Откакто сме достатъчно умни, за да задаваме въпроси и да

Откакто сме задоволително умни, с цел да задаваме въпроси и да обмисляме съществуването си, ние се чудим от кое място сме пристигнали. Откриването на еволюцията посредством натурален асортимент ни докара до част от пътя към отговора, като изясни по какъв начин животът се трансформира с времето, само че не даде отговор за произхода на самия живот.

Засега единствените отговори, които имаме на този въпрос, идват под формата на фантастика. Във научнофантастичния филм на ужасите от 2012 година „ Прометей “, режисиран от Ридли Скот, екипажът на титулярния транспортен съд отплава през галактическите морета към извънземната луна LV-223 в търсене на произхода на човечеството.

Там те намират останките на извънземен тип, прочут като Инженерите, които са зародили човешкия живот в далечното минало. Пътуването съумява да открие началото на човечеството, само че може също да е задействало събитията, които ще сложат завършек на нашия тип. Представата за живот на Земята, засяван от другаде в космоса, може да звучи като научна фантастика, само че може и да има нещо в тази концепция.

Най-общо казано, има две водещи хипотези за произхода на живота. Първата е тази на абиогенезата (съвременен латински за непринудено генериране), която е развой, посредством който животът е могъл да възникне от предходна нежива материя.

Няма подозрение, че телата ни са основани и поддържани от комплицирани химични процеси, само че има нещо вродено друго даже за елементарен едноклетъчен организъм и нежива молекула – да не приказваме за по-сложен многоклетъчен живот. И двете неща са химия по време на работа, само че едното е доста по-сложно и доста по-трудно да си представим.

Основната концепция зад абиогенезата е, че химическите системи, които стават все по-сложни с течение на времето, може в последна сметка да станат способни да употребяват сила, с цел да правят работа и да вършат неща, даже копия на самите себе си. Молекула, колкото и елементарна, която може да употребява сила, да се движи през околната среда и да се възпроизвежда, дава отговор на най-широко признатите дефиниции за живота. Как може да се случи тази смяна на парадигмата от не-живот към живот остава открит въпрос.

Някои доказателства в поддръжка на абиогенезата ни дават знанието, че нужните съставни елементи на живота са участвали на ранната Земя. През 1952 година Стенли Милър и Харолд Юри организират това, което ще стане известно като опит Милър-Юри. Те се пробваха да пресъздадат изискванията на ранната Земя, с цел да схванат дали химическите прародители на живота могат да зародят в тази среда.

За да симулират околната среда на първичната Земя, те прибавят метан, амоняк и водород към водата, след което й дават искра, с цел да симулират сила от удар от гръмотевица. Техните по-късни наблюдения потвърдиха съществуването на аминокиселини и нуклеобази, предоставяйки спомагателни доказателства, че изискванията на ранната Земя биха могли да бъдат подобаващи за спонтанната поява на живот. По-късни опити, повтарящи процеса, също по този начин откриха, че минералите от самите стъклени чаши може да са улеснили реакциите и че тези минерали са участвали в скалите и са налични за ранна химия. Накратко, всички нужни съставки са налични, единственият въпрос е дали са намерили или не метод да се съберат по верния метод. Към днешна дата към момента не сме сигурни. Разбира се, вероятен е и друг генезис.

Стигаме до втората догадка по отношение на произхода на живота на Земята – панспермията, която сложи основата на Прометей. Възможно е животът въобще да не е зародил на Земята, а вместо това да е доставен на нашата планета от другаде. За да бъде ясно, хипотезата не изисква безусловно някакъв извънземен разсъдък да е виновен за тази доставка – шансът, а не умишлените дейности на инженерите, биха могли да свършат работа.

По създание има доказателства, че някои от същите процеси, които може да са се случили на ранната Земя (абиогенеза), в действителност може да се случват в междупланетното пространство. Всъщност някои проучвания демонстрират, че космосът може да е по-добро място за създаване на биомолекули от средата, която Милър и Юри репликират в опита си. Молекулните облаци, където се раждат звездите и планетите, може също да построяват пептиди и други органични молекули.

Колкото повече преглеждаме нашата галактика, толкоз повече откриваме, че химията явно желае да се провежда по способи, които имат капацитета да доведат до живот. Не наподобява толкоз неправдоподобно обаче, че откакто животът се появи на едно място, той може да се популяризира най-малко до околните си съседи. Може да не е безразсъдно да се чудите дали животът, който виждате на всички места към себе си, в действителност е почнал на Марс или една от луните на Юпитер и е стигнал до Земята посредством небесна доставка от астероиден удар.

Такова пътешестване не би било най-удобното, само че опитите демонстрират, че някои микроби се оправят добре във вакуума на космоса даже за продължителни интервали от време. Всъщност микроби, изложени в космоса в продължение на няколко години отвън Международната галактическа станция, оцеляха добре.

Преживяването на експулсиране от родния им свят и огненото наново влизане на Земята може да са друга история, само че в случай че има нещо, което сме научили, това е, че животът желае да продължи да живее. Така или другояче, всичко се свежда до едно и също нещо. Панспермията просто изрита биологичната консерва по пътя. Животът въпреки всичко трябваше да изплува от не-живота някъде. Може би един ден ще разберем по какъв начин се е случило всичко.