От всички беди най-голямата е да нямаш мяра. Лао Дзъ

От всички беди най-голямата е да нямаш мяра. Лао Дзъ

Да оползотвориш времето си и да си свършиш работата е скъпо умеене и в действителност значима цел. Но през днешния ден сме основали и робуваме на фетиш към заетостта. Към това да си в непрестанно придвижване, да не спираш да мислиш, да приказваш, да работиш, да пазаруваш, да изхвърляш, да се храниш, да (се) чистиш, да обсъждаш, да осъждаш.

Да (си) нямаш работа е синоним на неуспех, да не правиш нищо – на мързел и безнаказаност, да не пазаруваш (особено най-модерното) – на крах и назадничавост, да не изказваш мнение – на некомпетентност и задръстеност.

Поздравяваме се с въпроса: Какво правиш? Обвинително и съмнително питаме: Ти нямаш ли си работа? Какво се мотаеш? Какво още чакаш? Още ли не си...

Или с прикрита горделивост оповестяваме: Бързам, нямам време! Как ще ми стигне времето! Нямам време да се обърна! Ако знаеш единствено какъв брой съм ангажиран!...

Бързаме, а от ден на ден закъсняваме. Препускайки, забравяме да присъстваме. Придобивайки, не съумяваме да се насладим. Пристигайки, пропущаме да си починем. Забравяме да съпреживяваме, да споделяме. Да се задълбочаваме.

Да чакаме и да се любуваме на празнотата. Търсейки ненаситно информация извън, забравяме за въпросите и отговорите вътре в нас. Ставаме все по-ексцентрични, затъваме в детайлности и се отдалечаваме от центъра.

Устремени към това да имаме, в действителност жадуваме от ден на ден да нямаме – проблеми, паники, страхове, заболявания... Жадуваме от ден на ден за успокоение, мир и задоволеност. Но не в бъдеще, не от това, което ни следва. А от това, което към този момент имаме.

Не от това, което в миналото ще бъдем, а от това, което към този момент сме. И то без да гледаме на това като на самоувереност и блаженство.

Нужен ни е всекидневен покой, с цел да намираме сили с готовност да продължаваме напред. Нужни са ни празно място и свободно време – с цел да разпознаваме какво в действителност желаеме. И да сътворяваме фантазиите си. Ние – а не някой различен вместо нас.

Thinkstock

Нужно ни е да не преяждаме – с цел да усещаме защо сме гладни. И самообладание – с цел да съумяваме да се нахраним не с количество, а с качество. И не с доста, а с задоволително.

Защото няма значение какъв брой имаме. Важното е дали ни стига.