Отиде си един от най-успелите българи в чужбина – канадският

Отиде си един от най-успелите българи в чужбина – канадският строителен бизнесмен Игнат Канев.

На въпроса по кое време е направил първия си милион, той отговаряше: “Милион ли? Не съм ги чел. Мнозина мислят, че да имаш пари е елементарно. Всъщност не е. Като имаш милион, би трябвало да го пазиш. ”

Той напуща България през 1941 година едвам на 14 години и половина. “Баща ми ме изпрати в Германия сякаш да работя и да изучавам, а то излезе единствено да работя. Но да дойда в Канада самичък си избрах ”, разказваше строителният бизнесмен. После допълваше: “Аз не съм академично квалифициран – самообразован съм и в стопанска система, и в работа – във всичко. Мен животът ме е учил. ”

Нюхът за бизнес наследил от дядо си по майчина линия. “Той търгуваше с коне, а аз от дребен все край него се въртях. После 10-12-годишен помагах на татко ми. Той бе обвързван с кооперацията и вечер след учебно заведение ходех да групирам яйцата. През април 1941 година напуснах България и отидох в Германия с концепцията да стана служащ, само че започнах да се занимавам с търговия. Винаги съм бил около парите ”, майтапеше се Канев. “Много съм удовлетворен, че Господ ми е дал такова умеене. Но да бъда прям – това бе огромно странствуване, тъй като планината бе много висока. Щастлив съм, че хората бяха доста положителни с мен, а аз гледах и се учех по какъв начин работят. ”

За последно името му изскочи от ръчно написана на гърба фотография, публикувана от прокуратурата. Тогава мнозина се зачудиха какво търси името на 93-годишния процъфтяващ бежанец там. Оказа се, че един от хората в листата си водил мемоари за най-богатите българи, написа 24 часа.

Е, има за какво! Канев бе освен милионер. Той бе образец за това по какъв начин милиони може да се създадат с почтен и твърдоглав труд.

“В деня, в който навърших 25 години, на 6 октомври 1951 година купих първото си парче земя в Канада. Бяха минали единствено няколко месеца от идването ми. Бях събрал към 300 $, работех непрекъснато, в събота и неделя, пестях. За 1 месец върху тази земя построихме 1 дребна дървена къщурка. После я продадох. С парите от продажбата взех още 2 места. И по този начин моята активност стартира да набъбва като снежна топка. Тогава не бях чувал за ябълката на Рокфелер, само че като научих, видях, че съм на прав път ”, разказваше Канев на прелестен български език повече от 70 години след напускането на България. Разказът му за осъществената му канадска фантазия бе толкоз занимателен, че и през днешния ден може да се чете като приказка.

Първата си компания “Канеф канстръкшън ” записва през август 1956 година Днес тя се споделя “Канеф пропъртис ”. През годините става притежател и на 8 голф стадиони. Освен притежател на медал “Стара планина ”, Канев и българската му брачна половинка Диди бяха удостоени с премията за повсеместен принос на кметицата на Брамптън Сюзан Фенел и с премията на борда на комерсиалната камара на Мисасога.

Казваше обаче, че за него парите са единствено инструмент. “Парите без престиж са нищо. Човек би трябвало да има престиж пред хората. Те би трябвало да знаят, че държиш на думата си и я спазваш до дъно ”, изповядваше веруюто си българинът.

Казваше, че от 1958 година постоянно е търсил хора, на които може да разчита.

“Работодателите би трябвало да мислят за служащите си. Ако техните служащи са добре, и бизнесът ще е добре. Тук споделят A Man Can Make You and Can Break You (човек може да те направи, може и да те унищожи – бел. авт.), обясняваше Канев.

Той изповядваше максимата, че “бизнесът един път като тръгне, е като смазана машина ”, само че все пак би трябвало да е всеки ден в офиса.

Всяка заран към 7 ч отиваше на градежа. Към 10 ч към този момент бе в офиса, където преглеждаше пощата. Около 1 ч обядваше с хора, с които работи. След обед играеше голф с клиенти. “Това е част от работата ми. Рекламата е огромен инструмент. Всеки ден пробвам да играя с 3-ма нови клиенти ”, разказваше той. Не криеше, че е много известен в Канада.

“Моята компания стана институция, името ѝ работи за нас. Като кажеш Канеф, в Канада всички го знаят и звучи много респектиращо. Фирмата ни е фамозна, тъй като сме доста години в този бизнес. Затова през днешния ден работата ни е по-лека от едно време. Имам хора, които ми дават препоръки в разнообразни насоки, с цел да ме защищават. Но отново трябват наблюдаване и неизменност ”, споделяше сънародникът ни.

Преди време огромната му щерка Анна-Мария, която е приключила в Харвард, стартира да работи във компанията. Направи я вицепрезидент на звеното за комерсиални здания. Малката Кристина-Мария е юрист, само че също работи за компанията. “Вярвам, че девойките са рационални и добре готови ”, гордееше се Канев с дъщерите си.

Не по-малко се гордееше и с българската си брачна половинка Димитрина. “Имам прелестно семейство. Моята младоженка е от Русе. Тя е рискова младоженка – доста работлива и мъдра жена. Църквата управлява, благотворителната организация… Булката ми е царска. Ако нямаш мир и успокоение у дома, загиваш. Познавам доста такива хора. Но аз мога да се похваля, че дамата ме гледа като писано яйце. Тя ми е дясната ръка. Води и благотворителните планове, грижи се за доста работи. Даже в този момент прави повече работа от мен – ревизира сметките, чековете за заплащане, управлява парите. Иначе ми дава единствено по 20 $ на месец за постригване ”, майтапеше се милионерът. “На мен не ми трябват пари. Тя управлява и фамилните, и фирмените финанси. Аз изцяло съм ѝ се доверил ”, обясняваше съумелият българин.

Той разказваше, че дядото на Димитрина емигрирал в Канада през 1929 година Когато приключила стопанска система в Свищов, той ѝ пратил билет да му иде на посетители. “Така се запознахме. Но след 2-3 месеца тя се върна в България. После се влюбихме – аз ѝ се обаждах на нея, тя – на мен, и по този начин. През 1977 година се оженихме ”, споделя Канев.

Това е втори брак за Канев, от първия няма деца. “Никога не сме мислили за огромната разлика във възрастта. Обичаме се, прегръщаме се и се почитаме. Много съм удовлетворен и благополучен с нея ”, споделяше той в удостоверение на максимата, че зад всеки съумял мъж седи една интелигентна жена.

Когато го питаха каква е тайната на дълголетието, споделяше: “Не обичам мързеливи хора. Като стане заран, човек би трябвало да се похлопа по гърдите и да каже: какво ще направя през днешния ден? Винаги съм бил по този начин. Трудолюбив съм и виждам да съм постоянно напред. Работя доста повече, в сравнение с ми е нужно дори. Мога да наглася различен да ми свърши цялата работа, само че аз обичам да си върша нещата самичък. На вълка му е крепък вратът, тъй като самичък си прави работата. Освен това се движа доста. Сутрин играя тенис, следобяд – голф. Край мен не понасям мързеливи. И дружа все с младежи. Играя голф с 30-годишни момчета. ”

Другото, което отчиташе, е положителните български гени. “Това е доста значимо. Едно куче да вземеш, гледаш кои са майка му и татко му. Аз съм постоянно жизнен. Не съм отсъствал в живота си един ден от работа по здравословни аргументи. Плувам, движа се. Пийвам хубаво алено винце ”, обясняваше дълголетието си Канев.

Малко преди да навърши 85 година, купи към 200 дка, с цел да строи след 20 години. “Може годините да се навързват като синджир, само че моята работа не стопира, би трябвало да върви ”, изясни тогава сънародникът ни.

По това време при него работеха към 500 души, доста от които – българи.

“На съвсем всяко от моите голф стадиони агрономите са българи. Смятам ги като братя, с тях съм по-сигурен ”, споделяше Канев.

Дълги години той бе почетен консул на България в Канада. “Мисля, че се грижа добре за българите. Каква хубава черква имаме, където се събираме! Имаме и учебно заведение. България е единствената от източните страни, която има учебно заведение, спонсорирано от общината ”, гордееше се Канев.

Рядко идваше в България. Не тъй като не я обичаше, а тъй като не можеше да си показа, че ще стои 1 месец без работа. “Обичам да съм в близост. Като си създадеш нещо, и си завързан към него ”, признаваше Канев.

Намираше, че България е тръгнала по правилен път, само че смяташе, че би трябвало да се оправят законите и правосъдната система. “И би трябвало да си плащате налозите. Една страна без налози не може да съществува. Когато всеки не заплаща постоянно, страната буксува. Всеки би трябвало да си знае отговорностите. Българите са положителни предприемачи. Само и само е нужно да се ползва законът. Чувал съм някои канадски компании да се оплакват от време на време, че бюрокрацията в България е огромна. Но от вас зависи да се оправите. Единственият ми съвет е работа, работа, работа, тъй като без работа нищо не става ”, ни завеща Канев.

Виж още: