Откриха най-древната звезда в галактиката
Откриха извънредно антична звезда, обикаляща в Млечния път. Намира се на към 35 000 светлинни години от Земята и е звезда – червен колос, обозначена като SMSS J160540.18–144323.1 Астрономи откриха, че има най-ниските равнища на желязо от всяка друга звезда, оценена в галактиката.
Това значи, че тя е една от най-старите звезди във Вселената, евентуално принадлежаща към второто потомство звезди, откакто Вселената избухва и се появява преди 13,8 милиарда години.
„ Тази необикновено анемична звезда, която евентуално се е образувала единствено няколкостотин милиона години след Големия гърмеж, има равнища на желязо 1,5 милиона пъти по-ниски от тези на Слънцето “, изяснява астрономът Томас Нордландер от Центъра за върхови достижения на ARC към Австралийския народен университет.
„ Това е като една капка вода в олимпийски басейн. “
Така може да се дефинира възрастта на звездата, тъй като в доста ранната Вселена въобще не е имало метали. Първите звезди са формирани най-вече от водород и хелий, като се считат за доста солидни, доста горещи и имащи доста къс живот. Тези звезди се назовават Популация III и в никакъв случай не сме ги виждали.
Звездите се „ зареждат “ от нуклеарния синтез, където атомните ядра от по-леки детайли се комбинират, с цел да основат по-тежки. При по-малките звезди това е основно сливането на водород в хелий. Но в по-големи звезди – каквито са звездите на Популация III, се счита, че е имало повече детайли, в това число силиций и желязо.
Когато такива звезди приключват живота си в зрелищни детонации на свръхнови, те изхвърлят тези детайли във Вселената. С образуването на нови звезди, детайлите се включват в тях – и по този метод, какъв брой метал съдържа дадена звезда, е благонадежден индикатор за това, по кое време се е образувала тя.
Например, знаем, че Слънцето е на към 100 000 генерации от Големия гърмеж, основано на наличието на метал в нашата звезда.
Но други звезди открити в Млечния път, които имат ниско наличие на метал, демонстрират ранен генезис на Вселената. Един подобен обект е 2MASS J18082002–5104378 B, предходният рекордьор за най-ниско наличие на желязо, [Fe / H] = −4.07 ± 0.07, има към 11 750 пъти по-малко метал от Слънцето.
Сега откритата SMSS J160540.18–144323.1 има наличие на желязо [Fe / H] = −6.2 ± 0.2. както сподели Нордландер, това е към 1,5 милиона пъти по-малко метал от съдържащия се в Слънцето.
Малко евентуално е някои звезди от Популация III да са оживели задоволително дълго, с цел да ги изучим. Но посредством звездите, които се появяват след тях, техните истории могат да бъдат разгадани.
Изследователите считат, че звездата, която е дала на SMSS J160540.18–144323.1 желязото си, е била относително с ниска маса за ранната Вселена, единствено към 10 пъти по-голяма от масата на Слънцето. Това е задоволително солидно, с цел да създаде неутронна звезда, въпреки и след относително слаба супернова.
Експлозия на свръхнова може да провокира бърз развой на хващане на неутрони или r-процес. Това е поредност от нуклеарни реакции, при които атомните ядра се сблъскват с неутрони, с цел да синтезират детайли, по-тежки от желязото.
Няма обилни доказателства за съществуването на тези детайли в звездата, което може да значи, че тези детайли са завзети назад от починалата неутронна звезда. Достатъчно количество желязо обаче е избягало, с цел да бъде включено във образуването на SMSS J160540.18–144323.1. Вероятно тази звезда е била един от първите членове на това второ потомство звезди. Това е червен колос, което значи, че звездата е в самия завършек на живота си, употребява последния собствен водород, преди да премине към синтез на хелий.
Екипът има вяра, че проучването по-внимателно на тази звезда, би могло да даде още повече информация за звездите от Популация III.
Изследването е оповестено в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
