Станислав Божанков гостува в Пловдив с една различна изложба
" Отново Пловдив (Предчувствайки джаз) " - под това заглавие на 26 март от 18,30 ч. в Арт клуб и изложба " Савов " под тепетата ще бъде открита галерия живопис на художника Станислав Божанков. По този мотив създателят ни връща години обратно...
" Отново... След 28 години! Едно напълно ново премеждие измежду неповторимите и незабравени пространства, изпълнени с сантиментални сили и артистична съзидателност - вълнуващи срещи със мемоари, места и улички. Непроменени и уютни, неподправени от времето, претъпкани с тиха Любов... " Потъвайки " още веднъж...
А преди този момент... Беше 1996-а... Току-що завърнал се от Краков (Полският Пловдив), след завършването на Краковската художествена академия - млад и с малко по-други " настройки ". И с шанса да попадна в сърцето на артистична България - с две изложения, съвсем по едно и също време - на Есенните и в Алианс Франсез. Откривайки Пловдив за първи път. С многото нови, тогавашни запознанства, митове и емблематични лица - бай Начо (и кокер шпаньола му), Георги Божилов (впрочем и той участник тогава в Есенните), Димитър Киров, Николай Пенчев... Както и невероятната Светла Москова, с която имах достойнството да се срещна и която откри моята галерия при Льофийол. Вече се познавахме и с други пловдивски сътрудници около Кюстендилския пленер " Св. Лука " - Станимир Видев, Христо Николов, Надя Генова, Румен Манолов. Имам техни работи в домашната си сбирка. И, несъмнено, с Матей Матеев - кюстендилец по рождение, безценен другар и другар на скъпи другари... И всичките те - чудесни художници, аристократи и бохеми... По Пловдивски...
Отново Пловдив... Пролетен, трогателен, пъстър, благороден. Такъв, какъвто си е бил постоянно - същински нравствен, благоприятен, лекуващ душите. Сред умерено ферментиращи сили от цивилизационни конфликти, фрагменти и артефакти, измежду същите безименни места, хора и улички, в които просто се " потъва " - с Любов, от Любов, и в Любов. Незабравена, само че и открита още веднъж...
Отново в Пловдив... С една друга, друга, " цветна " галерия, инспирирана от джаза. След последните две, " черно-бели ", съвсем концептуални. Едната от тях в София, а другата в Кюстендил, в Пирговата кула, неповторимо отбранително оборудване от ХV век. Вълнуващо пространство, изпълнено с мистична светлина и чувство за архаика и примитивност, предразполагащи към различен тип размисъл и образен роман.
Отново в Пловдив... Предчувствайки джаз... Спонтанно зародили " цветни " страсти, пресъздадени посредством моментните жестове на субективната сензитивност и експресия. Импровизации, построени по законите на свободното композиране в търсене на самобитна атмосфера. Настроения и образни внушения, асоциативни по своята същина и ситуирани в един по-широк диапазон от чувства... Такива, каквито могат да бъдат предчувствани само в нереален подтекст - без значение дали образен или музикален. Иначе казано, един опит за визуализиране на " цялостната независимост " посредством единствения път към нея - пътя на свободната интуитивна импровизация... "
" Отново... След 28 години! Едно напълно ново премеждие измежду неповторимите и незабравени пространства, изпълнени с сантиментални сили и артистична съзидателност - вълнуващи срещи със мемоари, места и улички. Непроменени и уютни, неподправени от времето, претъпкани с тиха Любов... " Потъвайки " още веднъж...
А преди този момент... Беше 1996-а... Току-що завърнал се от Краков (Полският Пловдив), след завършването на Краковската художествена академия - млад и с малко по-други " настройки ". И с шанса да попадна в сърцето на артистична България - с две изложения, съвсем по едно и също време - на Есенните и в Алианс Франсез. Откривайки Пловдив за първи път. С многото нови, тогавашни запознанства, митове и емблематични лица - бай Начо (и кокер шпаньола му), Георги Божилов (впрочем и той участник тогава в Есенните), Димитър Киров, Николай Пенчев... Както и невероятната Светла Москова, с която имах достойнството да се срещна и която откри моята галерия при Льофийол. Вече се познавахме и с други пловдивски сътрудници около Кюстендилския пленер " Св. Лука " - Станимир Видев, Христо Николов, Надя Генова, Румен Манолов. Имам техни работи в домашната си сбирка. И, несъмнено, с Матей Матеев - кюстендилец по рождение, безценен другар и другар на скъпи другари... И всичките те - чудесни художници, аристократи и бохеми... По Пловдивски...
Отново Пловдив... Пролетен, трогателен, пъстър, благороден. Такъв, какъвто си е бил постоянно - същински нравствен, благоприятен, лекуващ душите. Сред умерено ферментиращи сили от цивилизационни конфликти, фрагменти и артефакти, измежду същите безименни места, хора и улички, в които просто се " потъва " - с Любов, от Любов, и в Любов. Незабравена, само че и открита още веднъж...
Отново в Пловдив... С една друга, друга, " цветна " галерия, инспирирана от джаза. След последните две, " черно-бели ", съвсем концептуални. Едната от тях в София, а другата в Кюстендил, в Пирговата кула, неповторимо отбранително оборудване от ХV век. Вълнуващо пространство, изпълнено с мистична светлина и чувство за архаика и примитивност, предразполагащи към различен тип размисъл и образен роман.
Отново в Пловдив... Предчувствайки джаз... Спонтанно зародили " цветни " страсти, пресъздадени посредством моментните жестове на субективната сензитивност и експресия. Импровизации, построени по законите на свободното композиране в търсене на самобитна атмосфера. Настроения и образни внушения, асоциативни по своята същина и ситуирани в един по-широк диапазон от чувства... Такива, каквито могат да бъдат предчувствани само в нереален подтекст - без значение дали образен или музикален. Иначе казано, един опит за визуализиране на " цялостната независимост " посредством единствения път към нея - пътя на свободната интуитивна импровизация... "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ