Колко време ни е нужно, за да забравим робството на комунизма?
Отново е 10 ноември и както всяка година оттогава насам българското общество обръща взор към събитията от тази дата и под една или друга форма прави равносметка на миналото от този момент време. Устно и документално разнообразни създатели, публицисти, мислители, интелектуалци, псевдоинтелектуалци, престижи, ченгета и естествени хора се упражняват да споделят мемоари и вършат анализи.
С годините спомените са все по-изопачени, а разборите – все по-заблуждаващи. Като че ли с отдалечаването от 10 ноември 1989 година, когато на пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков бе освободен от поста общоприет секретар на Партията, обстоятелствата се замъгляват и оценките се поляризират.
Знае се, че историческите събития получават съответната си присъда след десетилетия, от дистанцията на времето, само че няма да стане по този начин с българския преход и с предхождащия го социализъм. Причината е явна – един взор във „ Facebook “ и медийното наличие на практика на всички места демонстрира, че е цялостно с набедени „ престижи “ и откровени онлайн троли-познавачи на прехода, които перфидно насаждат разнообразни тълкувания на случилото се – на аргументите, мотивацията и на самите обстоятелства. Някои приказват за съпротива, някои – за дворцов прелом, други – за интервенция на Москва, която по това време също минаваше през бурното време на Перестройката.
Нека върнем нещата към корените им и да напомним истината. Комунизмът падна не поради дейности на опозицията, която бе брутално прегазена от десетилетия и не смееше да гъкне. Не и поради прогресивните възгледи на част от партийния хайлайф, която се опитваше да се показа за реформаторска мощ. Не и поради някакво просветлнеие в Кремъл, на което Бай Тошо се бил противопоставял и което давело до свалянето му, тъй като по това време Съюз на съветските социалистически републики си имаше задоволително проблеми.
Комунизмът падна, тъй като банкрутира и това, в допълнение към неналичието на независимост, го направи освен противен, само че към този момент и неосъществим.
Фалира във всевъзможен аспект – стопански, политически, нравствен, изящен и какъвто още се сетите, като неуспехите му в някои връзки бяха осезаеми към този момент от години. Перстройката в Съюз на съветските социалистически републики, вятърът от която издуха комунистическите елити от върха на ръководството и в страните под руски ботуш, се появи не по някакво нереална причина, а заради невъзможността повече да се прикрива икономическият неуспех на системата, която носталгичните днешни комунисти-русофили от всички страни на някогашния Източен блок се надяват в миналото да възстановят под вещото модерно управление в Кремъл.
Прехвалената социалистическа стопанска система, при която се чакаше за пъстър тв приемник с дни и седмици, за жилища и коли се чакаше с години даже да имаш парите, а дори в междинни по величина селища се знаеха двата дни от седмицата, в които „ пускат “ месо, нямаше никакъв късмет да продължи на изкуствено дишане по-дълго и колабира. Същата стопанска система, при която повода да останат пари в джоба на човек беше, че нямаше какво да купи с тях. Същата, която произвеждаше планов брак, дефицити, ниски заплати, леност, корупция и малоумие пред партийните функционери, които можеха да уволняват и назначават без оглед на персоналните качества.
Същата стопанска система, която в този момент мнозина оплакват, че коствала 30 милиарда $, пък при приватизацията й взели единствено 3. Истината е, че и това беше доста, само че създателите на тази легенда, както и за съветските пазари, които сме изгубили, вършат всичко по силите си, с цел да стартират незаконна илюзия и по този начин да отклонят вниманието от главния въпрос за отговорността. За да прикрият очевидния факт, че България, оказала се при започване на прехода с жалка стопанска система с Брутният вътрешен продукт от 12 млрд $ и външен дълг в размер колкото Брутният вътрешен продукт, е на това състояние заради неприятно ръководство от десетилетия и че е пристигнало времето да си плащаме за митичните кебапчета от по 6 стотинки, по които актуалните „ леви “ леят сълзи и сополи. Получава им се нелошо, за жалост.
Комунизмът рухна, тъй като изчерпа качествата си да дотира уравниловката в стандарта на живот и по едно и също време с това да обслужва материално болните упоритости на своя милитаризъм. Това докара до Луканова зима, мораториум върху външните заплащания, великански манифестации, инфлация, мутри, ченгета, стремглаво забогатяващи хора, възходи и падения, отново мутри, отново ченгета, неистини и очаквания.
Защо се случи този банкрут на комунизма? Заради неналичието на независимост. Клише? Да, и то от тези, които са азбучно правилни. Липсата на независимост укрепва контрола, само че дезинтересира хората. Обществената креативност спада, до момента в който стигне до незаинтересованост – цел, към която комунистическите режими се стремяха, реализираха и поради която се срутиха. Това стана разумно, тъй като несвободните хора заобикалят напъните – те са им наложени. Избягват решенията – те са им спускани. Не влагат силата си в стопанската система, не са задоволително въодушевени и в науката – и защо, като в изявленията си би трябвало да включват и партийните членове, за бъдат утвърдени?
С всичко беше по този начин и по тази причина и резултатите са такива, каквито ги знаем. На 11 ноември 1989 българското общество се разсъни при започване на нов и привлекателен път, за който обаче беше импровизирано, тъй като кастата на довчерашните му изедници, самообявили се към този момент за леви демократи, се беше погрижила да е по този начин.
Това е най-големият ни проблем от 1989г. насам. Той още се демонстрира. Но да не губим вяра. Мойсей е водил евреите в странство цели 40 години, до момента в който не помнят египетското иго и станат горделив народ-завоевател, с цел да ги вкара в Обетованата зема. Сам той не доживял това.
Българското общество към този момент прекара повече от три десетилетия в дребни крачки към огромната цел, не всичките от които напред, и спъвано съвсем на всяка от първо и второ потомство комуноиди и техни деривати и неоятаци, доста от които маскирани в маркови костюми и зад дипломи за положително обучение. Получено в гнилия Запад, несъмнено, най-често в бюрократичния, колониален, ограбващ и злоумишлен Европейски Съюз, а не в богатство усмихнатата доброжелателна Русия.
За толкоз години даже не получихме опрощение от тези хора и идейните им наследници за безобразията в предишното. Няма изгледи това въобще да стане. Затова ще би трябвало да стиснем зъби и да продължим напред. И да сме готови, че нормализацията на българското общество може да продължи по-дълго и от странстването на евреите. Както Мойсей, някои няма да го доживеят…
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
С годините спомените са все по-изопачени, а разборите – все по-заблуждаващи. Като че ли с отдалечаването от 10 ноември 1989 година, когато на пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков бе освободен от поста общоприет секретар на Партията, обстоятелствата се замъгляват и оценките се поляризират.
Знае се, че историческите събития получават съответната си присъда след десетилетия, от дистанцията на времето, само че няма да стане по този начин с българския преход и с предхождащия го социализъм. Причината е явна – един взор във „ Facebook “ и медийното наличие на практика на всички места демонстрира, че е цялостно с набедени „ престижи “ и откровени онлайн троли-познавачи на прехода, които перфидно насаждат разнообразни тълкувания на случилото се – на аргументите, мотивацията и на самите обстоятелства. Някои приказват за съпротива, някои – за дворцов прелом, други – за интервенция на Москва, която по това време също минаваше през бурното време на Перестройката.
Нека върнем нещата към корените им и да напомним истината. Комунизмът падна не поради дейности на опозицията, която бе брутално прегазена от десетилетия и не смееше да гъкне. Не и поради прогресивните възгледи на част от партийния хайлайф, която се опитваше да се показа за реформаторска мощ. Не и поради някакво просветлнеие в Кремъл, на което Бай Тошо се бил противопоставял и което давело до свалянето му, тъй като по това време Съюз на съветските социалистически републики си имаше задоволително проблеми.
Комунизмът падна, тъй като банкрутира и това, в допълнение към неналичието на независимост, го направи освен противен, само че към този момент и неосъществим.
Фалира във всевъзможен аспект – стопански, политически, нравствен, изящен и какъвто още се сетите, като неуспехите му в някои връзки бяха осезаеми към този момент от години. Перстройката в Съюз на съветските социалистически републики, вятърът от която издуха комунистическите елити от върха на ръководството и в страните под руски ботуш, се появи не по някакво нереална причина, а заради невъзможността повече да се прикрива икономическият неуспех на системата, която носталгичните днешни комунисти-русофили от всички страни на някогашния Източен блок се надяват в миналото да възстановят под вещото модерно управление в Кремъл.
Прехвалената социалистическа стопанска система, при която се чакаше за пъстър тв приемник с дни и седмици, за жилища и коли се чакаше с години даже да имаш парите, а дори в междинни по величина селища се знаеха двата дни от седмицата, в които „ пускат “ месо, нямаше никакъв късмет да продължи на изкуствено дишане по-дълго и колабира. Същата стопанска система, при която повода да останат пари в джоба на човек беше, че нямаше какво да купи с тях. Същата, която произвеждаше планов брак, дефицити, ниски заплати, леност, корупция и малоумие пред партийните функционери, които можеха да уволняват и назначават без оглед на персоналните качества.
Същата стопанска система, която в този момент мнозина оплакват, че коствала 30 милиарда $, пък при приватизацията й взели единствено 3. Истината е, че и това беше доста, само че създателите на тази легенда, както и за съветските пазари, които сме изгубили, вършат всичко по силите си, с цел да стартират незаконна илюзия и по този начин да отклонят вниманието от главния въпрос за отговорността. За да прикрият очевидния факт, че България, оказала се при започване на прехода с жалка стопанска система с Брутният вътрешен продукт от 12 млрд $ и външен дълг в размер колкото Брутният вътрешен продукт, е на това състояние заради неприятно ръководство от десетилетия и че е пристигнало времето да си плащаме за митичните кебапчета от по 6 стотинки, по които актуалните „ леви “ леят сълзи и сополи. Получава им се нелошо, за жалост.
Комунизмът рухна, тъй като изчерпа качествата си да дотира уравниловката в стандарта на живот и по едно и също време с това да обслужва материално болните упоритости на своя милитаризъм. Това докара до Луканова зима, мораториум върху външните заплащания, великански манифестации, инфлация, мутри, ченгета, стремглаво забогатяващи хора, възходи и падения, отново мутри, отново ченгета, неистини и очаквания.
Защо се случи този банкрут на комунизма? Заради неналичието на независимост. Клише? Да, и то от тези, които са азбучно правилни. Липсата на независимост укрепва контрола, само че дезинтересира хората. Обществената креативност спада, до момента в който стигне до незаинтересованост – цел, към която комунистическите режими се стремяха, реализираха и поради която се срутиха. Това стана разумно, тъй като несвободните хора заобикалят напъните – те са им наложени. Избягват решенията – те са им спускани. Не влагат силата си в стопанската система, не са задоволително въодушевени и в науката – и защо, като в изявленията си би трябвало да включват и партийните членове, за бъдат утвърдени?
С всичко беше по този начин и по тази причина и резултатите са такива, каквито ги знаем. На 11 ноември 1989 българското общество се разсъни при започване на нов и привлекателен път, за който обаче беше импровизирано, тъй като кастата на довчерашните му изедници, самообявили се към този момент за леви демократи, се беше погрижила да е по този начин.
Това е най-големият ни проблем от 1989г. насам. Той още се демонстрира. Но да не губим вяра. Мойсей е водил евреите в странство цели 40 години, до момента в който не помнят египетското иго и станат горделив народ-завоевател, с цел да ги вкара в Обетованата зема. Сам той не доживял това.
Българското общество към този момент прекара повече от три десетилетия в дребни крачки към огромната цел, не всичките от които напред, и спъвано съвсем на всяка от първо и второ потомство комуноиди и техни деривати и неоятаци, доста от които маскирани в маркови костюми и зад дипломи за положително обучение. Получено в гнилия Запад, несъмнено, най-често в бюрократичния, колониален, ограбващ и злоумишлен Европейски Съюз, а не в богатство усмихнатата доброжелателна Русия.
За толкоз години даже не получихме опрощение от тези хора и идейните им наследници за безобразията в предишното. Няма изгледи това въобще да стане. Затова ще би трябвало да стиснем зъби и да продължим напред. И да сме готови, че нормализацията на българското общество може да продължи по-дълго и от странстването на евреите. Както Мойсей, някои няма да го доживеят…
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ