Една българка на Осми март
Отново е Осми март. И ние го „ празнуваме”.
Породен като позив за пълноправие на дамите, през днешния ден той е изметнат до неразбираемост, трансфорат в гротескно-комерсиална оперета, с доброволното присъединяване на нежния пол.
Как и какво в действителност честваме на Осми март?
Може би остатъчен рецидив от ерата на социализма, когато Осми март бе най-много „ ден на колежката”? Пищните осмомартенски банкети по предприятия и институции, щедрдо финансирани по профсъюзна линия, бяха мотив за мъжете – шефове, партийни секретари, шеф отдели, бригадири и прочие шефски постове, да замажат съществуващото неравенство в заплащането, третирането и натоварването на жените… Пък и да поогледат и вероятно поощипят някоя по-засукана колежка, да тестват нейната полова неустойчивост. И, да, получаваше им се, поради обстоятелството, че любовните забежки осигуряваха на избраницата трудов, психически и финансов комфорт, а и други привилегии, недостъпни за редовите другарки труженички.
Тази перфидна функционалност на Осми март и през днешния ден е жива, изключително в нереформираните държавни структури и институции, където служебният рейтинг на любовницата е неосъществим и за най-кадърната и незаменима жена-специалист.
А там, където частният бранш се гърчи в неравната борба с държавната машина, или пък цинично източва труда и заплатите на хората за своите си прищявки и екстри, празник няма. И пари няма за освен това от букет с приветствена картичка. Евентуално. Често - и съгласно склонимостта на подопечните работнички и служителки към спомагателни полови услуги. Да! Защото в България злоупотребата с достолепието и тялото на дамата е нещо, което се толерира, приема и даже насърчава. Това е неписана част от трудовия контракт на болшинството българки – да съвместяват служебните си отговорности с функционалността на надуваема кукла, подготвена да откликне на прищевките на всесилния шеф. Нима мълчанието към тази социална загадка трансформира действителността? Нима понижава уязвимостта на дамата пред физическата и обществена мощ на мъжкия пол?
А най-съкрушителното е, че българските мъже са изгубили способността и доблестта си да бранят „ любимите” си дами – съпруги, сестри, родителки - от мазните попълзновения. Мълчанието и бездействието им ги трансформира в съучастници, в част от нечистоплътния сговор против достолепието, крехкостта и светлата отдаденост на дамата на любовта и фамилията. Пред очите ми са десетки образци за безволие и поведенческа импотентност, за противна комплексарщина на здрави и прави българи – мъже. Многострадални Геновеви, вторачени в тв приемника на диванчето в хола, подпийнали хвалипръцковци, громящи с чаша в ръка международното състояние в кварталния гараж, застаряващи коцкари, оглеждащи сластно бъдещата си плячка, изверги, посягащи с псувни и юмруци на майките на личните си децата…
И се пита в задачата: какво празнувате вие, уважаеми българки на Осми март?
Не виждате ли, че трансформират дъщерите ви в прясна плът за краткосрочна приложимост или за експорт? Не виждате ли, че моделират в синовете ви недостиг на неустрашимост? Не осъзнавате ли, че мъжете, с които споделяте живота и леглата си, нямат топки? И че в случай че, недай си боже, някой въвлече страната ни във боен спор, няма кой да отбрани домовете и децата ви?
Нищо, отпуснете му края, въпреки всичко през днешния ден е Осми март! Съберете се с приятелки, разменете си по букет цветя, пийте по едно малко… След това се приберете почтително у дома и изпълнете всичките си брачен задължения… Докато благоверният не захърка с прекъсвания.
После може и да си поплачете за попарените фантазии. И участта си на жена в България.
И не забравяйте да навиете будилника тъкмо за шест без 15!
Автор: Мариана Иванова
Породен като позив за пълноправие на дамите, през днешния ден той е изметнат до неразбираемост, трансфорат в гротескно-комерсиална оперета, с доброволното присъединяване на нежния пол.
Как и какво в действителност честваме на Осми март?
Може би остатъчен рецидив от ерата на социализма, когато Осми март бе най-много „ ден на колежката”? Пищните осмомартенски банкети по предприятия и институции, щедрдо финансирани по профсъюзна линия, бяха мотив за мъжете – шефове, партийни секретари, шеф отдели, бригадири и прочие шефски постове, да замажат съществуващото неравенство в заплащането, третирането и натоварването на жените… Пък и да поогледат и вероятно поощипят някоя по-засукана колежка, да тестват нейната полова неустойчивост. И, да, получаваше им се, поради обстоятелството, че любовните забежки осигуряваха на избраницата трудов, психически и финансов комфорт, а и други привилегии, недостъпни за редовите другарки труженички.
Тази перфидна функционалност на Осми март и през днешния ден е жива, изключително в нереформираните държавни структури и институции, където служебният рейтинг на любовницата е неосъществим и за най-кадърната и незаменима жена-специалист.
А там, където частният бранш се гърчи в неравната борба с държавната машина, или пък цинично източва труда и заплатите на хората за своите си прищявки и екстри, празник няма. И пари няма за освен това от букет с приветствена картичка. Евентуално. Често - и съгласно склонимостта на подопечните работнички и служителки към спомагателни полови услуги. Да! Защото в България злоупотребата с достолепието и тялото на дамата е нещо, което се толерира, приема и даже насърчава. Това е неписана част от трудовия контракт на болшинството българки – да съвместяват служебните си отговорности с функционалността на надуваема кукла, подготвена да откликне на прищевките на всесилния шеф. Нима мълчанието към тази социална загадка трансформира действителността? Нима понижава уязвимостта на дамата пред физическата и обществена мощ на мъжкия пол?
А най-съкрушителното е, че българските мъже са изгубили способността и доблестта си да бранят „ любимите” си дами – съпруги, сестри, родителки - от мазните попълзновения. Мълчанието и бездействието им ги трансформира в съучастници, в част от нечистоплътния сговор против достолепието, крехкостта и светлата отдаденост на дамата на любовта и фамилията. Пред очите ми са десетки образци за безволие и поведенческа импотентност, за противна комплексарщина на здрави и прави българи – мъже. Многострадални Геновеви, вторачени в тв приемника на диванчето в хола, подпийнали хвалипръцковци, громящи с чаша в ръка международното състояние в кварталния гараж, застаряващи коцкари, оглеждащи сластно бъдещата си плячка, изверги, посягащи с псувни и юмруци на майките на личните си децата…
И се пита в задачата: какво празнувате вие, уважаеми българки на Осми март?
Не виждате ли, че трансформират дъщерите ви в прясна плът за краткосрочна приложимост или за експорт? Не виждате ли, че моделират в синовете ви недостиг на неустрашимост? Не осъзнавате ли, че мъжете, с които споделяте живота и леглата си, нямат топки? И че в случай че, недай си боже, някой въвлече страната ни във боен спор, няма кой да отбрани домовете и децата ви?
Нищо, отпуснете му края, въпреки всичко през днешния ден е Осми март! Съберете се с приятелки, разменете си по букет цветя, пийте по едно малко… След това се приберете почтително у дома и изпълнете всичките си брачен задължения… Докато благоверният не захърка с прекъсвания.
После може и да си поплачете за попарените фантазии. И участта си на жена в България.
И не забравяйте да навиете будилника тъкмо за шест без 15!
Автор: Мариана Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ