От самото си раждане децата желаят и търсят интимен емоционален

От самото си раждане децата желаят и търсят съкровен прочувствен продан с хората, които се грижат за тях. Мозъкът се провежда по отношение на опциите за свързване, налични през първите две години от нашия живот. Установено е, че префронталният кортекс е директно обвързван със сърцето и играе съществена роля в структурирането на останалите елементи от мозъка в сходство с прочувствените послания, които децата обменят с околните си.

Травматичният боязън от всевъзможен тип се намесва в развиването на взаимоотношенията при децата, а това води до неврологични белези, които надълбоко повлияват по-нататъшното развиване на детето. Това значи, че когато изпитваме боязън, свързван с връзката с различен човек, отворените невронни пътища се затварят, с цел да ни алармират да заобикаляме сходен вид обстановки в бъдещето. Можем да назовем това „ страхов инстикт ” във взаимоотношенията. Все едно на взаимоотношенията с другите, които са били плашещи или мъчителни за нас, се слага табела с надпис: „ Никога повече не реагирай по този метод “. Всички деца и възрастни изживяват страховете, които се надигат от избран вид обстановка във взаимоотношенията, посредством тялото и посредством мозъка.

Седемте страха във взаимоотношенията, посочени по-долу, са изведени въз основа на разстройствата в детството по смисъла на Лоуен. Тези разстройства построяват характерови блокажи пред спонтанността, творчеството, опцията да бъдем изцяло живи и способността да обичаме. Характеровите блокажи, подбудени от прекарвания в детството, най-често се проявявават и във взаимоотношенията ни като възрастни под формата на опозиция към свързването с другия по съответен на сегашното метод.

1. Страхът да бъдеш самичък
Страх ни е, че ще протегнем ръце, само че няма да намерим никой, който да отговори на нашите потребности. Страх ни е, че ще ни пренебрегват, ще ни оставят сами, ще гледат на нас като на неважни. Чувстваме, че светът не дава отговор на нашите потребности. Така че какъв е смисълът?

2. Страхът от свързване
Поради плашещи и мъчителни преживявания в предишното, усещаме прочувственото и интимното свързване с другите като нещо рисково. Поради житейските си преживявания сме останали с чувството, че светът не е несъмнено място. Чувстваме се засегнати, по тази причина се отдръпваме от взаимоотношенията.

3. Страхът от занемаряване
След като сме се свързали прочувствено с някого, нас ни е боязън, че той ще ни изостави сами с нашите потребности или че ще бъдем погълнати от неговите потребности. И в двата случая усещаме, че на света не може да се разчита и живеем в непрекъсната заплаха от прочувствено занемаряване. Затова започваме да се вкопчваме в другия и ставаме подвластни от него, избираме противоположния метод и ставаме свръхнезависими или прилагаме композиция от двете.

4. Страхът от отстояване на себе си
Всеки от нас е преживявал отменяне или даже наказване тъй като сме изразили себе си по метод, който не се е харесал на близките. Ето за какво ни е боязън да заявяваме себе си и да изричаме нашите потребности във взаимоотношенията. Чувстваме, че светът не ни разрешава да бъдем такива, каквито сме в действителност. Така стопираме въобще да демонстрираме личното си Аз, започваме да отстояваме себе си посредством свирепи условия или се свързваме с другите по пасивно-агресивен метод.

5. Страхът от липса на самопризнание
Когато не получаваме приемането и одобряването, от което имаме потребност във взаимоотношенията си, ние оставаме с чувството, че индивида, който сме в реалност, не е забелязан и не е приет. Тогава започваме да се опасяваме, че няма да получим одобрение във взаимоотношенията си или че другите ще ни почитат и обичат единствено когато отговаряме на техните условия за това какви би трябвало да бъдем. Започваме да вършим всичко по силите си другите да ни видят и утвърдят или пък се отхвърляме от това, изпитвайки яд, оскърбление или позор.

6. Страхът от неуспех и триумф
Когато сме обичали, само че сме изгубили, или сме създали опит, само че сме се провалили, започваме да изпитваме боязън пред мъчителното преживяване на състезание с другите. Ако пък сме постигнали триумф или сме спечелили, евентуално за разлика от някой различен, е допустимо да изпитваме възприятие за виновност или боязън, че ще ни го върнат. Така ние се учим да не се борим за любовта и живота, който желаеме, с цел да не рискуваме неуспех или триумф. Усещам, че светът не ми разрешава да се осъществявам или пък се усещам отговорен и ме е боязън, че съм се осъществил.

7. Страхът да бъда изцяло жив
Нашето разрастване, изобретателна сила, наслада и това да сме изпълнени с живот, неизбежно влизат в спор с условията на нашето семейство, работа, вяра, просвета и общество. Така започваме да имаме вяра, че е належащо да понижим своята жизнеспособност, с цел да можем да се съобразим с условията и упованията на света, в който живеем. Усещаме, че светът не ни разрешава да бъдем изцяло, радостно и буйно изпълнени с живот. И вместо да изведем цялостния си Аз на открито с цялостната му сила и живот, ние просто оставяме тази жизнеспособност да мъждука, помиряваме се с несъвършен конформизъм или живеем като роботи.

Забелязвате ли нещо общо сред седемте типа боязън? При всички тях все едно сме замръзнали в детството и цялостен живот си оставаме пасивна жертва на това, което ни се случва извън. Работата с тези страхове е извънредно сложна, само че с готовност и неизменност имаме силата да подобрим това по какъв начин се усещаме в света и това какви връзки построяваме като деен създател.

Адаптацията по публикацията от Lifechangehealthinstitute. ie

Инфо: http://zdravaistoria.com