Да стигнеш до морето за три дни. Ден 3: Мисията успешна.
Отдавна си бленувам да обикалям България без прецизен проект, единствено с палатка, газово котлонче и необятно отворени очи. И фантазията ми най-накрая се сбъдна, а в този финален пътепис ще ви опиша по какъв начин завърши. Имах 3 свободни дни, през които да стигна от Якоруда до Созопол...
Вижте Ден 1 и Ден 2.
Поемам пътя към морето. Следващата ми спирка е Черноморец, желая да се гмуркам към скалите там. Денят е парещ, правият сектор сред Кърджали и Хасково, сякаш от ден на ден и повече се смазва от горещината, маранята оживява и като че ли рисува картина пред мен. Няма никой различен на пътя.
Виждам нещо пред себе си, движи се, дали не е следващият танц на маранята? Шипобедрена костенурка е! Здрава, само че пресича шосето, а както може би знаете те са предпазени. Отбивам деликатно, няма други коли на пътя. Хващам я и от средата на платното я придвижвам в тревата, накъдето се беше запътила. Надявам се тя да няма съдбата на котките, кучетата, лисиците и таралежите, които видях през последните дни...
Ако ви се случи да намерите костенурка, в случай че е безвредно й помогнете да пресече, като я преместите в посоката, към която се е запътила. Никога не ги прибирайте вкъщи, защото се разболяват в случай че не са в естествената си среда, а в случай че са ранени се свържете с фондации като „ Геа Челониа “ или Регионалния инспекторат по околната среда и водите! Те се занимават с обгрижването и връщането на земноводните в хабитата им. Не ги спасявайте от природата! Разгледайте сайта на фондацията, където можете да откриете същински истории за следствията от сходни „ спасявания “ и препоръки за оправянето в такива обстановки, като намирането на яйце и така нататък Те са диви животни, които имат нужда да бъдат свободни и да живеят в изискванията, за които са основани. Позволете им го.
Продължавам пътя си, качвам се в колата тъкмо когато на хоризонта ми се е появил тир, който не бих желала да ме изпревари на еднолентовия път. Над мен летят мишелови, търсят си храна в полето, а аз се наслаждавам на красивия им полет. Моят съизвършител в пътуването ми казва: „ Има един тъкмо над нас! “. ПРАС.
Силен тон се разпръсна в колата… Да, това се случи тъкмо в същата секунда. Не видяхме какво падна, само че бе или камъче или… по ирония на съдбата… коруба на изпусната костенурка от грабливата птица. Недалеч оттова е Маджарово, вторият минимален град в България след Мелник, където се намират предпазени и изчезващи типове скални и грабливи птици. Затова е обикновено тук да са доста. Пукнатината е изключително необичайна, не се усеща нито извън, нито от вътрешната страна. Така продължаваме пътя си с напомненото: По-малки сте от природата. Да, по този начин е.
Вечер, Черноморец. Този южен морски град със залези, които се разстилат по брега и го оцветяват като картина на Марио Жеков. Хващаме въдици, плавници, шнорхели, маски. Водата е топла, скалите са покрити с любопитни рачета. Струваше си дългият и изтощителен път, макар че стигнахме чак по залез. Осъзнах че няма да съумея да разгледам морското дъно, както обичам, тъй като под водата е цялостен мрак, а водораслите са единствено още един знак, казващ: „ Недей “. Доплувах до една канара малко по-навътре и се потопих в друго море. Това на безвремието. Нито риба, нито гмуркане имаше в този миг. И нямаше потребност. Беше вълшебно наслаждението... обгръщането от цветовете, миризмата на морето, появяването на страхливата осмокрака аудитория, която леко потракваше по скалите и подсещаше за себе си, само че се скриваше и при най-малкото желание за досег.
Решението е взето, изгревът би трябвало също да бъде почетен. 5:30 ставане, 5:50 сме към този момент на морето, този път при други скали. Спектакълът стартира, ще има и драма – малко облаци за вкус. Не наподобява на представлението от предходния ден.
Морето последователно от спокойно става все по-бурно (вече не е за влизане, тук е и по-опасно за гмуркане), облаците крият слънцето, цветовете са единствено леко загатнати. А риболовът върви! Рибка след рибка, нямаме си никаква концепция какво влиза в живарника, само че са толкоз красиви и с приказното име… лапина. Сякаш изрисувани с водни бои или кристали – елмаз, тюркоаз, цитрин… Горди сме, имаме задоволително улов, с цел да можем да си създадем обяд. Един риболовец ни сподели обаче, че единствено локалните ги ядат… И то на супа. Не ставали.
И ние ги опитахме. Не стават.Малката лапина, с кости като за двама. Ако сте доста гладни и упорити, чопленето на дребната рибка може да се окаже и свястно, само че в случай че търсите риба за обяд... По-добре ги пуснете назад в морето. Не споделям, че не ги изядохме, само че със сигурност би трябвало да внимавате, в случай че решите и вие да опитате зеленушка (другото име на този тип лапина), поискайте и рецепта от локален за супа!
Третият ден от това пътешестване беше спокоен като утринно море, стихия зад ъгъла нямаше, единствено синьо, от време на време с малко облаци за драма...
Надявам се това тридневно приключение с мен да ви е било освен забавно, само че и потребно. Споделете в коментарите, в случай че имате сходни прекарвания или желаете да разкриете за някое приказно място, на което ви следва да пътувате или към този момент сте били!
Ден 1 и Ден 2 можете да намерите тук.
