Като рицарите – да си изплетем ризница
От X-ти до XIII-ти в. плетената броня била един от най-важните детайли в рицарските доспехи.
Това защитно въоръжение се появява в средата на първото хилядолетие прочие Хр. Тя била позната на скитите и етруските (предшествениците на римляните върху територията на Италия). Плетени ризници носели галите и келтите. Същото може да се каже и за славяните и народите, населяващи Близкия изток и Централна Азия.
Металната плетена броня била дейно средство за отбрана. Тя предпазвала, както от мечове, по този начин и от стрели, само че имала сериозен минус – високата цена. Нейното плетене е комплициран трудоемък развой. Затова и коствала доста. През 800 година (по времето на Карл Велики) в кралството на франките за нея давали 12 крави – що се касае за добър военен кон.
Какво представлявала плетената бойна броня и по какъв начин я правели?
Вземали железна тел и я прокарвали с клещи през специфична дъска с дупки. След това я нагрявали, с цел да омекне металът. После телта се навивала към специфичен инструмент – желязна обла палка с дървена ръкохватка. Оформяла се плътна серпантина, която срязвали още, до момента в който била навита върху палката. В резултат се получавали голям брой разрязани железни халки. Всяка халка прекосявала през железна форма с конусовиден отвор – пускали халката в отвора, а от горната страна натискали с щампа. Тя минавала през конуса, ставала по-тясна и краищата й започвали да се приближават. Тогава я вкарвали в устройство за пресоване. Удряли я с чук и дребното произведение ставало плоско. В краищата й пробивали дупки.
От железна лента отрязвали нитове с триъгълна форма. Нагрявали халката до алено, разтваряли я, вкарвали краищата й в другите халки. Вмъквали нитовете и ги заклепвали. Охлаждали халката в масло. Изстуденият метал се стягал и компактно се впивал в нитовете.
Плетенето на ризницата не допускало погрешно свързване на халките. Най-простият способ е, когато една халка се свързвала с 4 прилежащи. Имало и двойни ризници – когато 2 халки се свързвали с 8 съседни; само че такава защитна ризница била доста тежка, въпреки и сигурна. Арабите пък постоянно свързвали 6 халки с 1.
След като свързвали 1 халка с 4 прилежащи в елементарната европейска броня, 4-те били занитвани.
След това 2 от 4-те свързвали с още 1, а към нея добавяли още 2. Получава се верига: 2 + 1 + 2 + 1 + 2 + 1 и по този начин нататък, до мечтаната дължина. Резултатът от това е лента от халки в 3 реда. Към долния ред добавяли още по халка – и металната материя се удължавала надолу. Майсторите непрекъснато я разглаждали върху необятна маса, с цел да проличава кои халки би трябвало да се свързват.
Защитната броня, направена по този метод, се състои от приблизително 20 хиляди халки. Диаметърът на всяка е към 1 см. Завършената броня тежала към 9-13 кг, а най-тежките достигали 20-22 кг.
Полученото произведение, както виждаме, било много тежко. Но всичко опирало до табиет и тренировки. Боецът бързо свиквал с спомагателната тежест и преставал да я усеща. А увеличеното натоварване правело воина по-силен физически. Освен това, осанката му ставала съвършена – изправена и горда. Просто било невероятно тежките ризници да се носят с наведени плещи и тил.
