Стотици гени остават живи до два дни след смъртта
Откритието, че доста гени не престават работа до 48 часа след гибелта има въздействие върху трансплантациите на органи, правосъдната медицина и върху самата формулировка за гибел.
Когато докторът разгласи някого за мъртъв, част от тялото може към момента да живее или най-малко за ден или два. Нови доказателства изведени след опити с животни демонстрират, че доста гени в тялото не престават работа до 48 часа откакто „ светлината е угаснала. “
Това е потвърден факт при мишки и риби зебра, само че се счита, че гените може да остават дейни и при умряли хора. Откритието може да докара до нови благоприятни условия при трансплантациите, а също и да помогне за определяне точния час на гибелта с по-голяма точност при работата на правосъдните медици с разлика до единствено няколко минути.
Автори на откритието са Питър Нобъл и Алекс Пожитков от университета на Вашингтон, Сиатъл. Заедно с сътрудниците си те изследвали интензивността на гените в органите на мишки и рибки зебра. Те са правили това посредством премерване наличните количества осведомителна РНК (RNA). Увеличението в тази иРНК – която гените употребяват като информативен подтик към клетките да създават протеин и други – демонстрира, че гените са дейни.
Екипът на Нобъл измервал равнищата на иРНК в рибките зебра, в мозъка и черния дроб на мишките на постоянни шпации в продължение на четири дни след гибелта. След това ги сравнявали с равнищата, измерени сега на гибелта.
„ Стотици гени с разнообразни функционалности се разсъниха след гибелта, в това число такива, които дават отговор за феталното развиване (развитието на плода по време на бременност, които нормално „ се изключват “ след раждането) и такива, които досега са асоциирани с рак. “ Тяхната интензивност е била най-висока към 24 часа след гибелта.
Както може да се допусна равнищата на иРНК намалявали с времето. Но иРНК свързани с 548 гени на рибката зебра и с 515 гени на мишка имали един или повече пикове на интензивност след гибелта. Това значи, че е била налична задоволително сила и клетъчна функционалност гените да останат дейни дълго след момента на гибелта на животното.
Подобен развой може да се чака и при хората. Предишни проучвания посочили, че разнообразни гени, включително такива, които дават отговор контракциите на сърцето и лечение на рани, са били дейни повече от 12 часа след гибелта при хора, умряли вследствие на разнообразни контузии, инфаркт или задушаване.
Фактът, че някои гени асоциирани с рак остават дейни след гибелта при животни, може да способства за съкращаване възможностите за транспорт на тумори при трансплантациите на органи, изяснява Нобъл.
