Разгонването на котката и начините за справяне с проблема
Отглеждането на коте вкъщи е извънредно прекарване, което всеки може да си подари, в случай че обича пухкавите мъркащи топчици. Приятните страсти са доста, само че в съжителството с този приветлив домакински любим има и неприятни дни.
Не става въпрос за времето, когато боледуват, а за моменти, в които природата желае своето. Котките се разгонват и това е сложен интервал освен за тях, само че и за стопаните им. Кога се случва това и по какво се познава, че домашният питомец става зависим на естествените закони?
Писаните стартират да се разгонват на друга възраст, от 6 месеца докъм една година. Разгонването е два пъти в годината, най-често ранната пролет и късната есен. Периодът е сложен, тъй като настъпват основни промени в държанието им. Ето по какви признаци се разпознава този миг.
Разгонената котка се отърква във всевъзможни предмети по пътя си - столове, леглото, подовете, или в краката на стопаните. Може да стартира да ближе упорито разнообразни предмети. Проверката в домашни условия става, като се стигне вратлето на писанката с два пръста, тъй че да се имитира захапването по врата по време на ухажването на мъжкия. Ако котката вдигне нагоре задната си част, значи към този момент е разгонена.
При състояние че решението на стопаните е котката да има свое поколение, най-добре да се потърси бързо сътрудник, а след това да стартира и подготовката за обгрижване на бременна котка с нужните промени в диетата, с цел да получи бъдещата майка всички нужни хранителни субстанции и да роди крепко и витално поколение.
Ако това не влиза в проектите, то би трябвало да се вземат ограничения за попречване на по-неприятни моменти като непрестанно муякане, даже през нощта, дращене по врата и опити на котката да излезе на открито. Мъжките изключително стават неудържими. Има хапчета за бързо туширане на признаците, само че те не са целесъобразни, тъй като имат тежки последствия за животното, в това число смъртоносни заболявания.
Приемливият вид е кастрирането на котката. То се прави от ветеринар в клиника и е по-хуманно и по-разумно от позиция на медицината. Каквото и решение да се вземе, стопаните би трябвало да се отнесат отговорно към този сложен интервал за своя питомец и да обезпечат най-хубавото за него, както и своето успокоение.
