Какво направиха и не направиха служебните кабинети на България
От през вчерашния ден е реалност шестото служебно държавно управление на България от демократичните промени насам. Негов министър председател ще е досегашният секретар по сигурност и защита на президента - Стефан Янев. Той беше министър и в предходния длъжностен кабинет, назначен от Румен Радев.
Обръщаме взор към техните прародители - какво направиха и не направиха служебните кабинети на България и по какъв начин се разви ориста на техните министър председатели.
По предписание служебните кабинети идват след рецесия. Затова постоянно се намират в преса - сред огромните упования и стеснените пълномощия. За към 3 месеца те би трябвало да се оправят с организирането на почтени избори - главната им задача, само че в обстановка, в която изгубилите властта ги подозират в операции.
Затова и нормално за министрите, само че изключително за премиера, се търсят публично допустими фигури, които да снемат най-малко част от насъбраното досега напрежение.
Въпреки че служебните кабинети нямат право да трансформира бюджета и данъчната политика, да подписват интернационалните контракти и да вземат държавни заеми, първите два са запомнени с огромни дейности. Първият да вземем за пример реализира 22 приватизационни покупко-продажби на стойност 5,3 милиарда остарели лв..
Прощъпулникът ни носи и единствената до момента жена-премиер. Ренета Инджова поема кормилото на властта на 17 октомври 1994 година и ръководи до 25 януари идната година, след което е наследена от Жан Виденов. От ръководството тя излиза с висока оценка и с прозвището българската Желязна лейди. Самата тя има самочувствие за свършеното, въпреки през днешния ден да отхвърля да дава препоръки.
Това беше политическият й връх. През 2012-та Инджова е назначена за шеф на Националния статистически институт, само че единствено две години е по-късно е освободена от тогавашния министър председател Пламен Орешарски. В формалното прессъобщение от Министерския съвет беше записано, че той е изразил благодарност за напъните й, само че неофициалната версия е, че е отстранена поради открити неточности при броене на популацията.
С положително беше запомнен и идващият длъжностен министър председател. След рухването на Виденов изпълнителната власт пое Стефан Софиянски. Той ръководи страната от 12 февруари до 21 май 1997 година, с цел да я съобщи на Иван Костов. На себе си той също дава висока оценка:
В политическата кариера на Софиянски са записани три мандата като кмет на София и един депутатски, само че и 4 години правосъдни каузи до окончателното му оправдаване. Последно за него се чу преди тези избори, когато се оказа в коалиция със Съюза на комунистите. По думите му - станала неточност.
Двете държавни управления, формирани от Росен Плевнелиев, не могат да се похвалят с огромни достижения. Те идват след митинги - първо против ГЕРБ, след това против кабинета "Орешарски ". Първото, функционирало от 13 март до 29 май 2013 година, ще се запомни с куриоза - служебният министър председател и външен министър Марин Райков се самопредлага и самоназначава за дипломат в Лондон, където към момента е. Вторият кабинет, държал властта сред 6 август и 7 ноември на идната година, има за министър председател конституционалистът проф. Георги Близнашки. Бивш народен представител от Българска социалистическа партия, в този момент той е критик на митингите против ГЕРБ и ги назовава "опит за държавен прелом ". Отношението към неговото ръководство не е еднопосочно.
От 27 януари до 4 май 2017 година длъжностен министър председател беше различен професор - някогашният ръководител на Народно събрание от Национална движение „Симеон Втори" Огнян Герджиков. Тогава проверка стартира единствено тогавашният длъжностен министър на защитата Стефан Янев, който ревизира над 100 публични поръчки в повереното му ведомство, съобщи 45 от тях на прокуратурата и извърши промяна на фрагментите във висшия ешелон.
Още тогава беше ясно, че президентът не е получил това, което е желал и в случай че му се наложи още веднъж да сформира кабинет, ще бъде още по-радикален. Логично министър председател стана Стефан Янев. Към него има доста упования. Мая Манолова към този момент му е изпратила сигналите от своята комисия.
Обръщаме взор към техните прародители - какво направиха и не направиха служебните кабинети на България и по какъв начин се разви ориста на техните министър председатели.
По предписание служебните кабинети идват след рецесия. Затова постоянно се намират в преса - сред огромните упования и стеснените пълномощия. За към 3 месеца те би трябвало да се оправят с организирането на почтени избори - главната им задача, само че в обстановка, в която изгубилите властта ги подозират в операции.
Затова и нормално за министрите, само че изключително за премиера, се търсят публично допустими фигури, които да снемат най-малко част от насъбраното досега напрежение.
Въпреки че служебните кабинети нямат право да трансформира бюджета и данъчната политика, да подписват интернационалните контракти и да вземат държавни заеми, първите два са запомнени с огромни дейности. Първият да вземем за пример реализира 22 приватизационни покупко-продажби на стойност 5,3 милиарда остарели лв..
Прощъпулникът ни носи и единствената до момента жена-премиер. Ренета Инджова поема кормилото на властта на 17 октомври 1994 година и ръководи до 25 януари идната година, след което е наследена от Жан Виденов. От ръководството тя излиза с висока оценка и с прозвището българската Желязна лейди. Самата тя има самочувствие за свършеното, въпреки през днешния ден да отхвърля да дава препоръки.
Това беше политическият й връх. През 2012-та Инджова е назначена за шеф на Националния статистически институт, само че единствено две години е по-късно е освободена от тогавашния министър председател Пламен Орешарски. В формалното прессъобщение от Министерския съвет беше записано, че той е изразил благодарност за напъните й, само че неофициалната версия е, че е отстранена поради открити неточности при броене на популацията.
С положително беше запомнен и идващият длъжностен министър председател. След рухването на Виденов изпълнителната власт пое Стефан Софиянски. Той ръководи страната от 12 февруари до 21 май 1997 година, с цел да я съобщи на Иван Костов. На себе си той също дава висока оценка:
В политическата кариера на Софиянски са записани три мандата като кмет на София и един депутатски, само че и 4 години правосъдни каузи до окончателното му оправдаване. Последно за него се чу преди тези избори, когато се оказа в коалиция със Съюза на комунистите. По думите му - станала неточност.
Двете държавни управления, формирани от Росен Плевнелиев, не могат да се похвалят с огромни достижения. Те идват след митинги - първо против ГЕРБ, след това против кабинета "Орешарски ". Първото, функционирало от 13 март до 29 май 2013 година, ще се запомни с куриоза - служебният министър председател и външен министър Марин Райков се самопредлага и самоназначава за дипломат в Лондон, където към момента е. Вторият кабинет, държал властта сред 6 август и 7 ноември на идната година, има за министър председател конституционалистът проф. Георги Близнашки. Бивш народен представител от Българска социалистическа партия, в този момент той е критик на митингите против ГЕРБ и ги назовава "опит за държавен прелом ". Отношението към неговото ръководство не е еднопосочно.
От 27 януари до 4 май 2017 година длъжностен министър председател беше различен професор - някогашният ръководител на Народно събрание от Национална движение „Симеон Втори" Огнян Герджиков. Тогава проверка стартира единствено тогавашният длъжностен министър на защитата Стефан Янев, който ревизира над 100 публични поръчки в повереното му ведомство, съобщи 45 от тях на прокуратурата и извърши промяна на фрагментите във висшия ешелон.
Още тогава беше ясно, че президентът не е получил това, което е желал и в случай че му се наложи още веднъж да сформира кабинет, ще бъде още по-радикален. Логично министър председател стана Стефан Янев. Към него има доста упования. Мая Манолова към този момент му е изпратила сигналите от своята комисия.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ