Забавни истории, дочути в отдел „Човешки ресурси“
От време на време на всеки се постанова да кандидатства за работа, да написа мотивационни писма и да върви по изявленията. Запознанствата с евентуалните работодатели не постоянно минават безпрепятствено. Позабавлявайте се със следните случки, които ни припомнят за комичната страна на тези неловки и стресиращи моменти.
– В каква област сте работили?
– Продажба на хранителни артикули.
– Опит с алкохолните питиета?
– Само от персонален темперамент.
Работя в „ Човешки запаси “. Има една позиция в нашата компания, на която хората не се задържат. В последните две години, пет девойки напуснаха и излязоха в отпуск по майчинство. Накрая шефът реши, че за това място би трябвало да наемаме мъже. Но с тях също нямаше триумф. Момчето, което стартира работа преди три месеца, през днешния ден идва при мен с бутилка шампанско. „ Жена ми е бременна, само че може да напусне работа, тъй като заплатата ѝ е четири пъти по-голяма от моята. Затова в майчинство ще изляза аз. “ Що за кутсуз е тази позиция!
Мамка му! Пак закъснявам за изявление за работа! Нямаше да е огромна работа, в случай че не бях интервюиращ...
Работя като управител за асортимент на личен състав. Всеки път, когато организирам изявленията, хората обезверено се мъчат да видят какво си пиша в бележника. Те са сигурни, че отбелязавам техните мощни и слаби страни. Всъщност си рисувам сърчица и совички, тъй като толкоз ми е писнало от общоприетите въпроси и авансово квалифицираните отговори. Съветът ми към претендентите? Бъдете истински, бъдете себе си!
Помагам на млад новобранец да си попълни документите за започване на работа. В рубрика „ фамилно състояние “ той написа: „ Син “.
Наскоро шефът ме помоли да обявявам две разгласи, ориентирани към студенти. Едното място беше за човек, искащ да работи по четири часа, пет дни в седмицата. Другото – работа през уикенда – от 10 сутринта до 10 вечерта (отговорности – да седи в празен офис, да дава отговор на редките телефонни позвънявания, да обновява наличието в обществените мрежи и да оказва помощ на шефа, когато е нужно). Прекарах няколко седмици в разглеждане на документите и си мисля, че към този момент имам взор върху прилична част от младото потомство. Получих над 100 автобиографии и към 80 телефонни позвънявания. Накрая поканих 28 души на изявление. От тези 28 единствено 6 пристигнаха в точния момент. 9 души закъсняха с към час, един ме накара да очаквам 3 часа, различен дойде два дни след датата на изявлението. Останалите не се появиха въобще.
– Какво беше последното, което си купихте?
– Аквариум за рибки.
– Не можем да ви дадем тази работа. Само доста невменяем човек може да си купи аквариум за рибки.
Въпреки че съм публицист, към момента съм много срамежлив и даже страхлив човек. Особено стеснително се усещам в наличието на високи и импозантни видове. Веднъж бях на изявление за работа и интервюиращият беше тъкмо подобен, шеф на едно от водещите телевизионни студия. Той не спря да се разхожда из стаята, да си ровичка за нещо по джобовете, до момента в който аз стоях там, съвсем пред пристъп, и мърморех нещо за себе си. Внезапно той извади грамадна носна забрадка и кихна в нея толкоз мощно, че това ме накара да се свия от ужас и да изругая на всеослушание. След което той си избърса носа, погледна ме ѝ сподели: „ Добре ще се впишете. Качвайте се на втория етаж в отдел Информация. “ Дори не погледна автобиографията ми. Така станах част от един страховит екип, който не преставам да помня с доста признателност и топлина. “
Източник: Bright Side
