ДБ иска отмяна на спорната Наредба Н-18 и въвеждане на отдалечена фискализация
Отмяна на противоречивата Наредба Н-18 и въвеждане на така наречен отдалечена фискализация планува план за промени на Закона за Данък добавена стойност, импортирани от Ивайло Мирчев и група народни представители от “Демократична България”. В плана е заложена анулация на текстовете, с които бе въведена Н-18, която бе отлагана няколко пъти и до през днешния ден по този начин и не е влезнала в действие.
Наредбата бе остро подложена на критика от бизнеса поради компликациите да бъдат приложени условията ѝ, поради високите разноски за въвеждането ѝ и поради това, че тя ще препятства конкуренцията, а данъчните ще имат достъп до сензитивна финансова информация, касаеща освен продажбите. “Регулирането на потребления програмен продукт, както и на софтуерните компании, е свръхрегулация. Неяснотите, произлизащи от подзаконовия акт и неговото пояснение костват милиони, без това да носи действителен и измерим положителен резултат за бюджета. Контролът върху софтуера, употребен за продажби, е нереалистичен и нездравословен в подтекста на свободния европейски пазар”, се споделя в претекстовете към законопроекта.
Вносителите акцентират, че промените в Наредба Н-18 са импортирани без съответна оценка на въздействието и без обосновам модел на пресмятане на приходите в бюджета и показват, че препоръчаните в този момент промени отрязва опцията Национална агенция за приходите да вкарва сходни промени още веднъж. Наред с това с поправките в Закона за Данък добавена стойност се вкарва и така наречен отдалечена фискализация (софтуерна фискализация). Тя разрешава вписване на продажбата в действително време от софтуера за ръководство на продажбите и приемане на неповторим номер, който може да бъде отпечатан от устройство, друго от фискално устройство, или изпратен по електронен път.
Така отпечатаният фискален бон съдържа всички реквизити на общоприетите “бележки”, издавани от касов уред, включително опция за инспекция в действително време дали продажбата фактически е записана в приходната администрация. “В момента всеки търговец в България е задължен да регистрира всяка продадена стока посредством касовия си уред. Така информацията стига до Национална агенция за приходите. Фискалните апарати костват пари, поддръжката им също. Ние целим тази хардуерна фискализация да я създадем софтуерна, т.е. търговците да може да издадат касова записка от всяко устройство с принтер, да вземем за пример компютър или таблет.
По този метод спестяваме на бизнеса пари - по предварителни оценки над 100 млн. Лева”, разяснява вносителят на поправките Ивайло Мирчев. Той показва, че законопроектът не анулира фискалните устройства и условията към тях, само че прибавя още една опция за фискализация.
Наредбата бе остро подложена на критика от бизнеса поради компликациите да бъдат приложени условията ѝ, поради високите разноски за въвеждането ѝ и поради това, че тя ще препятства конкуренцията, а данъчните ще имат достъп до сензитивна финансова информация, касаеща освен продажбите. “Регулирането на потребления програмен продукт, както и на софтуерните компании, е свръхрегулация. Неяснотите, произлизащи от подзаконовия акт и неговото пояснение костват милиони, без това да носи действителен и измерим положителен резултат за бюджета. Контролът върху софтуера, употребен за продажби, е нереалистичен и нездравословен в подтекста на свободния европейски пазар”, се споделя в претекстовете към законопроекта.
Вносителите акцентират, че промените в Наредба Н-18 са импортирани без съответна оценка на въздействието и без обосновам модел на пресмятане на приходите в бюджета и показват, че препоръчаните в този момент промени отрязва опцията Национална агенция за приходите да вкарва сходни промени още веднъж. Наред с това с поправките в Закона за Данък добавена стойност се вкарва и така наречен отдалечена фискализация (софтуерна фискализация). Тя разрешава вписване на продажбата в действително време от софтуера за ръководство на продажбите и приемане на неповторим номер, който може да бъде отпечатан от устройство, друго от фискално устройство, или изпратен по електронен път.
Така отпечатаният фискален бон съдържа всички реквизити на общоприетите “бележки”, издавани от касов уред, включително опция за инспекция в действително време дали продажбата фактически е записана в приходната администрация. “В момента всеки търговец в България е задължен да регистрира всяка продадена стока посредством касовия си уред. Така информацията стига до Национална агенция за приходите. Фискалните апарати костват пари, поддръжката им също. Ние целим тази хардуерна фискализация да я създадем софтуерна, т.е. търговците да може да издадат касова записка от всяко устройство с принтер, да вземем за пример компютър или таблет.
По този метод спестяваме на бизнеса пари - по предварителни оценки над 100 млн. Лева”, разяснява вносителят на поправките Ивайло Мирчев. Той показва, че законопроектът не анулира фискалните устройства и условията към тях, само че прибавя още една опция за фискализация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ