Председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов пред „Труд“: В ромските гета радикализацията е в пълен ход
Отново има жертви на терора в Европа. И то по време на сесия на Европейския парламент в Страсбург. Както се споделя, бомбата си тиктака и внезапно гърми. Оказва се, че все по-често претекстовете за такива безчовечен дейности са чисто верски. Какви заключения би трябвало да си създадем у нас. За това и родната криминогенна конюнктура беседваме с Йордан Божилов, ръководител на Софийския конгрес за сигурност. Той разсъждава и по тематиката за циганското малцинство у нас и опцията елементи от него да се радикализират. Както и какви ограничения би трябвало да се вземат, с цел да се противопоставим на този развой.
– Всичко ли е ясно към атентата в Страсбург, господин Божилов? Този път нямаше такива безредици и мнения, както в други години.
– Нищо не може да се каже, преди да има изводи на проверяващите.
– Досега това, което знаем е, че атентаторът е престъпен вид, радикализиран в пандиза. Трябвало е да бъде с цялтаа тайфа, само че другите са хванати, а той се е измъкнал.
– Това занапред ще бъде конкретизирано. Какво обаче е забавното в този случай? Този атентат доста наподобява на акт, подтикнат от верски претекстове. Много наподобява, тъй като е против огромна група хора, коледен базар – алегорично място, значи са търсени повече жертви. Това обаче, което не се знае, а това може да се разбере от претекстовете, е когато бъде хванат причинителя да се разкрие дали е коренен мохамеданин или изповядва друга радикална религия.
– Каква друга радикална религия?
– Има всевъзможни радикални канони в този свят. Докато не се задълбае във вътрешността, мъчно може да се каже какъв е бил претекстът му. Интересното е, че в голямата си част терористичните актове в Европа са изпълнени от хора, които преди този момент са имали проблеми с правораздаването, поради чисто престъпни действия. Или са били арестувани, или са били в пандиза, само че те са имали настройки за осъществяване на закононарушение, доста преди да се трансфорат в терористи.
– Какъв е изводът?
– Европейците би трябвало да се съсредоточат върху това да наблюдават и да работят най-много с хора, които имат противообществени прояви и са в рискова среда. Радикализацията има разнообразни форми. Тя минава през разнообразни стадии и има разнообразни учредения – социално-икономически, чисто душевен, чисто самостоятелни.
– Колко самостоятелни?
– Има случаи, в които някой се радикализира просто тъй като страната се е отнесла незаслужено към него.
– Това значи, че в скоро време можем да забележим някогашната кметица на „ Младост “ госпожа Иванчева радикализирана. Или Баневи, може би.
– Интересен прочит на събитията, признавам. Но пък откакто върнахме топката е в България, у нас, отвън Иванчева и Баневи, също има благоприятни условия за радикализация и те са в няколко насоки. Първо, имаме групи население, които са изолирани от обществото, мощно маргинализирани. Те са най-податливите за радикализация. Съвсем скоро Софийския конгрес за сигурност провежда конференция по тази тематика. Един сътрудник, който е ром, който е от Пазарджик и който следи процесите в Пазарджик и „ Столипиново “, разкри, че в тези места се основават условия за радикализация, заради чисто стопански и обществени аргументи. Освен това се следи засилено наличие и активност най-много на ислямски проповедници в тези гета. И то приказваме освен за проповедници от Турция и Близкия изток, само че и от Европа. Може да се смята, че до в дълготраен проект това ще докара до по-сериозна радикализация на това население.
– Те ги ислямизират?
– Не, в Южна България ромите са най-вече мюсюлмани. В „ Столипиново “ да вземем за пример се приказва най-вече на турски език. Но не е казусът във вярата и езика, а в изолацията и тук е казусът.
– Какво вършим следователно?
– Ние можем да си следим процесите, можем да ги разясняваме, само че значими са ограниченията, които се вземат и те би трябвало да бъдат сложни. В доста страни в Европа направиха системи за предварителна защита на радикализацията. На равнище Европейски съюз има организация, наречена „ Мрежа за предизвестие от радикализация “, която сплотява специалисти по проблемите на радикалазицята и тероризма, освен това освен органите за сигурност, само че просветителни, обществени институции и неправителствени организации. Проблемите на радикализацията не могат се борят единствено със средствата на силата на правоналагането. Тя може да се преборят единствено с сложни ограничения.
– Какви са те?
– Социални, просветителни, различаване на ранни стадии на радикализацията. Човек не става коренен просто по този начин. Той минава през разнообразни стадии. Има прояви, които могат да бъдат хванати доста, доста рано. Ето към това би трябвало да бъдат ориентирани ограниченията на страната към улавяне на процесите на ранен стадий, само че с образование на лекари, учители, обществени служащи, служители на реда, които са в дребните обитаеми места. Те би трябвало да могат да заловен тези процеси на доста ранен стадий и да се работи. В Холандия, във Англия към този момент има такива системи на ранна предварителна защита на радикализацията.
– Тези ограничения имат ли действителен резултат?
– Наблюдавал съм съответни случаи по какъв начин работят тези комисии. Като споделям комисии, това са комисии на доста ниско равнище. Това е група формирана от шефа на учебното заведение, преподавател, хора от обкръжението – религиозни водачи на общността, родители, близки, другари. Всичко това би трябвало да бъде въвлечено в този механизъм. Конкретно на въпроса – би трябвало да работи тази система, в случай че отчетем, че напрежението в Западна Европа от дълго време спадна. С повече хора се работи, повече хора са следени и явно има резултат. Трудно е да се планува какви мисловни и душевен процеси се въртят в главата на един човек, тъй че няма по какъв начин да не се позволяват пропуски.
– Нека да позная: в България няма нищо такова. Никаква система за предварителна защита.
– Имаме тактика за предварителна защита на радикализацията и тероризма.
– Написана от кого?
– Приета е от Министерски съвет, мисля че в края на 2016 година, само че в случай че погледнем използването й – там е казусът. Между другото освен в България и освен поради някаква съответна власт. Един от препъникамъните в България да вземем за пример е, че общините не припознават радикализацията на своето население като личен проблем. До огромна степен същото се отнася и към Министерството на труда и обществената политика, и към Министерство на образованието. Според тяхното виждане щом става дума за радикализация или тероризъм, това е проблем на ДАНС и Министерство на вътрешните работи. Това е огромният проблем в предварителната защита.
– Какво би трябвало да се направи?
– Трябва да се сътвори една сериозна и всеобхватна система, която да адресира всички проблеми, свързани с радикализирането на един човек.
– На вашата конференция говорихте ли за вероятностите – какви са неприятните и положителните сюжети на развиването на този сериозен проблем?
– Едно от нещата, които целяхме с тази конференция е да сигнализираме за съответните проблеми, за които ние знаем и виждаме, както и да дадем някакви оферти. Ние не можем да кажем какви са трендовете, тъй като в България няма проучвания. В доста европейски страни се въвличат в този развой доста институции – министерства, организации, тинк-танк центрове, неправителствени организации, само че в България няма даже и проучване на тематиката. Всичко, което се прави е въз основата на някакви извоювани планове от европейски стратегии или самодейността на някакви лица и организации.
– Ако излезем отвън циганските гета, за които алармирате за радикализация, по какъв начин стоят нещата в мюсюлманските общности отвън тях?
– И това не мога да го кажа. Там няма такова наблюдаване и никой не го прави съществено и всеобхватно. Имаше едно проучване на катедра „ Политология “ за един наш план през 2016 година за радикализацията на младежите в Европа и там се загатва за вероятно ранни форми на радикализация в мюсюлманските общности. Не се приказва за роми или турци, а за мюсюлмански общности. И тук казусът е огромен, тъй като приказваме за проповедници от чужбина, имаме до известна степен капсулиране на общностите, беднотия, изолация. В същото време имаме и някакви личностни настройки, свързани най-много с религията. В дълготраен проект, в случай че не се адресират тези проблеми, може да се сътвори съображение за радикализация. Между другото в Австрия беше задържан тъкмо български ром, упрекнат в вербуване на бойци за „ Ислямска страна “ и за събиране на информация за разработване на експлозиви.
– Очевидно на тази опасност не се обръща задоволително внимание, само че обществото ни е скарано по една друга тематика – Русия. До каква степен Русия е опасност за нас – има ли хибридна война, има ли в действителност риск?
– Българското общество е съществено разединено по тематиката Русия. Това не е от през днешния ден, не е даже от през вчерашния ден. Въпросът е по какъв начин оценяваме рисковете за България. И тук страстите, уви, имат превес. Ако вземем други европейски страни, които граничат с Русия – Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, там оценката за опасността от Кремъл е еднопосочна. България не прави оценка Русия като директна военна опасност. Дейността на Русия в Черноморския регион би трябвало да бъде обсъждана като директна опасност към България. Първо, с анексирането на Крим, преди този момент войната с Грузия, налагането на едностранни правила и още доста други дейности на Москва водят до повишението на напрежението в Черноморския район. Това няма по какъв начин да не визира и България. Фактът, че се правят военни дейности сред две черноморски страни е към този момент опасност. Само си представете един неочакван случай на петролен танкер, заради нечии дейности в Черно море. Нима смятате, че това няма да засегне и България? Иначе действително опция за конфликт сред НАТО и Русия в акваторията на Черно море е на практика неосъществим. Но това не прави опасността за нас по-малка.
– Русия ли е най-голямата опасност за света?
– Вижте, занапред идват огромните закани за света, само че по други аргументи. Светът се трансформира доста бързо. Роботизацията, технологиите, придвижването на данни ще трансформират доста бързо всички сфери на човешката активност. Огромна част от хората ще бъдат изкарани от пазара на труда. Те обективно няма да могат да си намерят работа, тъй като ще бъдат заместени от роботи, от изкуствен интелект и от всевъзможни софтуерни действия.
– Какво става с тези хора?
– Това ще отключи едни миграционни процеси. Това може да задейства нов вид радикализация. Ние сме изправени пред справедливи фактори, които ще трансформират дневния ни ред, в това число и в областта на сигурността. Ние сме привикнали, че всеки от нас би трябвало да си откри своето място в социума, на пазара на труда – това ще се промени фрапантно от навлизането на технологиите. Ние сме привикнали, че радикализацията е плод на религиозни канони, на незаслужено отношение на страната към индивида. Но още не можем да си представим стотици милиони безработни и изключени хора.
– Представям си половин милиард безработни китайци или индийци.
– Да, това е една от световните трендове като предизвикателство към сигурността.
– Какъв е отговорът на този проблем.
– Там е казусът, че няма отговор.
Нашият посетител
Йордан Божилов е анализатор в Българска академия на науките и ръководител на Софийския конгрес за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов ” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен чиновник в Министерството на защитата, като в продължение на няколко години е управлявал интернационалната активност на ведомството. Бил е шеф на политическия кабинет на министъра на защитата в интервала 2010-2013 г.
– Всичко ли е ясно към атентата в Страсбург, господин Божилов? Този път нямаше такива безредици и мнения, както в други години.
– Нищо не може да се каже, преди да има изводи на проверяващите.
– Досега това, което знаем е, че атентаторът е престъпен вид, радикализиран в пандиза. Трябвало е да бъде с цялтаа тайфа, само че другите са хванати, а той се е измъкнал.
– Това занапред ще бъде конкретизирано. Какво обаче е забавното в този случай? Този атентат доста наподобява на акт, подтикнат от верски претекстове. Много наподобява, тъй като е против огромна група хора, коледен базар – алегорично място, значи са търсени повече жертви. Това обаче, което не се знае, а това може да се разбере от претекстовете, е когато бъде хванат причинителя да се разкрие дали е коренен мохамеданин или изповядва друга радикална религия.
– Каква друга радикална религия?
– Има всевъзможни радикални канони в този свят. Докато не се задълбае във вътрешността, мъчно може да се каже какъв е бил претекстът му. Интересното е, че в голямата си част терористичните актове в Европа са изпълнени от хора, които преди този момент са имали проблеми с правораздаването, поради чисто престъпни действия. Или са били арестувани, или са били в пандиза, само че те са имали настройки за осъществяване на закононарушение, доста преди да се трансфорат в терористи.
– Какъв е изводът?
– Европейците би трябвало да се съсредоточат върху това да наблюдават и да работят най-много с хора, които имат противообществени прояви и са в рискова среда. Радикализацията има разнообразни форми. Тя минава през разнообразни стадии и има разнообразни учредения – социално-икономически, чисто душевен, чисто самостоятелни.
– Колко самостоятелни?
– Има случаи, в които някой се радикализира просто тъй като страната се е отнесла незаслужено към него.
– Това значи, че в скоро време можем да забележим някогашната кметица на „ Младост “ госпожа Иванчева радикализирана. Или Баневи, може би.
– Интересен прочит на събитията, признавам. Но пък откакто върнахме топката е в България, у нас, отвън Иванчева и Баневи, също има благоприятни условия за радикализация и те са в няколко насоки. Първо, имаме групи население, които са изолирани от обществото, мощно маргинализирани. Те са най-податливите за радикализация. Съвсем скоро Софийския конгрес за сигурност провежда конференция по тази тематика. Един сътрудник, който е ром, който е от Пазарджик и който следи процесите в Пазарджик и „ Столипиново “, разкри, че в тези места се основават условия за радикализация, заради чисто стопански и обществени аргументи. Освен това се следи засилено наличие и активност най-много на ислямски проповедници в тези гета. И то приказваме освен за проповедници от Турция и Близкия изток, само че и от Европа. Може да се смята, че до в дълготраен проект това ще докара до по-сериозна радикализация на това население.
– Те ги ислямизират?
– Не, в Южна България ромите са най-вече мюсюлмани. В „ Столипиново “ да вземем за пример се приказва най-вече на турски език. Но не е казусът във вярата и езика, а в изолацията и тук е казусът.
– Какво вършим следователно?
– Ние можем да си следим процесите, можем да ги разясняваме, само че значими са ограниченията, които се вземат и те би трябвало да бъдат сложни. В доста страни в Европа направиха системи за предварителна защита на радикализацията. На равнище Европейски съюз има организация, наречена „ Мрежа за предизвестие от радикализация “, която сплотява специалисти по проблемите на радикалазицята и тероризма, освен това освен органите за сигурност, само че просветителни, обществени институции и неправителствени организации. Проблемите на радикализацията не могат се борят единствено със средствата на силата на правоналагането. Тя може да се преборят единствено с сложни ограничения.
– Какви са те?
– Социални, просветителни, различаване на ранни стадии на радикализацията. Човек не става коренен просто по този начин. Той минава през разнообразни стадии. Има прояви, които могат да бъдат хванати доста, доста рано. Ето към това би трябвало да бъдат ориентирани ограниченията на страната към улавяне на процесите на ранен стадий, само че с образование на лекари, учители, обществени служащи, служители на реда, които са в дребните обитаеми места. Те би трябвало да могат да заловен тези процеси на доста ранен стадий и да се работи. В Холандия, във Англия към този момент има такива системи на ранна предварителна защита на радикализацията.
– Тези ограничения имат ли действителен резултат?
– Наблюдавал съм съответни случаи по какъв начин работят тези комисии. Като споделям комисии, това са комисии на доста ниско равнище. Това е група формирана от шефа на учебното заведение, преподавател, хора от обкръжението – религиозни водачи на общността, родители, близки, другари. Всичко това би трябвало да бъде въвлечено в този механизъм. Конкретно на въпроса – би трябвало да работи тази система, в случай че отчетем, че напрежението в Западна Европа от дълго време спадна. С повече хора се работи, повече хора са следени и явно има резултат. Трудно е да се планува какви мисловни и душевен процеси се въртят в главата на един човек, тъй че няма по какъв начин да не се позволяват пропуски.
– Нека да позная: в България няма нищо такова. Никаква система за предварителна защита.
– Имаме тактика за предварителна защита на радикализацията и тероризма.
– Написана от кого?
– Приета е от Министерски съвет, мисля че в края на 2016 година, само че в случай че погледнем използването й – там е казусът. Между другото освен в България и освен поради някаква съответна власт. Един от препъникамъните в България да вземем за пример е, че общините не припознават радикализацията на своето население като личен проблем. До огромна степен същото се отнася и към Министерството на труда и обществената политика, и към Министерство на образованието. Според тяхното виждане щом става дума за радикализация или тероризъм, това е проблем на ДАНС и Министерство на вътрешните работи. Това е огромният проблем в предварителната защита.
– Какво би трябвало да се направи?
– Трябва да се сътвори една сериозна и всеобхватна система, която да адресира всички проблеми, свързани с радикализирането на един човек.
– На вашата конференция говорихте ли за вероятностите – какви са неприятните и положителните сюжети на развиването на този сериозен проблем?
– Едно от нещата, които целяхме с тази конференция е да сигнализираме за съответните проблеми, за които ние знаем и виждаме, както и да дадем някакви оферти. Ние не можем да кажем какви са трендовете, тъй като в България няма проучвания. В доста европейски страни се въвличат в този развой доста институции – министерства, организации, тинк-танк центрове, неправителствени организации, само че в България няма даже и проучване на тематиката. Всичко, което се прави е въз основата на някакви извоювани планове от европейски стратегии или самодейността на някакви лица и организации.
– Ако излезем отвън циганските гета, за които алармирате за радикализация, по какъв начин стоят нещата в мюсюлманските общности отвън тях?
– И това не мога да го кажа. Там няма такова наблюдаване и никой не го прави съществено и всеобхватно. Имаше едно проучване на катедра „ Политология “ за един наш план през 2016 година за радикализацията на младежите в Европа и там се загатва за вероятно ранни форми на радикализация в мюсюлманските общности. Не се приказва за роми или турци, а за мюсюлмански общности. И тук казусът е огромен, тъй като приказваме за проповедници от чужбина, имаме до известна степен капсулиране на общностите, беднотия, изолация. В същото време имаме и някакви личностни настройки, свързани най-много с религията. В дълготраен проект, в случай че не се адресират тези проблеми, може да се сътвори съображение за радикализация. Между другото в Австрия беше задържан тъкмо български ром, упрекнат в вербуване на бойци за „ Ислямска страна “ и за събиране на информация за разработване на експлозиви.
– Очевидно на тази опасност не се обръща задоволително внимание, само че обществото ни е скарано по една друга тематика – Русия. До каква степен Русия е опасност за нас – има ли хибридна война, има ли в действителност риск?
– Българското общество е съществено разединено по тематиката Русия. Това не е от през днешния ден, не е даже от през вчерашния ден. Въпросът е по какъв начин оценяваме рисковете за България. И тук страстите, уви, имат превес. Ако вземем други европейски страни, които граничат с Русия – Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, там оценката за опасността от Кремъл е еднопосочна. България не прави оценка Русия като директна военна опасност. Дейността на Русия в Черноморския регион би трябвало да бъде обсъждана като директна опасност към България. Първо, с анексирането на Крим, преди този момент войната с Грузия, налагането на едностранни правила и още доста други дейности на Москва водят до повишението на напрежението в Черноморския район. Това няма по какъв начин да не визира и България. Фактът, че се правят военни дейности сред две черноморски страни е към този момент опасност. Само си представете един неочакван случай на петролен танкер, заради нечии дейности в Черно море. Нима смятате, че това няма да засегне и България? Иначе действително опция за конфликт сред НАТО и Русия в акваторията на Черно море е на практика неосъществим. Но това не прави опасността за нас по-малка.
– Русия ли е най-голямата опасност за света?
– Вижте, занапред идват огромните закани за света, само че по други аргументи. Светът се трансформира доста бързо. Роботизацията, технологиите, придвижването на данни ще трансформират доста бързо всички сфери на човешката активност. Огромна част от хората ще бъдат изкарани от пазара на труда. Те обективно няма да могат да си намерят работа, тъй като ще бъдат заместени от роботи, от изкуствен интелект и от всевъзможни софтуерни действия.
– Какво става с тези хора?
– Това ще отключи едни миграционни процеси. Това може да задейства нов вид радикализация. Ние сме изправени пред справедливи фактори, които ще трансформират дневния ни ред, в това число и в областта на сигурността. Ние сме привикнали, че всеки от нас би трябвало да си откри своето място в социума, на пазара на труда – това ще се промени фрапантно от навлизането на технологиите. Ние сме привикнали, че радикализацията е плод на религиозни канони, на незаслужено отношение на страната към индивида. Но още не можем да си представим стотици милиони безработни и изключени хора.
– Представям си половин милиард безработни китайци или индийци.
– Да, това е една от световните трендове като предизвикателство към сигурността.
– Какъв е отговорът на този проблем.
– Там е казусът, че няма отговор.
Нашият посетител
Йордан Божилов е анализатор в Българска академия на науките и ръководител на Софийския конгрес за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов ” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен чиновник в Министерството на защитата, като в продължение на няколко години е управлявал интернационалната активност на ведомството. Бил е шеф на политическия кабинет на министъра на защитата в интервала 2010-2013 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ