От това да бъдеш искрен и да си себе си

От това да бъдеш откровен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш това, което те тревожи, или което ти се е случило, вместо да го таиш в някое заровено кътче на душата си... хората към нас обаче не постоянно са толкоз доброжелателни към нашите „ разкрития ” и от време на време информацията, която им сервира наготово, може да бъде употребена против нас. Но какво да вършим, когато потребността да споделим е по-голяма от страха, че ще бъдем предадени?

Да потънеш в безмълвие... Има една категория хора, в чиито персонален живот в никакъв случай няма по какъв начин да влезете по какъвто и да е мотив, или метод. Те просто са си издигнали такива непреодолими защитни стени и бариери, че не бихте могли да преминете през тях, без да си навлечете гнева им. Така ревниво пазят всяка детайлност от персоналния си живот, че няма да разберете нищо от това, което ги вълнува, тревожи, радва или пък какво претърпяват сега. Те си остават безспорна мистерия и даже роднините им не знаят нищо за живота им. Тотална тайнственост!

... или цялостен доклад? Ако попадате в другата категория на приказливките, които си умират да нищят всяка незначителна преживелица и да я трансформират в безкрайна тематика за диалог, или просто обичат да приказват за себе си, за всекидневието си, даже за любовния си живот (най-вече за него!), внимавайте! Навлизате във взривоопасна зона!

Подбирайте слушателите си! Не разказвайте всичко за себе си пред изцяло непознати хора, тъй като колкото и безобидно да ви се коства това на пръв взор, светът е доста по-малък, в сравнение с наподобява и не се знае по какъв начин ще се пресекат пътищата ви и каква част от информацията, която сте дали за вас самите, може да ви изиграе неприятна смешка. Затова, доверявайте се единствено на близки другари, които са потвърдили с времето, че могат да запазят тайните ви и че няма да ви компрометират. И в никакъв случай, по какъвто и да е мотив, даже другарството ви да бъде разрушено, няма да употребяват това, което знаят за вас, като оръжие, с цел да ви отмъстят. Но по какъв начин да прецените на кого можете да повярвате?

Пробвайте ги. Ако някой ви съмнява и не сте сигурни, че можете да му споделите нещо прекомерно персонално, разкажете му нещо, което няма да ви навреди, в случай че бъде разкрито, и наблюдавайте какво ще се случи след това. Уверете се, че на този човек в действителност може да се има вяра преди да му споделите своите най-съкровени секрети.

Внимавайте със обществените мрежи! В тях има прекалено много неща, които приказват за вас, а и всевъзможни „ фенове ”, които да се възползват. Помнете, че има хора, които просто обичат да се забавляват на непознат тил. Разбира се, че не можете да държите прекомерно „ стерилни ” профилите си – това би обезсмислило тяхното битие, само че най-малко внимавайте кой попада в другарската ви листа и ограничете достъпа на останалите консуматори до вашата персонална информация. Да я пазите с изключение на всичко друго, е и ваше конституционно право.

Не споделяйте с доста хора едно и също нещо. Ясно е, че каквито и безредици да имате, все на някой ще желаете да ги кажете. Колкото и мръсни секрети да криете, все пред някого ще изпитате потребност да ги споделите. Но пред някого, не пред всички! Първо, по този начин намалявате вероятността информацията да „ изтече ” и второ, в случай че това се случи, най-малко ще можете да предположите кой ви е издал и ще знаете да не му се доверявате в бъдеще.

Гледайте да сте квит. Ако се страхувате, че някой ден това, което сте доверили, може да лъсне на бял свят и да ви навреди, споделяйте пред хора, които също са споделили нещо значимо за себе си на вас. Те доста добре знаят какво имат да губят и надали биха рискували да ви издадат първи.

Кое да запазите за себе си? На този въпрос е мъчно да се отговори еднопосочно, тъй като което е табу за едни, е изцяло естествена тематика за разискване за други. Все отново, има неща, които е по-добре да си премълчите. Така или другояче, по-важното остава не какво, а пред кого го споделяте. Има граници, които прекрачите ли един път, постоянно ще навлизат в персоналното ви пространство. Научите ли другите да си врат носа във вашите работи, те ще го вършат отново, и отново. Ще желаят да научат „ новостите ” и ще чакат от вас да им ги поднасяте, да им „ докладвате ”... даже може да ви се разсърдят, в случай че не го вършиме.
Нека хората, пред които сте се разкрили съвсем напълно, са единици. Именно това ще ги направи толкоз специфични и близки за вас. Те ще са избраниците да научат това, което е недостижимо за останалите.