какво написа за България в конфиденциален документ на Централно разузнавателно управление на САЩ от 1971 година:

Тодор Живков и Леонид Брежнев през 1971 година в София

" Македонският синдром - хроничната рецесия в югославско-българските връзки " - така е озаглавен конфиденциален документ на от началото на 1971 година, който съгласно " Файненшъл Таймс " е бил разкрит едвам десетилетия по-късно. дава доста подробна картина на комплицираните връзки сред Югославия и България в края на 1960-те години, разказва историческите корени на македонския проблем и прави прецизен разбор на надигналия се по това време нов български шовинизъм. Който, прочее, във връзка с Македония показва същите параметри като днешния.

" Според София всички македонци са етнически българи "

В началото на документа четем: " През последните четири години сред Югославия и текат реки от взаимни нападки по един на пръв взор неясен, исторически противоречив въпрос, а точно - етническия и езиков генезис на народите в Югославска Република Македония. Югославяните настояват, че в случай че лишим тази врява от университетските ѝ претенции, тя се свежда до изострен иредентизъм от страна на българите. За София македонският въпрос е нож с две остриета. От една страна режимът го употребява за вътрешна консумация като единствен безпроблемен отдушник за българския шовинизъм, без заплаха от намесата на Москва. Дори и югославяните не имат вяра, че понастоящем София има намерение да си вземе назад Югославска Македония със мощ. От друга страна не съществува подозрение, че българските управници ще дебнат всяка опция да отслабят властта на Белград над Македония във времената след Тито и че към този момент се приготвят за това със солидни искания за полагащите им се права в Македония. "
Редакцията предлага
Според създателите на отчета схващането на комунистическа България, че не съществува обособена македонска нация и обособен език, въпреки всичко се възприемало от Югославия като опасност. Те пишат: " Според изказванието на София всички македонци са в действителност етнически българи, откъснати от отечеството. Това мнение датира отпреди комунистическата епоха в България. Според Санстефанския контракт от 1878 година новата българска страна за пръв път получава надзор над македонските земи. Няколко месеца по-късно Великите сили изземат тази територия и я дават на Сърбия (днес част от Югославия). Оттогава множеството български държавни управления непрестанно предявяват искания към тази провинция, въпреки че след 1878 година въпросната територия е била във притежание на София сумарно единствено в продължение на четири години. "

След къс исторически обзор на случилото се в района след Втората международна война в отчета в резюме става дума за проектите за Балканска федерация, които оцеляват известно време даже след. После създателите пишат за възхода на " кликата на Живков "  и за репресиите, осъществени от комунистите в България след взимането на властта. С утвърждението на Москва българските комунисти последователно възраждат мита за Санстефанска България, означават още създателите и прибавят:

" Македонският въпрос е възроден още веднъж с една недообмислена акция, стартирана от Тодор Живков при започване на 1965 година. Тя цели да повдигне националния дух и патриотичните усеща на младежта в прочувствено стагниралата тогава България. Спорът към Македония става, накърнена заради сервилността на Българската комунистическа партия [спрямо Съветския съюз - б.пр.]. Появяват се проучвания, които " проучват "  отношенията на македонския народ и България в предишното. Партията преразглежда едновремешното си мнение по македонския въпрос, заключавайки, че е заела неправилна и " неленинска " позиция, като е отдръпнала претенциите си по отношение на Македония. Аргументира се с това, че " по този метод България е приела непознато ръководство в район, в който доминира българско население ". През есента на 1966 година ръководителят на Съюза на българските писатели даже стига до такава степен, че отхвърля съществуването на обособен македонски език, потвърждавайки, че той е вариация на българския (твърдение, с което редица западни езиковеди биха се съгласили). През същата година изтъкнат етнограф показва обществено несъгласието си със публикация, оповестена в руско списание, в която се твърди, че македонците са обособена нация или народ. В духа на Санстефанския договор много български учени и политически деятели разгласяват публикация след публикация в отбрана на изказванието, че в етническо, историческо и духовно отношение Македония е част от българската нация. "

В отчета става дума и за обръщението на Тодор Живков към българската юноша от декември 1967, където той слага акцента върху разширението на " патриотичното образование ". Според комунистическия водач българите не се възползват в задоволителна мяра от своята славна история, с цел да възпитават младежите в духа на патриотизма.

Тодор Живков на Десетия конгрес на Българска комунистическа партия през 1971 година

Нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия през 1968 и разгромът на Пражката пролет, в който взе участие и Народна република България, основава в допълнение напрежение сред България и Югославия, означават анализаторите на Централно разузнавателно управление на САЩ. След острата рецензия, отправена от югославския водач Тито против това навлизане, България усилва пропагандата си против Югославия и започва нова дипломатическа акция - очевидно с утвърждението на Съюз на съветските социалистически републики, пишат създателите и припомнят, че през ноември 1968 година Българска академия на науките разгласява мнение, съгласно което Македония в никакъв случай не е съществувала етнически, национално и езиково като обособена нация от България. В отчета става дума и за претенциите на България, че през 1944 година била " освободила " Македония - претенции без никаква връзка с действителността.

Постепенно югославското управление осъзнава, че българските акции във връзка с Македония очевидно са съгласувани с Москва, пишат анализаторите на Централно разузнавателно управление на САЩ и цитират един югославски документ, озаглавен " Призраци от предишното ". Той е оповестен в белградския вестник " Борба " и в скопския " Нова Македония " и упреква България в предявяване на " буржоазни териториални искания " към Македония и част от Сърбия, които ѝ се " полагали " съгласно Санстефанския контракт. Истинският провинен за всичко това обаче е Царска Русия, основала фикцията от Сан Стефано, написа във въпросната публикация.

" Да се запитаме на какво се основават българските искания "

Към края на отчета на американското разузнаване от 1971 година четем: " В отчет по въпросите на външната политика от 18 ноември 1970 година, публикуван до всички камари на Съюзния югославски парламент, югославският президент Тито е представен с думите: " За да разберем какво се крие зад съживяването на българския реваншистки дявол, би трябвало да се запитаме на какво се основават българските искания. Възможни са три пояснения: Първо, да се отклони публичното внимание от вътрешната рецесия посредством предявяване на териториални искания. Второ, убеждението, че Югославската федерация ще се разпадне и че това е неповторима опция за България да извлече полза от това. И трето, че зад българските искания стои някой различен - т.е., че управлението на прилежащата нам страна разчита на нечия непозната поддръжка... Времето ще покаже до каква степен са оправдани съмненията ни, само че въз основата на всичко, известно ни сега, не трябва да чакаме в бъдеще някаква положителна смяна в политиката на България по отношение на Югославия. "

Югославия в действителност се разпадна, а, след което извървя комплициран политически път и. Независимо от всичко това паралелите със протичащото се през последните години в връзките сред София и Скопие са повече от явни. Ето за какво си коства да се прочете този документ, формиран преди повече от 50 години.

*****

Вижте и това видео от архива ни, снимано през 2017 година:
С български паспорт към светли бъднини