Ото Лоуви е немски фармацевт и физикобиолог, чийто изследвания ще

Ото Лоуви е немски фармацевт и физикобиолог, чийто проучвания ще му донесат Нобелова премия по медицина през 1936 година Наградата се споделя със сър Хенри Дейл, негов дълготраен другар, въодушевил немеца да изследва метода, по който нервите излъчват сигнали по цялата верига на човешкото тяло. През 1903 година науката още няма отговор на този въпрос и тъкмо това стимулира ученият да стартира своето по-сериозно и дълго проучване по тематиката. Ото не постоянно е мечтал да преследва кариера в медицината като теоретичен служащ. Неговата първа фантазия е да бъде доктор в болница. За страдание се отхвърля, откакто става очевидец на количеството хора, които умират от напреднал етап на туберкулоза и пневмония.

Повечето пациенти умират, тъй като не могат да получат вярната терапия. Това го стимулира да се наложи към фармацията, където счита, че ще бъде доста по-полезен. През 1898 година е един от асистентите на професор Ханс Хорст Майер – прочут фармацевт в университета Мардбург. През първата си година се среща с проучванията по посока на метаболизма. Публикува няколко научни труда по отношение на дейностите на флоризина и глюкозида, преглежда нуклеиновия метаболизъм при индивида и откакто проучванията се оказват точни, получава правото да преподава през 1900 година в същия университет. Само две години по-късно ще потвърди, че животните са способни да синтезират още веднъж протеин благодарение на продукта при разпадането им – амино киселините.

През 1902 година е поканен като посетител в Лабораторията на Ърнест Стърлинг в Лондон, където ще срещне своя предстоящ доста добър другар Хенри Дейл. През 1903 година е поканен като учител в университета в Грац, Австрия и остава там, до момента в който не е заставен да напусне страната през 1938 година Преди това ще стане шеф на фармацията в Грац. Ото може да се похвали като последният нает евреин в страната от 1903 година до края на войната. През 1921 година едно ново увлечение стимулира ученият да стартира проучване в избрана посока. Този път се концентрира върху работата на някои съществени човешки органи при химическа или електрическа стимулация.

Снимка: By Albert Hilscher – https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/1936/loewi/facts/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18336306

По време на това проучване ще откри, че хормонът адреналин въздейства върху всички тях и способства върху вярното им действие. Тук идва и идващият въпрос: по какъв начин човешкото тяло предава нервните импусли благодарение на химикали, които влизат в ролята на посланици? Още тогава стартира да следи синтеза на първият невротрансмитер – ацетилхотин. Първите му наблюдения са прекратени на 11 март 1938 година с арестуването му по време на немската инвазия в Австрия. Ото и двамата му сина остават зад решетките, до момента в който не се съгласяват непринудено да препишат всички свои притежания, в това число и проучвания на нацистите. През 1940 година ученият най-сетне съумява да избяга в Съединени американски щати и стартира работа като професор в университета по медицина в Ню Йорк.

6 години по-късно получава американско поданство. Никога не се завръща в Австрия и умира в Съединени американски щати. Остава прочут в науката с обстоятелството, че най-сетне дава един главен отговор – дали тялото изпраща сигнали посредством биоелектричество или посредством химикали. Фармацевтиката към този момент е съумяла да откри, че тялото реагира доста съществено при съществуването на химикали, само че към момента няма задоволително доказателства, с цел да направи сериозното умозаключение. Същевременно и извършените опити с електрически импулси също дава задоволително резултати, затова науката би трябвало да даде отговор на този въпрос. Същият ще се трансформира в един от най-важните въпроси за медицината на XX век. През 1920 година Ото Лоуви ще опише, че е сънувал решението на този проблем и откакто се разсънва през нощта, стартира да записва бележки на нощното си шкафче.

Снимка: By The original uploader was Nrets at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2385256

На сутринта се оказва, че ученият не може да си спомни нищо и още по-лошо, не може да разчете написаното. На идната вечер сънува, че е в лабораторията и прави опит, който дава отговор на огромния въпрос. Този път го запомня и стартира проучвания. Същата година прави дисекция на жаби, с цел да извади биещите им сърца. Първото сърце е извадено с по този начин наречения изменчив нерв, който управлява сърдечния темп, до момента в който второто сърце е извадено без него. С помощта на електрически подтик, сърцето с блуждаещия нерв е оставено да бие постепенно. Докато първото сърце бие постепенно и синтезира течност, Ото взима количество от течността и го слага върху другото сърце. Макар и то да не се подтиква по никакъв метод, също стартира да бие постепенно.

Нарича незнайния химикал Vagusstoff – немската дума за субстанция. Малко по-късно ще стане ясно, че въпросният химикал е Ацетилхолин. Изследване потвърждава, че човешкото тяло употребява химикали за предаване на сигнал, изключително откакто може да задвижи сърце, което стои без безусловно никакво задвижване. Благодарение на неговото изобретение, той може да показа на науката оня химикал, който работи като еквивалент на електрическата симулация. В идващите години ще стартира да преглежда и други забавни случаи като „ Увеличеното освобождение на адреналин след приемането на кокаин “, както и „ Връзката на дигиталис и действието на калция “.

Изследва блокадата и увеличението на нервното деяние в резултат на приложимост на лекараства. Не би трябвало да забравяме, че Ото Лоуви може да се похвали и с още една забавна купа, с изключение на Нобелова премия за принос в медицината, неговото главно внимание се насочва точно върху обстоятелството, че той е един от редица учени, които признават, че са сънували отговора на своите проучвания.

Заглавна фотография: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/77/6c/36a5eb8792d5ed33cffd73647e43.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0026258.htmlWellcome Collection gallery (2018-04-03): https://wellcomecollection.org/works/c88qnkba CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36578992