Празненствата, които не можаха да разтурят нито...
От епохи националните събори са неписана институция. Не съумяха да ги спрат ни османци, ни комунисти. Във времената, когато не е имало платени годишни отпуски, това са дните, през които хората са можели да се видят, да разхлабен, да играят хоро, да хапнат и пийнат. Сега, когато 2,5 милиона българи се пръснаха по света, съборите освен се възродиха с цялостна мощ, а и получиха една нова функционалност. На тях идват обхванатите от носталгия нашенци от всички краища на света. Веселят се, радват им се, поставят лайкове в обществените мрежи и отнасят със себе си скъпи мемоари до идващия събор.
Съборът е едно от дребното събития, което всеки харесва по своему. И всеки търси нещо, което пасва единствено на неговата психика. Едни вървят по събори с цел да си пийнат, други да се наядат, а трети да се напрегръщат или сбият с някого. Най-блестящият от всички български събори е този на Роженските поляни. Идеята за него дава преди 121 години свещеникът от село Соколовци Ангел Инджов. Той предлага на именитите поляни да се прави общ събор в деня на свети Панталеймон.
Тогава се почитат и светиите от всички параклиси в региона. И се събират десетки хиляди от двете страни на границата - от турско и българско. Комунистите по този начин и не вършат опит да спрат събора. През 1961 година съборът става за надпяване, където си дават среща именити артисти и гайдари от Родопите. През 1972 година на поляните излизат 300 гайдари. Властта тогава вижда в самодейността метод да изпъкне родопската просвета.
Рожен мина къса давност и кавги. През 2001 година софийска компания взе 1,7 милиона лв. и построи стотици дървени сергии. Тогава президентът Петър Стоянов искаше това да стане общобългарски събор. Скандалът към парите, усвоени от софиянци, помрачиха прелестното събитие. През 2015-а след 9-годишно спиране съборът се възроди.
Тази година той посрещна 280 хиляди души. Още при започване на юли към него избухна скандал. Опозицията на смолянския кмет Никола Мелемов разгласи, че го „ провежда на мрачно ” взаимно с частното съдружие „ Рожен - завещание на бъдещето ”. В него влизат Симеон Караколев, Румяна Цинцарска и Ана Гергинова. За трети път „ новаторското ” събитие /така се назовава в документите на община Смолян/ се прави по схемата „ частник-община ”. Симеон Караколев не е инцидентен човек - той е взел дълготрайно чартърен фамозните ливади.
Подписаният от кмета Николай Мелемов и изпълнителният шеф на Сдружение „ Рожен - завещание в бъдещето “ документ бе наименуван „ контракт за съдействие “. С него Община Смолян се задължи да провежда и организира фолклорната част на събора и да обезпечи озвучаване, осветяване. Тя вика екипи за пожарно-аварийната сигурност, регулирането на автомобилния трафик и прави краткотраен медицински пункт. Общината поема хонорарите и командировъчните разноски за журито, организационни екипи за провеждането на фолклорния конкурс. Тя доставя и каменна секта и насипването <210> на методите към събора. Общината провежда и сметоизвозването по време на събора.
Сдружението от своя страна обезпечава и заплаща наема на притежателите на ливадите. То обезпечава електрозахранването и водоподаването, както и инсталирането на 90 мобилни тоалетни. От сдружението вършат ревю и пазар на животни и панаир на биопродукти. Те поемат и занаятчийското показване, атракциите и палатковия лагер. Тяхно обвързване е защитата на паркингите и заведенията.
Общината изясни на критиците си, че за събора, посрещнал 280 000 души, ще заплати единствено 80 хиляди лв..
Към тях се прибавят и 15 000 лв. за полицейско наличие. В годините, когато сама е провела събитието, е давала по над 400 000 лв. за събор.
Съборите сега не са просто място за събиране на радостни хора. Сега не може да се позволи такова огромно събитие, без на него да има медицински и полицейски екипи. Покрай тези празници в страната се сътвори огромна колегия от търговци, който живеят от събор до събор. Това са неизменимите продавачи на джунджурии, майсторите на захарен памук и преносими кебапчийници.
Съборът е едно от дребното събития, което всеки харесва по своему. И всеки търси нещо, което пасва единствено на неговата психика. Едни вървят по събори с цел да си пийнат, други да се наядат, а трети да се напрегръщат или сбият с някого. Най-блестящият от всички български събори е този на Роженските поляни. Идеята за него дава преди 121 години свещеникът от село Соколовци Ангел Инджов. Той предлага на именитите поляни да се прави общ събор в деня на свети Панталеймон.
Тогава се почитат и светиите от всички параклиси в региона. И се събират десетки хиляди от двете страни на границата - от турско и българско. Комунистите по този начин и не вършат опит да спрат събора. През 1961 година съборът става за надпяване, където си дават среща именити артисти и гайдари от Родопите. През 1972 година на поляните излизат 300 гайдари. Властта тогава вижда в самодейността метод да изпъкне родопската просвета.
Рожен мина къса давност и кавги. През 2001 година софийска компания взе 1,7 милиона лв. и построи стотици дървени сергии. Тогава президентът Петър Стоянов искаше това да стане общобългарски събор. Скандалът към парите, усвоени от софиянци, помрачиха прелестното събитие. През 2015-а след 9-годишно спиране съборът се възроди.
Тази година той посрещна 280 хиляди души. Още при започване на юли към него избухна скандал. Опозицията на смолянския кмет Никола Мелемов разгласи, че го „ провежда на мрачно ” взаимно с частното съдружие „ Рожен - завещание на бъдещето ”. В него влизат Симеон Караколев, Румяна Цинцарска и Ана Гергинова. За трети път „ новаторското ” събитие /така се назовава в документите на община Смолян/ се прави по схемата „ частник-община ”. Симеон Караколев не е инцидентен човек - той е взел дълготрайно чартърен фамозните ливади.
Подписаният от кмета Николай Мелемов и изпълнителният шеф на Сдружение „ Рожен - завещание в бъдещето “ документ бе наименуван „ контракт за съдействие “. С него Община Смолян се задължи да провежда и организира фолклорната част на събора и да обезпечи озвучаване, осветяване. Тя вика екипи за пожарно-аварийната сигурност, регулирането на автомобилния трафик и прави краткотраен медицински пункт. Общината поема хонорарите и командировъчните разноски за журито, организационни екипи за провеждането на фолклорния конкурс. Тя доставя и каменна секта и насипването <210> на методите към събора. Общината провежда и сметоизвозването по време на събора.
Сдружението от своя страна обезпечава и заплаща наема на притежателите на ливадите. То обезпечава електрозахранването и водоподаването, както и инсталирането на 90 мобилни тоалетни. От сдружението вършат ревю и пазар на животни и панаир на биопродукти. Те поемат и занаятчийското показване, атракциите и палатковия лагер. Тяхно обвързване е защитата на паркингите и заведенията.
Общината изясни на критиците си, че за събора, посрещнал 280 000 души, ще заплати единствено 80 хиляди лв..
Към тях се прибавят и 15 000 лв. за полицейско наличие. В годините, когато сама е провела събитието, е давала по над 400 000 лв. за събор.
Съборите сега не са просто място за събиране на радостни хора. Сега не може да се позволи такова огромно събитие, без на него да има медицински и полицейски екипи. Покрай тези празници в страната се сътвори огромна колегия от търговци, който живеят от събор до събор. Това са неизменимите продавачи на джунджурии, майсторите на захарен памук и преносими кебапчийници.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ