Какво губим с отлагането на присъединяването към еврозоната
Отлагането на присъединението на България към еврозоната значи доста необятен кръг от пропуснати изгоди, разясниха за Българска телеграфна агенция финансистът Борис Петров и Николай Василев, ръководещ сътрудник на " Експат Капитал ", някогашен вицепремиер и министър на стопанската система.
В петък, 17 февруари, служебният министър на финансите Росица Велкова заяви, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година, тъй като страната ни изостава с приемането на нужното законодателство и не дава отговор на критерия за инфлация.
Пропуснатите изгоди от това са, че с влизането в еврозоната значително понижават условията на финансовите пазари за лихвените проценти при рефинансирането на държавните скъпи бумаги на България - с към 1 % до 1,5 %, сподели Борис Петров. Това е обвързвано с намаляването на така наречен суверенна рискова награда по отношение на предстоящото покачване на кредитния рейтинг на страната от влизането в еврозоната. Оттам следва, че се отсрочва и намаляването на изисканите лихвени проценти към задълженията на популацията и компаниите към банките да вземем за пример, уточни финансистът.
Петров уточни още, че влизането в еврозоната значи най-малко един % по-ниска рента по държавните скъпи бумаги и оттова по-ниска рента и за частния бранш, и банковите задължения на всички бизнеси и семейства в стопанската система, които са много основна част - към 85 милиарда лв., а на държавния бранш са към 37 милиарда лева Тоест приказваме за една стойност на дълга към 118 милиарда лева При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е много по-евтино на годишна база - към 1,2 милиарда лв. по-малко по консервативна оценка, сподели анализаторът.
Други пропуснати изгоди са свързани с отлагането на преструктурирането на салдото на банковата система, на кредитните институции, тъй като влизането на България в еврозоната води и до преструктуриране на салдото на кредитните институции по отношение на намаляването на % на минималните наложителни запаси от 10 на 100 на 1 на 100, сподели Борис Петров. Той означи, че това освобождава един запас от към 10 % от Брутният вътрешен продукт или към 15 милиарда лв. разполагаеми ликвидни активи за банките, които биха могли да се употребяват за финансиране на вложенията в стопанската система и за финансиране на държавните скъпи бумаги, издадени от държавното управление, в случай че бюджетният недостиг остане на тези повишени равнища. Петров добави, че при най-консервативни оценки това е към 300 млн. повече доходи годишно за банковия бранш.
Това са основни пропуснати изгоди и за банковия бранш, а в това време имаме пропуснати изгоди и за Българска народна банка, тъй като преструктурирането на салдото на Българска народна банка води до понижаване на нуждата от покупки на задгранични скъпи бумаги с рейтинг не по-нисък от АА- (в момента 17,6 милиарда лева.), които са с по-ниска рентабилност, в сравнение с скъпите бумаги, които България емитира на интернационалните пазари, сподели финансистът. Той означи, че с влизането на еврото този огромен валутен запас няма да бъде необходим на страната и от тази позиция също ще бъдат освободени основни запаси, които могат да се влагат по капиталова самодейност с мандат на Министерство на финансите и съответните фондове-разпоредители.
Според Борис Петров това е едно краткосрочно отсрочване във времето, поради това, че законодателният орган не съумя да извърши уговорките, които страната беше поела още през 2020 година с влизането във втория стадий на Европейския валутен механизъм. По думите му тъпо е, че тези основни пропуснати изгоди за стопанската система се отсрочват, тъй като времената не са лесни.
Петров означи още, че във връзка с критерия за инфлацията Европейската комисия (ЕК) позволява известна еластичност. Тя дава опция да се отстраняват някои страни, които са дали държавна помощ по отношение на компенсиране на отрицателните резултати по линията на енергийните цени за тяхното население и в случай че те имат доста значителен резултат за понижаване на инфлацията, Европейска комисия може да отстрани тези страни с най-ниска инфлация от извадката, точно с този мотив, уточни Петров, като даде образец с Хърватия. При приемането на Хърватия бяха извадени инфлациите на Франция, Гърция и Финландия, като най-ниски, поради висока енергийна поддръжка. Така междинната инфлация в трите страни с най-ниска инфлация в Еврозоната бе 4,9 %. В извадката от три страни с най- ниска инфлация могат да се окажат страни с малко по-висока инфлация и по този начин България да извърши условията на този значим Маастрихтски аршин, сподели Борис Петров.
Финансистът разяснява още, че България постоянно може да изиска ексклузивен конвергентен отчет, с цел да й бъде направена оценка за степента на осъществяване на Маастрихтските критерии. 1 юли 2024 година е първата реалистична дата за условие на подобен отчет, в подтекста на политическата конюнктура в страната и плануваните на 2 април парламентарни избори, уточни Петров. Според него обаче упоритостта би трябвало да остане освен във връзка с служебното държавно управление, само че и на политическите партии с евроатлантическа ориентировка и те следва да създадат ускорено гласоподаване по значимите предпочитани закони, свързани с въвеждането на еврото.
Ако това се случи в първите месеци на мандата на новия парламент, датата при започване на второто полугодие наподобява реалистична за условие за един нов конвергентен отчет, който лишава към два месеца да бъде осъществен и един за приемане, уточни Петров. Като означи, че исторически няма страна, която да е въвела еврото от средата на годината, Петров сподели, че за България е значима датата на решение на Съвета за утвърждение на конвергентния отчет, с който ще се рапортува вероятно, че страната е изпълнила критериите за участие.
След това се фиксира датата за въвеждането на единната валута. Дали това ще стана примерно от 1 януари 2025 година да въведем еврото, в случай че се вземе решение към края на 2023 година, че България е изпълнила всички критерии, на процедура финансовите пазари ще преглеждат страната като част от еврозоната от датата на взимане на решение, да кажем в края на 2023 година, уточни Борис Петров. Той добави, че по този начин единствено техническите аспекти за въвеждането на банкнотите и монетите ще останат да бъдат въведени от 1 януари 2025 година и оттогава ще се преструктурират балансите на банките и Българска народна банка. Така една основна част от изгодите за стопанската система ще бъдат налични още в края на 2023 година и в хода на 2024 година, единствено за банките и Българска народна банка консумирането на изгодите ще се случи от началото на 2025 година, сподели финансистът.
Бившият вицепремиер и някогашен стопански министър Николай Василев сподели, че разделя позитивите от присъединение към еврозоната на три групи - стопански, свързани с банковия бранш и с интернационален авторитет. Той уточни, че икономическите позитиви значат повече търговия, вложения, туризъм, спестени трансакционни разноски, нараснал кредитен рейтинг, понижени лихвени разноски. По отношение на банковия бранш, Николай Василев сподели, че с участие в еврозоната в бъдеще банковата система ще бъде доста по-стабилна и доверието в нея ще бъде доста по-високо, в случай че с изключение на нашата централна банка, и Европейската централна банка следи българските банки. Третата група изгоди са тези, които не могат да бъдат измерени математически, само че са най-важни и са свързани с интернационалния имидж и престиж на страната, сподели Василев.
Николай Василев също означи закъснението в законодателството, обвързвано с участие в еврозоната. Законодателството закъсня доста от дълго време, всички са отговорни, счита Василев. Според него към момента могат да бъдат признати тези закони през април и май и по думите му, в случай че има политическа воля от ново прозападно и реформаторско държавно управление, даже можем да се включим и в датата 1 януари 2024 година По отношение на инфлацията като другия посочен проблем за отсрочване на датата, Василев разяснява, че инфлацията стартира да пада и съгласно него ще пада през цялата година. Може да се направи компромис, в случай че единствено това е нашият проблем, сподели той. За задачата обаче идващото държавно управление би трябвало да води непроинфлационна политика и да вкара бюджет без недостиг, уточни Василев.
Николай Василев изрази отчаяние от решението за отсрочване на датата за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година За мен това е управнически неуспех и цивилизационно изменничество, уточни той. По думите му това е неуспех на четирите служебни държавни управления и последното постоянно, " които не направиха нищо значително, с цел да се приближим към еврозоната и с цялостните си политики на бюджетни дефицити, на инфлация и на липса на каквато и да е политическа воля, в това число законодателна, провалиха вероятния триумф на България ". България до лятото на 2021 година имаше действителен късмет да влезе през 2023 година дружно с Хърватия, само че ние го пропиляхме, което за мен е изменничество, сподели още Николай Василев.
Присъединяване към еврозоната е същото като да се пита какво е да не влезем в Европейски Съюз. За мен не са значими математическите изгоди и вреди, значими са цивилизационните – България можеше бързо да влезе в листата на западните развити, богати цивилизовани страни, а в този момент няма да бъдем толкоз покрай центъра на европейския континент, разяснява Василев.
В петък, 17 февруари, служебният министър на финансите Росица Велкова заяви, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година, тъй като страната ни изостава с приемането на нужното законодателство и не дава отговор на критерия за инфлация.
Пропуснатите изгоди от това са, че с влизането в еврозоната значително понижават условията на финансовите пазари за лихвените проценти при рефинансирането на държавните скъпи бумаги на България - с към 1 % до 1,5 %, сподели Борис Петров. Това е обвързвано с намаляването на така наречен суверенна рискова награда по отношение на предстоящото покачване на кредитния рейтинг на страната от влизането в еврозоната. Оттам следва, че се отсрочва и намаляването на изисканите лихвени проценти към задълженията на популацията и компаниите към банките да вземем за пример, уточни финансистът.
Петров уточни още, че влизането в еврозоната значи най-малко един % по-ниска рента по държавните скъпи бумаги и оттова по-ниска рента и за частния бранш, и банковите задължения на всички бизнеси и семейства в стопанската система, които са много основна част - към 85 милиарда лв., а на държавния бранш са към 37 милиарда лева Тоест приказваме за една стойност на дълга към 118 милиарда лева При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е много по-евтино на годишна база - към 1,2 милиарда лв. по-малко по консервативна оценка, сподели анализаторът.
Други пропуснати изгоди са свързани с отлагането на преструктурирането на салдото на банковата система, на кредитните институции, тъй като влизането на България в еврозоната води и до преструктуриране на салдото на кредитните институции по отношение на намаляването на % на минималните наложителни запаси от 10 на 100 на 1 на 100, сподели Борис Петров. Той означи, че това освобождава един запас от към 10 % от Брутният вътрешен продукт или към 15 милиарда лв. разполагаеми ликвидни активи за банките, които биха могли да се употребяват за финансиране на вложенията в стопанската система и за финансиране на държавните скъпи бумаги, издадени от държавното управление, в случай че бюджетният недостиг остане на тези повишени равнища. Петров добави, че при най-консервативни оценки това е към 300 млн. повече доходи годишно за банковия бранш.
Това са основни пропуснати изгоди и за банковия бранш, а в това време имаме пропуснати изгоди и за Българска народна банка, тъй като преструктурирането на салдото на Българска народна банка води до понижаване на нуждата от покупки на задгранични скъпи бумаги с рейтинг не по-нисък от АА- (в момента 17,6 милиарда лева.), които са с по-ниска рентабилност, в сравнение с скъпите бумаги, които България емитира на интернационалните пазари, сподели финансистът. Той означи, че с влизането на еврото този огромен валутен запас няма да бъде необходим на страната и от тази позиция също ще бъдат освободени основни запаси, които могат да се влагат по капиталова самодейност с мандат на Министерство на финансите и съответните фондове-разпоредители.
Според Борис Петров това е едно краткосрочно отсрочване във времето, поради това, че законодателният орган не съумя да извърши уговорките, които страната беше поела още през 2020 година с влизането във втория стадий на Европейския валутен механизъм. По думите му тъпо е, че тези основни пропуснати изгоди за стопанската система се отсрочват, тъй като времената не са лесни.
Петров означи още, че във връзка с критерия за инфлацията Европейската комисия (ЕК) позволява известна еластичност. Тя дава опция да се отстраняват някои страни, които са дали държавна помощ по отношение на компенсиране на отрицателните резултати по линията на енергийните цени за тяхното население и в случай че те имат доста значителен резултат за понижаване на инфлацията, Европейска комисия може да отстрани тези страни с най-ниска инфлация от извадката, точно с този мотив, уточни Петров, като даде образец с Хърватия. При приемането на Хърватия бяха извадени инфлациите на Франция, Гърция и Финландия, като най-ниски, поради висока енергийна поддръжка. Така междинната инфлация в трите страни с най-ниска инфлация в Еврозоната бе 4,9 %. В извадката от три страни с най- ниска инфлация могат да се окажат страни с малко по-висока инфлация и по този начин България да извърши условията на този значим Маастрихтски аршин, сподели Борис Петров.
Финансистът разяснява още, че България постоянно може да изиска ексклузивен конвергентен отчет, с цел да й бъде направена оценка за степента на осъществяване на Маастрихтските критерии. 1 юли 2024 година е първата реалистична дата за условие на подобен отчет, в подтекста на политическата конюнктура в страната и плануваните на 2 април парламентарни избори, уточни Петров. Според него обаче упоритостта би трябвало да остане освен във връзка с служебното държавно управление, само че и на политическите партии с евроатлантическа ориентировка и те следва да създадат ускорено гласоподаване по значимите предпочитани закони, свързани с въвеждането на еврото.
Ако това се случи в първите месеци на мандата на новия парламент, датата при започване на второто полугодие наподобява реалистична за условие за един нов конвергентен отчет, който лишава към два месеца да бъде осъществен и един за приемане, уточни Петров. Като означи, че исторически няма страна, която да е въвела еврото от средата на годината, Петров сподели, че за България е значима датата на решение на Съвета за утвърждение на конвергентния отчет, с който ще се рапортува вероятно, че страната е изпълнила критериите за участие.
След това се фиксира датата за въвеждането на единната валута. Дали това ще стана примерно от 1 януари 2025 година да въведем еврото, в случай че се вземе решение към края на 2023 година, че България е изпълнила всички критерии, на процедура финансовите пазари ще преглеждат страната като част от еврозоната от датата на взимане на решение, да кажем в края на 2023 година, уточни Борис Петров. Той добави, че по този начин единствено техническите аспекти за въвеждането на банкнотите и монетите ще останат да бъдат въведени от 1 януари 2025 година и оттогава ще се преструктурират балансите на банките и Българска народна банка. Така една основна част от изгодите за стопанската система ще бъдат налични още в края на 2023 година и в хода на 2024 година, единствено за банките и Българска народна банка консумирането на изгодите ще се случи от началото на 2025 година, сподели финансистът.
Бившият вицепремиер и някогашен стопански министър Николай Василев сподели, че разделя позитивите от присъединение към еврозоната на три групи - стопански, свързани с банковия бранш и с интернационален авторитет. Той уточни, че икономическите позитиви значат повече търговия, вложения, туризъм, спестени трансакционни разноски, нараснал кредитен рейтинг, понижени лихвени разноски. По отношение на банковия бранш, Николай Василев сподели, че с участие в еврозоната в бъдеще банковата система ще бъде доста по-стабилна и доверието в нея ще бъде доста по-високо, в случай че с изключение на нашата централна банка, и Европейската централна банка следи българските банки. Третата група изгоди са тези, които не могат да бъдат измерени математически, само че са най-важни и са свързани с интернационалния имидж и престиж на страната, сподели Василев.
Николай Василев също означи закъснението в законодателството, обвързвано с участие в еврозоната. Законодателството закъсня доста от дълго време, всички са отговорни, счита Василев. Според него към момента могат да бъдат признати тези закони през април и май и по думите му, в случай че има политическа воля от ново прозападно и реформаторско държавно управление, даже можем да се включим и в датата 1 януари 2024 година По отношение на инфлацията като другия посочен проблем за отсрочване на датата, Василев разяснява, че инфлацията стартира да пада и съгласно него ще пада през цялата година. Може да се направи компромис, в случай че единствено това е нашият проблем, сподели той. За задачата обаче идващото държавно управление би трябвало да води непроинфлационна политика и да вкара бюджет без недостиг, уточни Василев.
Николай Василев изрази отчаяние от решението за отсрочване на датата за присъединение към еврозоната от 1 януари 2024 година За мен това е управнически неуспех и цивилизационно изменничество, уточни той. По думите му това е неуспех на четирите служебни държавни управления и последното постоянно, " които не направиха нищо значително, с цел да се приближим към еврозоната и с цялостните си политики на бюджетни дефицити, на инфлация и на липса на каквато и да е политическа воля, в това число законодателна, провалиха вероятния триумф на България ". България до лятото на 2021 година имаше действителен късмет да влезе през 2023 година дружно с Хърватия, само че ние го пропиляхме, което за мен е изменничество, сподели още Николай Василев.
Присъединяване към еврозоната е същото като да се пита какво е да не влезем в Европейски Съюз. За мен не са значими математическите изгоди и вреди, значими са цивилизационните – България можеше бързо да влезе в листата на западните развити, богати цивилизовани страни, а в този момент няма да бъдем толкоз покрай центъра на европейския континент, разяснява Василев.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ