Малко преди да приемем еврото е добре да сторите това с парите в буркани и под дюшеци
Отминаващата 2023 година беше доста сполучлива за банките в България. Има забележителен растеж на заемите и депозитите. Но банките са изправени пред редица провокации като идното влизане в еврозоната и цифрова промяна.
За това какво може да чакаме във връзка с лихвите и кредитирането при влизане в еврозоната, какви нови цифрови услуги ще има за клиентите и какви са упованията за процесите на консолидация в българския банков бранш приказва Петя Димитрова, ръководител на Асоциацията на банките в България (АББ).
Петя Димитрова
" Банките в България са фактор за просперитета на стопанската система. Те работят добре, а хората доста по-добре възнамеряват своите вложения и са построили една добра финансова просвета ", това изрично мнение изрази тя.
" Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по закрепения курс. Тук е моментът да съветвам клиентите да употребяват месеците преди приемането на еврото да внесат парите, които държат " под дюшеците ", по банковите си сметки " - сподели тя по отношение на приемането на еврото на 1 януари 2025 година
Ето какво още показа Петя Димитрова в изявление за " ":
- Г-жо Димитрова, отминава още една сполучлива година за банките в България. Какви са нейните цифрови изражения?
- Годината беше сполучлива за бранша, макар икономическите компликации. Банките у нас още веднъж показахме, че можем да работим дружно, да сме приближен сътрудник на бизнеса и жителите - постоянни, добре ликвидни и с високо равнище на финансова адекватност, с изчистени портфейли и доста ниски равнища на неприятни заеми.
В България те клонят към 4%, което е индикатор, сравним със междинното за страните от Европейския съюз (ЕС). Това са едни добри индикатори, че банките работят добре, а хората доста по-добре възнамеряват своите вложения и са построили една добра финансова просвета. За мен триумфът е точно в стабилността на банковата система и в доволните ни клиенти. Успяхме да покрием условията на ЕЦБ и на Българска народна банка.
Отговорихме на всички закони и регулаторни условия, които не са по никакъв начин малко. Това, несъмнено, е и с помощта на поредната политика на Българската национална банка (БНБ) през последните години. Всичко това способства българските жители да са спокойни къде влагат парите си.
Депозитите в системата доближиха 131,6 милиарда лева към края на октомври, нараствайки с над 8% на годишна база и превишавайки сумата на заемите, което разрешава на банките да държат едни от най-ниските лихви по заемите в еврозоната. Общата сума на отпуснатите заеми към октомври 2023 година е над 95 милиарда лева, което е растеж с 13% на годишна база, а за последните 10 години нарастването е с близо две трети.
Искам категорично да обърна внимание, че чрез своите политики за кредитиране, банките играят съществена роля в стопанската система, като обезпечават резистентен напредък и непоклатимост - а те от своя страна са основни фактори за основаване и поддържане на работни места. Всичко това е от значително значение за просперитета на стопанската система и стабилността на страната, и банките сме неизменен фактор от това.
- Това беше и първата ви година като ръководител на УС на Асоциацията на банките в България. Каква беше тя за вас и с какво се отличаваше?
- Много предизвикателна. Работихме старателно, с цел да успеем дружно да реорганизираме АББ и да въплътим в нея нова задача, визия и полезности. Организирахме стратегическа среща на борда, на която да обсъдим значимите планове, които желаеме да бъдат във фокуса на нашата асоциация през идващите години.
Обединихме се върху това, което касае всички нас - въвеждането на еврото, повишение на финансовата просветеност на популацията и най-много на младежите, ESG самодейностите, новите регулации и тяхното въздействие върху банковия бизнес, дигитализацията и не на последно място - значимостта на банковата система за стопанската система и обществото.
Имаме своите упоритости за 2024 г. Водещата цел за нас през идващите дванадесет месеца е подготовката за участието на България в еврозоната. Аз, като банкер и ръководител на АББ, мощно се надявам, че на 1 януари 2025 година ще посрещнем еврото като новата национална валута на страната.
Подготовката за еврозоната с изключение на времеемка е и доста скъпа - общата сума, която банките се чака да изразходват за въвеждането на еврото - за обмяната на парите в послание, както и за нужните промени в техните осведомителни системи и информационни акции възлиза на между 300 и 400 млн. лева
- Влизането ни в еврозоната ще има ли позитивен резултат за стопанската система на страната и върху кредитирането?
- Присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан развой, който ще повлияе позитивно на стопанската система ни и ще бъде мотор за ускорение на промените, повишение на благосъстоянието и постигане на европейските стандарти на живот. Ще донесе много изгоди на гражданите и компаниите освен от гледна точна на намаляването на трансакционните разноски, само че и посредством по-високите вложения и опцията да сме пълновръстен член на еврозоната.
Това сигурно ще се отрази позитивно и на кредитирането, ще открие доста спомагателни благоприятни условия, а измежду тях и за развиване на финансовите пазари в България.
В Асоциацията на банките в България планираме да проведем разяснителна акция измежду жителите, за което разчитаме на подпомагане на Българска народна банка и на държавното управление, за да разбираем всички изгоди от приемането на еврото, което ще усъвършенства доста средата, в която всички вършим бизнес. Всички ние - и банките, и бизнеса, и страната, би трябвало да приказваме с един глас и да излъчваме ясни послания, с цел да помогнем на клиентите ни, чиновниците ни и цялото общество да се ориентира в морето от информация и подправени вести и да оцени рационално и ясно изгодите от приемането на еврото.
- Как влизането в еврозоната ще се отрази на към този момент подписаните левови заеми? По какви правила ще се дефинират лихвите по старите левови заеми след влизането ни в еврозоната?
- В българското общество има консенсус по този въпрос, който е залегнал и в Националния проект за въвеждането на еврото, че превалутирането ще се прави по закрепения централен курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Няма да се трансформира или анулира действието на съществуващи договори - за заеми, депозити, финансови принадлежности в левове или с препратки към лв..
Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по закрепения курс. Тук е моментът да съветвам клиентите да употребяват месеците преди приемането на еврото да внесат парите, които държат " под дюшеците ", по банковите си сметки.
Ние ще се погрижим при започване на 2025 година всички сметки да бъдат автоматизирано и гратис превалутирани в евро, което за клиентите ще бъде в пъти по-лесно и комфортно, в сравнение с да извършат физическата обмяна на пари в брой.
Колкото до лихвените проценти - фиксираните лихвени проценти по заемите ще се запазят, а плаващите лихвени проценти не могат да бъдат по-високи, в сравнение с преди въвеждането на еврото - т. е. нито един клиент няма да бъде ощетен от смяната.
- Какъв ще бъде резултатът от влизането ни в еврозоната върху лихвите по новите заеми? Преди няколко години икономистите твърдяха, че с влизането ни в еврозоната лихвите по заемите в България ще станат по-ниски. Но сега еврозоната е в цикъл на покачване на лихвите.
- Да, сега сме очевидци по какъв начин след години на нулеви или негативни лихви, в този момент те се подвигат гладко в доста страни по света. Инфлацията и битката с нея продължава да бъде съществено предизвикателство пред финансовия бранш и точно в опит да я овладеят през миналата година огромните централни банки на няколко пъти повишаваха главната рента.
В Съединени американски щати тя е към този момент в диапазона 5-5,25%, а в еврозоната доближи 4%. Това естествено води след себе си и повишаване на лихвите по заеми за компании и жители.
Ние няма по какъв начин да сме изцяло изолирани от тези световни трендове, само че вършим всичко допустимо нарастването на лихвите в България да е с умерени темпове и да е щадящо, както за жителите, по този начин и за бизнеса. Основната причина е, че българската банкова система е високоликвидна и цените на депозитите остават ниски, което ни разрешава да не разчитаме на скъпо " вносно " финансиране.
В рамките на последната година междинната рента по новоотпуснати заеми в лв. на компании се повиши с над 1,5 процентни пункта до 3,9%. Почти по същото време започнахме да следим и повишение на лихвите по потребителските заеми, въпреки и в доста по-умерени темпове - междинният лихвен % за последната година се е нараснал с малко под 1 процентен пункт.
Както към този момент споделих, лихвите по ипотечните заеми са относително постоянни на равнища от към 2,5% и занапред ще ставаме очевидци на тяхното повишаване.
Добрата вест е, че търсенето на заеми остава високо, което демонстрира че финансовото положение на компаниите и семействата е доста положително. Най-оптимистичните прогнози са, че можем да чакаме превръщане на цикъла през втората половина на 2024 година
- Минималните наложителни запаси в еврозоната са 1%, при 12% сега в България. Влизането ни в еврозоната ще даде ли опция на банките да отпускат заеми при облекчени условия?
- В момента българските банки държат по наши оценки към 14 милиарда лева при нулев лихвен % в Българска народна банка, като след влизането ни в еврозоната ще можем да използваме част от тях за по-доходоносни действия, в това число и за кредитиране.
Но бих избягвала израза " при облекчени условия ". Отпускането на всеки заем от страна на банките е в резултат на прецизен финансов разбор на кредитоспособността на клиентите и не чакам която и да е банка да разхлаби финансовата си дисциплинираност поради това, че сме част от еврозоната.
- Дигиталното банкиране се развива извънредно бързо. Какви нови цифрови услуги могат да чакат клиентите на банките?
- Дигиталните нововъведения по света са във прогресивен тренд, а приносът на банковия бранш е извънредно огромен в тази посока. Ускореното внедряване на високотехнологични решения усъвършенства потребителското преживяване.
Така осигуряваме на своите клиенти още по-качествени, бързи и ефикасни банкови услуги, тъй като главното в банкирането са взаимоотношенията сред потребителя и финансовата институция. В този развой преимущество имаме огромните участници на пазара, тъй като разполагаме с запас и средства, с цел да внедряваме разнообразни софтуерни решения и да осигуряваме още по-качествени и ефикасни банкови услуги.
Дигиталните карти, виртуални портфейли, заплащания с QR-код, всичко това е част от новата действителност. Скоростта на софтуерна промяна обаче зависи от хората в екипа.
В Пощенска банка вършим обилни вложения в преправка на процеси и в човешки запас, с цел да създадем разбираеми за клиента приложения, които да засилят удоволствието от контакта с нас. Phygital моделът е бъдещето на банкирането. Хибридните форми на банкиране, комплексният модел сред цифрови и физически услуги, потребителското прекарване в разнообразни канали и платформи - поредно, в действително време - това е, което вършим в Пощенска банка и което чакат нашите клиенти.
От друга страна, цифровите разплащания имат решаваща роля за стимулиране на икономическия напредък, нововъведенията, както и удобството на потребителите. През 2024 година чакаме да забележим още нарасналото потребление на блокчейн технологията в разнообразни финансови процеси, в това число трансгранични заплащания, комерсиално финансиране (trade finance) и ръководство на веригата за доставки.
В Пощенска банка трансформираме нововъведенията в съответни финансови решения за улеснение на клиентите, посредством тях преодоляваме провокациите и продължаваме напред. Отличава ни фокусът върху цифровите решения, които улесняват всекидневието, и персонализираната връзка с клиента. Когато си покрай " пулса " на хората, може да им предложиш точните артикули.
Основната ни цел е да запазим персоналната връзка с всеки клиент, макар дигитализацията на огромна част от услугите ни. Силата ни е в положителния баланс сред висококачествените услуги и персоналното отношението към всеки клиент.
Младите хора наблюдават трендовете, търсят нови артикули и самостоятелни персонализирани решения. Разработихме цифровия помощник EVA - чатбот, основан на технологията на изкуствения разсъдък, който владее както български, по този начин и британски език. Услугата е фокусирана върху връзката и дава на клиентите опция за консултация в действително време.
Разработихме и собствен кариерен чатбот във Viber, с цел да намерим най-подходящите претенденти за нас. Нашите неповторими цифрови зони за експресно банкиране са отличен образец за услуга с добавена стойност, която също е в унисон с политиката ни да търсим устойчиви цифрови решения. Банките имаме основна роля като катализатор на бизнес трансформацията към устойчива стопанска система и занапред ще виждаме доста нови цифрови нововъведения точно в посока ускорение на зеления преход.
- Каква година изпращате в Пощенска банка и какви са упованията ви за процесите на консолидация в българския банков бранш?
- Годината беше добра за Пощенска банка и особено желая да поздравя всички за упоритата работа през годината. В началото на юни към нашето семейство се причисли и нов член след придобиването на българския клон на " БНП Париба Лични финанси ", откакто през 2016 година придобихме Алфа Банк - клон България, а през 2019 година и Банка Пиреос България.
Това придобиване ни даде опция освен да затвърдим позициите си в сегмента на потребителско кредитиране, само че и да стартираме да предлагаме на новите и съществуващите си клиенти доста повече артикули. Сделката беше от основно значение и за нашата група Юробанк, по отношение на философията u да уголемява активността си на значими районни пазари.
По отношение на другия ви въпрос: аз съм открит и пореден последовател на консолидацията на пазара. Нашата тактика е органически напредък, само че и придобивания. Искаме да сме от огромните играчи на пазара и ще продължим да следваме тази линия на държание.
Коя е тя?
Петя Димитрова е основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка, както и ръководител на УС на Асоциацията на Банките в България.
Тя е квалифициран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) в Лондон, има EMBA степен от Университета в Шефийлд, Англия и две магистърски степени по " Финанси и банково дело ” и " Туризъм ” от Университета за национално и международно стопанство и Софийския университет " Св. Климент Охридски ”.
Притежава документи за сполучливо довеждане докрай на стратегиите " Harvard Business School ” през 2018, 2019, 2020, 2021 и 2023 година, както и за документ от Бизнес учебно заведение Said, Университет Оксфорд през 2022 година Тя е член на управителните препоръки на фондация " Атанас Буров ” и на съдружие " Ендевър България ”.
Тя е ръководител на Съвета на шефовете на Гръцкия бизнес съвет в България, вицепрезидент на Канадско-българската комерсиална камара, член на УС на КРИБ, член на Университетския съвет на Американския университет в България. Също по този начин е член на Young Presidents’ Organization.
За това какво може да чакаме във връзка с лихвите и кредитирането при влизане в еврозоната, какви нови цифрови услуги ще има за клиентите и какви са упованията за процесите на консолидация в българския банков бранш приказва Петя Димитрова, ръководител на Асоциацията на банките в България (АББ).
Петя Димитрова
" Банките в България са фактор за просперитета на стопанската система. Те работят добре, а хората доста по-добре възнамеряват своите вложения и са построили една добра финансова просвета ", това изрично мнение изрази тя.
" Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по закрепения курс. Тук е моментът да съветвам клиентите да употребяват месеците преди приемането на еврото да внесат парите, които държат " под дюшеците ", по банковите си сметки " - сподели тя по отношение на приемането на еврото на 1 януари 2025 година
Ето какво още показа Петя Димитрова в изявление за " ":
- Г-жо Димитрова, отминава още една сполучлива година за банките в България. Какви са нейните цифрови изражения?
- Годината беше сполучлива за бранша, макар икономическите компликации. Банките у нас още веднъж показахме, че можем да работим дружно, да сме приближен сътрудник на бизнеса и жителите - постоянни, добре ликвидни и с високо равнище на финансова адекватност, с изчистени портфейли и доста ниски равнища на неприятни заеми.
В България те клонят към 4%, което е индикатор, сравним със междинното за страните от Европейския съюз (ЕС). Това са едни добри индикатори, че банките работят добре, а хората доста по-добре възнамеряват своите вложения и са построили една добра финансова просвета. За мен триумфът е точно в стабилността на банковата система и в доволните ни клиенти. Успяхме да покрием условията на ЕЦБ и на Българска народна банка.
Отговорихме на всички закони и регулаторни условия, които не са по никакъв начин малко. Това, несъмнено, е и с помощта на поредната политика на Българската национална банка (БНБ) през последните години. Всичко това способства българските жители да са спокойни къде влагат парите си.
Депозитите в системата доближиха 131,6 милиарда лева към края на октомври, нараствайки с над 8% на годишна база и превишавайки сумата на заемите, което разрешава на банките да държат едни от най-ниските лихви по заемите в еврозоната. Общата сума на отпуснатите заеми към октомври 2023 година е над 95 милиарда лева, което е растеж с 13% на годишна база, а за последните 10 години нарастването е с близо две трети.
Искам категорично да обърна внимание, че чрез своите политики за кредитиране, банките играят съществена роля в стопанската система, като обезпечават резистентен напредък и непоклатимост - а те от своя страна са основни фактори за основаване и поддържане на работни места. Всичко това е от значително значение за просперитета на стопанската система и стабилността на страната, и банките сме неизменен фактор от това.
- Това беше и първата ви година като ръководител на УС на Асоциацията на банките в България. Каква беше тя за вас и с какво се отличаваше?
- Много предизвикателна. Работихме старателно, с цел да успеем дружно да реорганизираме АББ и да въплътим в нея нова задача, визия и полезности. Организирахме стратегическа среща на борда, на която да обсъдим значимите планове, които желаеме да бъдат във фокуса на нашата асоциация през идващите години.
Обединихме се върху това, което касае всички нас - въвеждането на еврото, повишение на финансовата просветеност на популацията и най-много на младежите, ESG самодейностите, новите регулации и тяхното въздействие върху банковия бизнес, дигитализацията и не на последно място - значимостта на банковата система за стопанската система и обществото.
Имаме своите упоритости за 2024 г. Водещата цел за нас през идващите дванадесет месеца е подготовката за участието на България в еврозоната. Аз, като банкер и ръководител на АББ, мощно се надявам, че на 1 януари 2025 година ще посрещнем еврото като новата национална валута на страната.
Подготовката за еврозоната с изключение на времеемка е и доста скъпа - общата сума, която банките се чака да изразходват за въвеждането на еврото - за обмяната на парите в послание, както и за нужните промени в техните осведомителни системи и информационни акции възлиза на между 300 и 400 млн. лева
- Влизането ни в еврозоната ще има ли позитивен резултат за стопанската система на страната и върху кредитирането?
- Присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан развой, който ще повлияе позитивно на стопанската система ни и ще бъде мотор за ускорение на промените, повишение на благосъстоянието и постигане на европейските стандарти на живот. Ще донесе много изгоди на гражданите и компаниите освен от гледна точна на намаляването на трансакционните разноски, само че и посредством по-високите вложения и опцията да сме пълновръстен член на еврозоната.
Това сигурно ще се отрази позитивно и на кредитирането, ще открие доста спомагателни благоприятни условия, а измежду тях и за развиване на финансовите пазари в България.
В Асоциацията на банките в България планираме да проведем разяснителна акция измежду жителите, за което разчитаме на подпомагане на Българска народна банка и на държавното управление, за да разбираем всички изгоди от приемането на еврото, което ще усъвършенства доста средата, в която всички вършим бизнес. Всички ние - и банките, и бизнеса, и страната, би трябвало да приказваме с един глас и да излъчваме ясни послания, с цел да помогнем на клиентите ни, чиновниците ни и цялото общество да се ориентира в морето от информация и подправени вести и да оцени рационално и ясно изгодите от приемането на еврото.
- Как влизането в еврозоната ще се отрази на към този момент подписаните левови заеми? По какви правила ще се дефинират лихвите по старите левови заеми след влизането ни в еврозоната?
- В българското общество има консенсус по този въпрос, който е залегнал и в Националния проект за въвеждането на еврото, че превалутирането ще се прави по закрепения централен курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Няма да се трансформира или анулира действието на съществуващи договори - за заеми, депозити, финансови принадлежности в левове или с препратки към лв..
Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по закрепения курс. Тук е моментът да съветвам клиентите да употребяват месеците преди приемането на еврото да внесат парите, които държат " под дюшеците ", по банковите си сметки.
Ние ще се погрижим при започване на 2025 година всички сметки да бъдат автоматизирано и гратис превалутирани в евро, което за клиентите ще бъде в пъти по-лесно и комфортно, в сравнение с да извършат физическата обмяна на пари в брой.
Колкото до лихвените проценти - фиксираните лихвени проценти по заемите ще се запазят, а плаващите лихвени проценти не могат да бъдат по-високи, в сравнение с преди въвеждането на еврото - т. е. нито един клиент няма да бъде ощетен от смяната.
- Какъв ще бъде резултатът от влизането ни в еврозоната върху лихвите по новите заеми? Преди няколко години икономистите твърдяха, че с влизането ни в еврозоната лихвите по заемите в България ще станат по-ниски. Но сега еврозоната е в цикъл на покачване на лихвите.
- Да, сега сме очевидци по какъв начин след години на нулеви или негативни лихви, в този момент те се подвигат гладко в доста страни по света. Инфлацията и битката с нея продължава да бъде съществено предизвикателство пред финансовия бранш и точно в опит да я овладеят през миналата година огромните централни банки на няколко пъти повишаваха главната рента.
В Съединени американски щати тя е към този момент в диапазона 5-5,25%, а в еврозоната доближи 4%. Това естествено води след себе си и повишаване на лихвите по заеми за компании и жители.
Ние няма по какъв начин да сме изцяло изолирани от тези световни трендове, само че вършим всичко допустимо нарастването на лихвите в България да е с умерени темпове и да е щадящо, както за жителите, по този начин и за бизнеса. Основната причина е, че българската банкова система е високоликвидна и цените на депозитите остават ниски, което ни разрешава да не разчитаме на скъпо " вносно " финансиране.
В рамките на последната година междинната рента по новоотпуснати заеми в лв. на компании се повиши с над 1,5 процентни пункта до 3,9%. Почти по същото време започнахме да следим и повишение на лихвите по потребителските заеми, въпреки и в доста по-умерени темпове - междинният лихвен % за последната година се е нараснал с малко под 1 процентен пункт.
Както към този момент споделих, лихвите по ипотечните заеми са относително постоянни на равнища от към 2,5% и занапред ще ставаме очевидци на тяхното повишаване.
Добрата вест е, че търсенето на заеми остава високо, което демонстрира че финансовото положение на компаниите и семействата е доста положително. Най-оптимистичните прогнози са, че можем да чакаме превръщане на цикъла през втората половина на 2024 година
- Минималните наложителни запаси в еврозоната са 1%, при 12% сега в България. Влизането ни в еврозоната ще даде ли опция на банките да отпускат заеми при облекчени условия?
- В момента българските банки държат по наши оценки към 14 милиарда лева при нулев лихвен % в Българска народна банка, като след влизането ни в еврозоната ще можем да използваме част от тях за по-доходоносни действия, в това число и за кредитиране.
Но бих избягвала израза " при облекчени условия ". Отпускането на всеки заем от страна на банките е в резултат на прецизен финансов разбор на кредитоспособността на клиентите и не чакам която и да е банка да разхлаби финансовата си дисциплинираност поради това, че сме част от еврозоната.
- Дигиталното банкиране се развива извънредно бързо. Какви нови цифрови услуги могат да чакат клиентите на банките?
- Дигиталните нововъведения по света са във прогресивен тренд, а приносът на банковия бранш е извънредно огромен в тази посока. Ускореното внедряване на високотехнологични решения усъвършенства потребителското преживяване.
Така осигуряваме на своите клиенти още по-качествени, бързи и ефикасни банкови услуги, тъй като главното в банкирането са взаимоотношенията сред потребителя и финансовата институция. В този развой преимущество имаме огромните участници на пазара, тъй като разполагаме с запас и средства, с цел да внедряваме разнообразни софтуерни решения и да осигуряваме още по-качествени и ефикасни банкови услуги.
Дигиталните карти, виртуални портфейли, заплащания с QR-код, всичко това е част от новата действителност. Скоростта на софтуерна промяна обаче зависи от хората в екипа.
В Пощенска банка вършим обилни вложения в преправка на процеси и в човешки запас, с цел да създадем разбираеми за клиента приложения, които да засилят удоволствието от контакта с нас. Phygital моделът е бъдещето на банкирането. Хибридните форми на банкиране, комплексният модел сред цифрови и физически услуги, потребителското прекарване в разнообразни канали и платформи - поредно, в действително време - това е, което вършим в Пощенска банка и което чакат нашите клиенти.
От друга страна, цифровите разплащания имат решаваща роля за стимулиране на икономическия напредък, нововъведенията, както и удобството на потребителите. През 2024 година чакаме да забележим още нарасналото потребление на блокчейн технологията в разнообразни финансови процеси, в това число трансгранични заплащания, комерсиално финансиране (trade finance) и ръководство на веригата за доставки.
В Пощенска банка трансформираме нововъведенията в съответни финансови решения за улеснение на клиентите, посредством тях преодоляваме провокациите и продължаваме напред. Отличава ни фокусът върху цифровите решения, които улесняват всекидневието, и персонализираната връзка с клиента. Когато си покрай " пулса " на хората, може да им предложиш точните артикули.
Основната ни цел е да запазим персоналната връзка с всеки клиент, макар дигитализацията на огромна част от услугите ни. Силата ни е в положителния баланс сред висококачествените услуги и персоналното отношението към всеки клиент.
Младите хора наблюдават трендовете, търсят нови артикули и самостоятелни персонализирани решения. Разработихме цифровия помощник EVA - чатбот, основан на технологията на изкуствения разсъдък, който владее както български, по този начин и британски език. Услугата е фокусирана върху връзката и дава на клиентите опция за консултация в действително време.
Разработихме и собствен кариерен чатбот във Viber, с цел да намерим най-подходящите претенденти за нас. Нашите неповторими цифрови зони за експресно банкиране са отличен образец за услуга с добавена стойност, която също е в унисон с политиката ни да търсим устойчиви цифрови решения. Банките имаме основна роля като катализатор на бизнес трансформацията към устойчива стопанска система и занапред ще виждаме доста нови цифрови нововъведения точно в посока ускорение на зеления преход.
- Каква година изпращате в Пощенска банка и какви са упованията ви за процесите на консолидация в българския банков бранш?
- Годината беше добра за Пощенска банка и особено желая да поздравя всички за упоритата работа през годината. В началото на юни към нашето семейство се причисли и нов член след придобиването на българския клон на " БНП Париба Лични финанси ", откакто през 2016 година придобихме Алфа Банк - клон България, а през 2019 година и Банка Пиреос България.
Това придобиване ни даде опция освен да затвърдим позициите си в сегмента на потребителско кредитиране, само че и да стартираме да предлагаме на новите и съществуващите си клиенти доста повече артикули. Сделката беше от основно значение и за нашата група Юробанк, по отношение на философията u да уголемява активността си на значими районни пазари.
По отношение на другия ви въпрос: аз съм открит и пореден последовател на консолидацията на пазара. Нашата тактика е органически напредък, само че и придобивания. Искаме да сме от огромните играчи на пазара и ще продължим да следваме тази линия на държание.
Коя е тя?
Петя Димитрова е основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка, както и ръководител на УС на Асоциацията на Банките в България.
Тя е квалифициран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) в Лондон, има EMBA степен от Университета в Шефийлд, Англия и две магистърски степени по " Финанси и банково дело ” и " Туризъм ” от Университета за национално и международно стопанство и Софийския университет " Св. Климент Охридски ”.
Притежава документи за сполучливо довеждане докрай на стратегиите " Harvard Business School ” през 2018, 2019, 2020, 2021 и 2023 година, както и за документ от Бизнес учебно заведение Said, Университет Оксфорд през 2022 година Тя е член на управителните препоръки на фондация " Атанас Буров ” и на съдружие " Ендевър България ”.
Тя е ръководител на Съвета на шефовете на Гръцкия бизнес съвет в България, вицепрезидент на Канадско-българската комерсиална камара, член на УС на КРИБ, член на Университетския съвет на Американския университет в България. Също по този начин е член на Young Presidents’ Organization.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ