Къде изчезна българският домат
Oт топ експортьор на домати по време на социализма България се трансформира в чист вносител. Секторът е обилно субсидиран в последните години, само че все пак производството буксува. Причините са сложни: неефективна организация на земеделците, ниска продуктивност, дефицит на работна ръка и още.
От шопската салата, през лютеницата и до съвсем всяко ядене - въпреки да е в България едвам от към 130 години, доматът е станал неизменима част от живота на българите и има специфичен статут на национална кулинарна горделивост. Въпреки високата консумация обаче - приблизително към 20 кг пресни домати на човек годишно, държавното финансиране и конкурентната цена през последните десетилетия локалното произвеждане очевидно буксува и се свива.
Oт топ експортьор на домати по време на социализма България се трансформира в чист вносител. Секторът е обилно субсидиран в последните години, само че все пак производството буксува. Причините са сложни: неефективна организация на земеделците, ниска продуктивност, дефицит на работна ръка и още.
От шопската салата, през лютеницата и до съвсем всяко ядене - въпреки да е в България едвам от към 130 години, доматът е станал неизменима част от живота на българите и има специфичен статут на национална кулинарна горделивост. Въпреки високата консумация обаче - приблизително към 20 кг пресни домати на човек годишно, държавното финансиране и конкурентната цена през последните десетилетия локалното произвеждане очевидно буксува и се свива.
Невинаги е било по този начин. През 60-те и 70-те години на предишния век България е измежду топ експортьорите на домати, а в обособени интервали даже се е нареждала преди всичко в света по осъществена продукция в чужбина. Например при започване на 60-те страната изпреварва по експорт водещи и до през днешния ден производители като Нидерландия, Испания, Мексико и Мароко. Производството по това време надвишава 8-9 пъти настоящето равнище, а експортът - над 10 пъти.
" Тогава сме произвеждали задоволително, с цел да задоволим вътрешното търсене, и в същото време сме изнасяли по 400 - 500 хиляди тона годишно ", споделя пред " Капитал " Николай Вълканов, създател на неправителствената организация " ИнтелиАгро " и изпълнителен шеф на Сдружението за съвременна търговия. В сметките обаче би трябвало да се вземе поради и доста по-мощната по това време консервна индустрия, която е имала солидно интернационално наличие, както и фактът, че участието в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ - икономическата организация на социалистическите страни) е осигурявало профилиране на това какво да се създава и къде да се продава.
Реклама
Сега картината е друга. Българските земеделци отглеждат към 120 - 150 хиляди тона домати на година, демонстрират данни на Министерството на земеделието. Т ова произвеждане не съумява да покрие вътрешното търсене и се внасят още 80 - 90 хиляди тона годишно. В същото време дребна част от локалната продукция се продава на открито - към 10 - 15 хиляди тона годишно, най-вече първокласни артикули.
" Демокрацията ни лиши и доматите ", означават соцносталгиците. Но обстоятелствата сочат други аргументи.
За слабите резултати способстват неефективната организация на земеделците, ниската продуктивност и дефицитът на работна ръка, а в това време директното финансиране под формата на дотации изкривява пазара и води до моментни отклонения, които не усъвършенстват изцяло обстановката. Все отново мотив за оптимизъм е наклонността, че въпреки и постепенно, размерът на изнасяната продукция през последното десетилетие последователно се усилва .
В последните години обаче и ускоряващите се климатични промени - високи летни температури, интервали на суша и нови вредители Този фактор се чака да въздейства от ден на ден в бъдеще.
Реклама Съвременният доматен баланс
И през днешния ден доматът има централна роля в производството и потреблението на пресни аграрни артикули. Той е и най-изнасяният, и най-внасяният свеж зарзават (или плод - за тези, които го възприемат така). В интервала 2017 - 2021 година междинното равнище на самодостатъчност - вътрешното търсене, което се покрива от локално произвеждане - е 64%, пресмята агроминистерството.
Домати се отглеждат на практика в цялата страна. Полското произвеждане е съсредоточено най-много в Пловдивско, Пазарджишко и Хасковско, а оранжерийното - в Югозападна България, най-вече Петрич, Сандански и други През летния сезон (от юли до септември) главен източник за пазара е локалното произвеждане, а вносът отслабва. В момента комерсиалната мрежа е залята с домати с етикет " Произход: България ". През есента обаче преобладават турските домати, а през зимата гръцките покачват каузи си и приближават като пазарен дял турските. Най-голям е вносът от Гърция през април и май.
Чери домати се внасят целогодишно, в това число от северни страни като Германия и Нидерландия.
За разлика от преди няколко десетилетия, през днешния ден главно се употребяват пресни домати - потреблението на семействата годишно е към 130 хиляди тона , без да броим количествата за потребностите на хотели и заведения за хранене, а в преработвателната индустрия отиват още към 30 - 40 хиляди тона.
От шопската салата, през лютеницата и до съвсем всяко ядене - въпреки да е в България едвам от към 130 години, доматът е станал неизменима част от живота на българите и има специфичен статут на национална кулинарна горделивост. Въпреки високата консумация обаче - приблизително към 20 кг пресни домати на човек годишно, държавното финансиране и конкурентната цена през последните десетилетия локалното произвеждане очевидно буксува и се свива.
Oт топ експортьор на домати по време на социализма България се трансформира в чист вносител. Секторът е обилно субсидиран в последните години, само че все пак производството буксува. Причините са сложни: неефективна организация на земеделците, ниска продуктивност, дефицит на работна ръка и още.
От шопската салата, през лютеницата и до съвсем всяко ядене - въпреки да е в България едвам от към 130 години, доматът е станал неизменима част от живота на българите и има специфичен статут на национална кулинарна горделивост. Въпреки високата консумация обаче - приблизително към 20 кг пресни домати на човек годишно, държавното финансиране и конкурентната цена през последните десетилетия локалното произвеждане очевидно буксува и се свива.
Невинаги е било по този начин. През 60-те и 70-те години на предишния век България е измежду топ експортьорите на домати, а в обособени интервали даже се е нареждала преди всичко в света по осъществена продукция в чужбина. Например при започване на 60-те страната изпреварва по експорт водещи и до през днешния ден производители като Нидерландия, Испания, Мексико и Мароко. Производството по това време надвишава 8-9 пъти настоящето равнище, а експортът - над 10 пъти.
" Тогава сме произвеждали задоволително, с цел да задоволим вътрешното търсене, и в същото време сме изнасяли по 400 - 500 хиляди тона годишно ", споделя пред " Капитал " Николай Вълканов, създател на неправителствената организация " ИнтелиАгро " и изпълнителен шеф на Сдружението за съвременна търговия. В сметките обаче би трябвало да се вземе поради и доста по-мощната по това време консервна индустрия, която е имала солидно интернационално наличие, както и фактът, че участието в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ - икономическата организация на социалистическите страни) е осигурявало профилиране на това какво да се създава и къде да се продава.
Реклама
Сега картината е друга. Българските земеделци отглеждат към 120 - 150 хиляди тона домати на година, демонстрират данни на Министерството на земеделието. Т ова произвеждане не съумява да покрие вътрешното търсене и се внасят още 80 - 90 хиляди тона годишно. В същото време дребна част от локалната продукция се продава на открито - към 10 - 15 хиляди тона годишно, най-вече първокласни артикули.
" Демокрацията ни лиши и доматите ", означават соцносталгиците. Но обстоятелствата сочат други аргументи.
За слабите резултати способстват неефективната организация на земеделците, ниската продуктивност и дефицитът на работна ръка, а в това време директното финансиране под формата на дотации изкривява пазара и води до моментни отклонения, които не усъвършенстват изцяло обстановката. Все отново мотив за оптимизъм е наклонността, че въпреки и постепенно, размерът на изнасяната продукция през последното десетилетие последователно се усилва .
В последните години обаче и ускоряващите се климатични промени - високи летни температури, интервали на суша и нови вредители Този фактор се чака да въздейства от ден на ден в бъдеще.
Реклама Съвременният доматен баланс
И през днешния ден доматът има централна роля в производството и потреблението на пресни аграрни артикули. Той е и най-изнасяният, и най-внасяният свеж зарзават (или плод - за тези, които го възприемат така). В интервала 2017 - 2021 година междинното равнище на самодостатъчност - вътрешното търсене, което се покрива от локално произвеждане - е 64%, пресмята агроминистерството.
Домати се отглеждат на практика в цялата страна. Полското произвеждане е съсредоточено най-много в Пловдивско, Пазарджишко и Хасковско, а оранжерийното - в Югозападна България, най-вече Петрич, Сандански и други През летния сезон (от юли до септември) главен източник за пазара е локалното произвеждане, а вносът отслабва. В момента комерсиалната мрежа е залята с домати с етикет " Произход: България ". През есента обаче преобладават турските домати, а през зимата гръцките покачват каузи си и приближават като пазарен дял турските. Най-голям е вносът от Гърция през април и май.
Чери домати се внасят целогодишно, в това число от северни страни като Германия и Нидерландия.
За разлика от преди няколко десетилетия, през днешния ден главно се употребяват пресни домати - потреблението на семействата годишно е към 130 хиляди тона , без да броим количествата за потребностите на хотели и заведения за хранене, а в преработвателната индустрия отиват още към 30 - 40 хиляди тона.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ