Румен Леонидов пред Марица: Трябва ни нов Пример, а не сам...
Откак възстановихме Деня на будителите всеобщият ни национализъм опира до гордеене със заслуги, за които нямаме никаква заслуга
Голяма част от учителите не са образец за висока нематериалност, те са отлични преподаватели, само че не и отлични възпитатели
Ето и моя привет: „ Да ни е здрав кръстът! За да си носим кръста! Честито на Будилниците, да живеят Заспалите, без които процесът на Будителството се обезсмисля!
- Г-н Леонидов, необходим ли ни е Ден на будителите през днешния ден?
- Актуален въпрос, който няма елементарен отговор. Днес към този момент бих споделил " не ". Няма потребност от празник, който нацията не усеща и не схваща. Едно време с това празнуване възродената ни страна е желала да се преклони пред всички възрожденци, за които главен зложелател, с изключение на османското подтисничество и ориенталска назадничавост, е било незнанието на своите. Тогава всеобщото незнание измежду българите е било обяснимо с петвековното иго, само че все пак мнозина замогнали се сънародници са изпращали децата си да учат в Европа или Русия. След време те се връщат и стават, без да знаят, будители.
Историята ни е цялостна с такива персони, само че те към днешна дата са забравени, приносът им е мъртъв, делото им е в празните музеи, в които понякога влизат единствено проведени дечица. Освен това какво общо има с задачата на будителството днешния ганьовец? След Десети ноември този празник бе въстановен като имитация на комунистическата власт, която го е забранила.
Хубаво, но оттогава до в този момент всеобщият ни национализъм опира до гордеене със заслуги, за които нямаме никаква заслуга. Навъдиха се една дузина родолюбиви партии, а всички се занимават само с пенсиите и битовите проблеми на нацията, а в духовната сфера до един са гола вода. Нито са вярващи християни, нито са духовно извисени, нито са мъдри. Друса ги първичен шовинизъм, гъделичкат обществените комплекси на междинния тъпанар, но същинският националист би трябвало да не се вълнува единствено от другите нации и народи, към които е праволинеен, а да обича народа си като непоколебим преподавател, който го води към повече цивилизованост и към по-малко дивотия.
За междинния тъпанар обаче това е комплицирано, а за политическите палячовци е невероятно. Така че който желае - да чества, за мен това е към този момент бутафорен еднодневен звук, който минава и отпътува. И се сещаме за него по медийна инерция.
- Научихме ли уроците на Възраждането? Почитаме ли уместно светите ни предшественици, подготвени на всеотдайност в името на възкресението на българския дух?
- Ние 30 години уроците на демокрацията не можем да схванем, а вие питате за неща от преди един век! Възраждането е най-красивата и сантиментална част от националната ни летопис, само че то не е образец за болшинството ни. То е кандидатстудентска информация или скучен урок в школото. Голяма част от самите учители не са образец за висока нематериалност, те са отлични преподаватели, само че не и отлични възпитатели. Изключения - колкото щеш, само че и те са част от нещастната ни интелигенция, която няма сили да надскочи растежа си. Инак дали българският дух е жив, жив е, живурка, само че надалеч от родината, в чужбина. А в по-малките градове и по-големите села този дух се появява в националните хора, в които скачат най-вече моми и баби.
- Имаме ли през днешния ден тим по нематериалност и кои са водачите му?
- Не знам. Този въпрос отсъства от социологическите изследвания, не мога да настоявам дали го има, или го няма. Знам, че болшинството у нас към този съдбовен исторически миг няма сили да извади от недрата си нито гениални футболисти, нито гениални водачи. Посредствеността на масата е унищожителна, полуинтелигентността е отмъстителна и тъпото твърдоглавство заразно.
- Кой заслужава най-вече премията „ Златен будилник “?
- Не съм медия, нито социална институция, с цел да вземам решение на кого от БНР да се връчва ламиниран пай хартия и китайски часовник за 20 лева, имитиращ ретро експонат. Програма „ Христо Ботев “, жалко за името на патрона си, е завареното чадо на БНР. За разлика от „ Хоризонт “, където рядко става дума за български писатели, в дребното радио това е съвсем ежедневие. След като обществото не познава новите си дарования, по какъв начин желаеме да се появят новите духовни водачи? Имаме известни имена, само че те са част от времето ни, което ги е формирало - пластмаса, стъкло и алуминий.
- Ако хора на словото се осмелят да посочат път на затъналото ни в спорове и рецесии общество, ще бъдат ли чути?
- Няма такива хора в днешната колегия, има един Никола Милчев, който е уединен във Фейса, има и неколцина блестящи писачки журналистки, а живописни поети и поетки колкото щеш. Кахърни същества, чиито ноздри не излизат от стайното им огледало.
- Имаме професори кандидат-президенти за идните избори. Здравословно и нужно ли е интелигенцията да е част от ръководството?
- Не се веселя на този професор, тъй като, колкото и да е образован, не може да изтрие мутрата, която наднича зад тила му. И още нещо - у нас, в случай че имаш научна купа, всинца я глаголят като че ли е благородническа купа. Едно е просвета, второ е изкуство, трето е народен лидер.
- Защо българинът не понася богатите, съумелите? Това ли пречи на общия ни триумф като нация?
- Защото множеството са назначени. Вижте тези, които вършат пачки в чужбина, за тях малко знаем, а и не желаеме да знаем. Родните домораслеци са други опера. Но и при тях има изключения, хора с предприемачески дух, оживели от рекета на мутриолите.
- Каква идея и персона могат да обединят българите, да затворят пропастта от злоба и ненавист, която ни разделя? Какъв лидер ни е необходим?
- И различен път съм казвал: би трябвало ни нов Пример, а освен нов министър председател. Извисен Духовен заповедник, който да сплоти към себе си себеподобните, Духовен преподавател, чиито нравствени матрици са тествани в многовековната ни история... Лична персона, която внезапно да се откроява сред останалите с безспорния си престиж, народополезност и държавническо себераздаване. Нацията ни има потребност не от стряскане, а с изключение на от гражданско пробуждане и от духовно ограмотяване. От опълчване на всеобщото изпростяване.
- Въпреки Вашето отчаяние от метода, по който означаваме Деня на националните будители, какво ще пожелаете на читателите ни?
- Ето и моя привет: „ Да ни е здрав кръстът! За да си носим кръста! Честито на Будилниците, да живеят Заспалите, без които процесът на Будителството се обезсмисля! В България сънуваме дружно - първите с взор към бъдниците, последните, дето са в будна кома, вперени са в днешността. Ах, „ Сън сънувах, пътища потайни... “. Пътуваш с трена по посока Одесос, зяпаш през немития от години прозорец на вагона втора класа окологаровите пейзажи на тягостната ни национална неплатежоспособност.
Четвърт век не ни стигна, с цел да разчистим най-малко от погледа си призраците на това всеобщо строителство, което през днешния ден е общ брой от полуизправени скелети на обезкостени здания, заводи, цехове, останки от щръкнали комини и западнали фабрики, изкормени хранилища, пустеещи присъдружни пространства към жепе спирките, плачевни платформи, храсталаци, шубраци, джунгла от самораслеци, съкрушени дървета, издънки на дънери, могили от магарешки тръни, седем пласта ненужна историческа прахуляк, плахи стръкчета трева - съвсем по Уитмън, сред траверсите, водени от травеститната ни общественост от някогашни прабългари, водени от своите избраници, които мислят за идващите избори, а не за идващите генерации, които се докарват на бесовете на безработните, на пението на пенсионерите, на цивренето на цигането, на негласуващите неврастеници, на биологията на предприемачите, само че не и на бъдното на племето ни.
Приучихме децата хубаво да се хранят, прехранват, да се обличат и преобличат, да обслужват и преобслужват, постоянно да употребяват, в никакъв случай да не дават, да поддържат първо плътта, само че не и да засищат духа си, да го къпят и сапунисват, да се грижат за първообраза му, да не развращават душата си с евтини сериали, шоупрограми, зрелищни тъпотии, с чака-рака чалга. Но не би.
Да живее празникът на мъртвите будители! Честито. На всяка крачка се спъвам в натрупа на Щастливеца.
Румен Леонидов е стихотворец, преводач, публицист, издател и държавник. Правнук на войводата от ВМОРО Леонид Янков.Завършва Българска лингвистика в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Създава уеб страницата Fakel.bg, който през 2013 година е отличен с Националната премия „ Христо Г. Данов “ в категория „ Електронно издаване и нови технологии “. Автор на 10 стихосбирки, притежател на български и интернационалните награди за лирика. Книгата му с есета се назовава " Уплашеният човек ". Превежда от съветски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Голяма част от учителите не са образец за висока нематериалност, те са отлични преподаватели, само че не и отлични възпитатели
Ето и моя привет: „ Да ни е здрав кръстът! За да си носим кръста! Честито на Будилниците, да живеят Заспалите, без които процесът на Будителството се обезсмисля!
- Г-н Леонидов, необходим ли ни е Ден на будителите през днешния ден?
- Актуален въпрос, който няма елементарен отговор. Днес към този момент бих споделил " не ". Няма потребност от празник, който нацията не усеща и не схваща. Едно време с това празнуване възродената ни страна е желала да се преклони пред всички възрожденци, за които главен зложелател, с изключение на османското подтисничество и ориенталска назадничавост, е било незнанието на своите. Тогава всеобщото незнание измежду българите е било обяснимо с петвековното иго, само че все пак мнозина замогнали се сънародници са изпращали децата си да учат в Европа или Русия. След време те се връщат и стават, без да знаят, будители.
Историята ни е цялостна с такива персони, само че те към днешна дата са забравени, приносът им е мъртъв, делото им е в празните музеи, в които понякога влизат единствено проведени дечица. Освен това какво общо има с задачата на будителството днешния ганьовец? След Десети ноември този празник бе въстановен като имитация на комунистическата власт, която го е забранила.
Хубаво, но оттогава до в този момент всеобщият ни национализъм опира до гордеене със заслуги, за които нямаме никаква заслуга. Навъдиха се една дузина родолюбиви партии, а всички се занимават само с пенсиите и битовите проблеми на нацията, а в духовната сфера до един са гола вода. Нито са вярващи християни, нито са духовно извисени, нито са мъдри. Друса ги първичен шовинизъм, гъделичкат обществените комплекси на междинния тъпанар, но същинският националист би трябвало да не се вълнува единствено от другите нации и народи, към които е праволинеен, а да обича народа си като непоколебим преподавател, който го води към повече цивилизованост и към по-малко дивотия.
За междинния тъпанар обаче това е комплицирано, а за политическите палячовци е невероятно. Така че който желае - да чества, за мен това е към този момент бутафорен еднодневен звук, който минава и отпътува. И се сещаме за него по медийна инерция.
- Научихме ли уроците на Възраждането? Почитаме ли уместно светите ни предшественици, подготвени на всеотдайност в името на възкресението на българския дух?
- Ние 30 години уроците на демокрацията не можем да схванем, а вие питате за неща от преди един век! Възраждането е най-красивата и сантиментална част от националната ни летопис, само че то не е образец за болшинството ни. То е кандидатстудентска информация или скучен урок в школото. Голяма част от самите учители не са образец за висока нематериалност, те са отлични преподаватели, само че не и отлични възпитатели. Изключения - колкото щеш, само че и те са част от нещастната ни интелигенция, която няма сили да надскочи растежа си. Инак дали българският дух е жив, жив е, живурка, само че надалеч от родината, в чужбина. А в по-малките градове и по-големите села този дух се появява в националните хора, в които скачат най-вече моми и баби.
- Имаме ли през днешния ден тим по нематериалност и кои са водачите му?
- Не знам. Този въпрос отсъства от социологическите изследвания, не мога да настоявам дали го има, или го няма. Знам, че болшинството у нас към този съдбовен исторически миг няма сили да извади от недрата си нито гениални футболисти, нито гениални водачи. Посредствеността на масата е унищожителна, полуинтелигентността е отмъстителна и тъпото твърдоглавство заразно.
- Кой заслужава най-вече премията „ Златен будилник “?
- Не съм медия, нито социална институция, с цел да вземам решение на кого от БНР да се връчва ламиниран пай хартия и китайски часовник за 20 лева, имитиращ ретро експонат. Програма „ Христо Ботев “, жалко за името на патрона си, е завареното чадо на БНР. За разлика от „ Хоризонт “, където рядко става дума за български писатели, в дребното радио това е съвсем ежедневие. След като обществото не познава новите си дарования, по какъв начин желаеме да се появят новите духовни водачи? Имаме известни имена, само че те са част от времето ни, което ги е формирало - пластмаса, стъкло и алуминий.
- Ако хора на словото се осмелят да посочат път на затъналото ни в спорове и рецесии общество, ще бъдат ли чути?
- Няма такива хора в днешната колегия, има един Никола Милчев, който е уединен във Фейса, има и неколцина блестящи писачки журналистки, а живописни поети и поетки колкото щеш. Кахърни същества, чиито ноздри не излизат от стайното им огледало.
- Имаме професори кандидат-президенти за идните избори. Здравословно и нужно ли е интелигенцията да е част от ръководството?
- Не се веселя на този професор, тъй като, колкото и да е образован, не може да изтрие мутрата, която наднича зад тила му. И още нещо - у нас, в случай че имаш научна купа, всинца я глаголят като че ли е благородническа купа. Едно е просвета, второ е изкуство, трето е народен лидер.
- Защо българинът не понася богатите, съумелите? Това ли пречи на общия ни триумф като нация?
- Защото множеството са назначени. Вижте тези, които вършат пачки в чужбина, за тях малко знаем, а и не желаеме да знаем. Родните домораслеци са други опера. Но и при тях има изключения, хора с предприемачески дух, оживели от рекета на мутриолите.
- Каква идея и персона могат да обединят българите, да затворят пропастта от злоба и ненавист, която ни разделя? Какъв лидер ни е необходим?
- И различен път съм казвал: би трябвало ни нов Пример, а освен нов министър председател. Извисен Духовен заповедник, който да сплоти към себе си себеподобните, Духовен преподавател, чиито нравствени матрици са тествани в многовековната ни история... Лична персона, която внезапно да се откроява сред останалите с безспорния си престиж, народополезност и държавническо себераздаване. Нацията ни има потребност не от стряскане, а с изключение на от гражданско пробуждане и от духовно ограмотяване. От опълчване на всеобщото изпростяване.
- Въпреки Вашето отчаяние от метода, по който означаваме Деня на националните будители, какво ще пожелаете на читателите ни?
- Ето и моя привет: „ Да ни е здрав кръстът! За да си носим кръста! Честито на Будилниците, да живеят Заспалите, без които процесът на Будителството се обезсмисля! В България сънуваме дружно - първите с взор към бъдниците, последните, дето са в будна кома, вперени са в днешността. Ах, „ Сън сънувах, пътища потайни... “. Пътуваш с трена по посока Одесос, зяпаш през немития от години прозорец на вагона втора класа окологаровите пейзажи на тягостната ни национална неплатежоспособност.
Четвърт век не ни стигна, с цел да разчистим най-малко от погледа си призраците на това всеобщо строителство, което през днешния ден е общ брой от полуизправени скелети на обезкостени здания, заводи, цехове, останки от щръкнали комини и западнали фабрики, изкормени хранилища, пустеещи присъдружни пространства към жепе спирките, плачевни платформи, храсталаци, шубраци, джунгла от самораслеци, съкрушени дървета, издънки на дънери, могили от магарешки тръни, седем пласта ненужна историческа прахуляк, плахи стръкчета трева - съвсем по Уитмън, сред траверсите, водени от травеститната ни общественост от някогашни прабългари, водени от своите избраници, които мислят за идващите избори, а не за идващите генерации, които се докарват на бесовете на безработните, на пението на пенсионерите, на цивренето на цигането, на негласуващите неврастеници, на биологията на предприемачите, само че не и на бъдното на племето ни.
Приучихме децата хубаво да се хранят, прехранват, да се обличат и преобличат, да обслужват и преобслужват, постоянно да употребяват, в никакъв случай да не дават, да поддържат първо плътта, само че не и да засищат духа си, да го къпят и сапунисват, да се грижат за първообраза му, да не развращават душата си с евтини сериали, шоупрограми, зрелищни тъпотии, с чака-рака чалга. Но не би.
Да живее празникът на мъртвите будители! Честито. На всяка крачка се спъвам в натрупа на Щастливеца.
Румен Леонидов е стихотворец, преводач, публицист, издател и държавник. Правнук на войводата от ВМОРО Леонид Янков.Завършва Българска лингвистика в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Създава уеб страницата Fakel.bg, който през 2013 година е отличен с Националната премия „ Христо Г. Данов “ в категория „ Електронно издаване и нови технологии “. Автор на 10 стихосбирки, притежател на български и интернационалните награди за лирика. Книгата му с есета се назовава " Уплашеният човек ". Превежда от съветски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ