Откриват паметника на загиналите полицаи в Бургас, изпълняващи служебен дълг

Откриват паметника на починалите служители на реда в Бургас, изпълняващи длъжностен дълг в отбрана на страната. Старши инсректорите от Първо районно управление (на МВР) Атанас Градев (43 г.) и Йордан Илиев (30 г.) изгубиха живота си рано сутринта на 25 август 2022 година, откакто бяха пометени дружно с патрулната кола при входа на кръговото кръстовище „ Трапезица ” от препускащ с гневна скорост рейс с мигранти на 25 август предходната година. Монументът е дело на бургаския ваятел и художник Атанас Стоянов, написа Флагман.
На мястото, където стана жестоката злополука, сега са околните на двамата служители на реда, жители, политици и висшето управление на Министерство на вътрешните работи, някогашни министри и шефове в Министерство на вътрешните работи.
Нека този монумент е знак на днешна България – с проваления основен секретар на Министерство на вътрешните работи, с „ изпълзелите “ още веднъж корумпирани шефове от Гранична полиция.
Заради неизживяната пролет на Данчо, който искаше да стане офицер, брачен партньор и татко, поради несбъднатите фантазии на Атанас, който не можа да изпрати синовете си студенти.
Няма горделивост. Има горест, тъга, болежка, безсилие…
Патриархът на българската литература Иван Вазов написа „ Новото гробище над Сливница “ като погребален химн за героите, които опазиха границата ни след Съединението, по време на Сръбско-българската война, само че не се завърнаха от бойното поле.
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни вик за битка,
вий приятелски се прегърнахте, легнахте
и „ Лека нощ “ завинаги си казахте —
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За престол ли злат, за някой ли идол?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали така горделиви
куршума… Спете в мир.
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха
И твойто име единствено кат мълвяха,
умираха без боязън.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой през днешния ден с изключение на поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от ария жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий плач на борбата гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец — той няма да завене,
и тая ария постоянно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще постоянно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни водач,
ни славний гръм на борбите победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
1885г.