Петър Волгин: Българофобията в Скопие и хранениците на Сорос в София
От няколко дни ръководещите в Скопие са врътнали копчето на антибългарската нервност на MAX. Даже и министър председателят Зоран Заев, който се пишеше огромен другар на България и го играеше „ положителното ченге “, стартира да се изявява като гневен българофоб, написа в неотдавнашен коментар журналистът Петър Волгин, предава
Бясна конкуренция върви сред него и водача на опозицията по антибългарски изявления. Изглежда членовете на македонския политически хайлайф в действителност имат вяра, че колкото по-груб език употребяват във връзка с България, с колкото повече неистини си служат, толкоз по-добре работят за идеята си. Ако фактически мислят по този начин, мощно са се объркали. С операции и неистини може да бъде реализиран единствено краткотраен триумф. В последна сметка всички схващат каква е истината и лъжецът се отдръпва опозорен.
Ето образец за една класическа небивалица на Скопие. Там непрекъснато повтарят, че сме им посягали на „ идентитетот “ и на „ язикот “. Класическа неистина. Никой в София няма никакви искания към това по какъв начин назовават самите себе си жителите на РСМ и по какъв начин назовават езика си. Ако желаят, марсианци да се назовават и да кръстят езика си венериански.
Нашата рекламация е само в следното. Да бъдат по този начин положителни нашите братя да прецизират, че „ езикот “, който приказват през днешния ден, е основан през 1944 година, а преди тази дата си е бил типичен български акцент. Същото важи и за „ идентитетот “. Всички исторически извори демонстрират, че през последните стотина години хората, живеещи в Македония, са били принуждавани, първо, от Кралство Сърбия, а след това и от Югославия да се усещат „ македонци “.
И, несъмнено, когато в продължение на доста десетилетия принуждаваш едно население да се усеща по избран метод, то се поддава на натиска. Това обаче не значи, че би трябвало да забравяме историята и да разрешаваме тя да бъде изопачавана.
Доста неприятно усещане прави и фактът, че някои европейски страни толкоз гневно поддържат историческите фалшификации, фабрикувани в Скопие. В това отношение изключително се отличава Германия. Имат в Берлин един министър по европейските въпроси, Михаел Рот се споделя, който на лягане и на ставане изяснява какъв брой неприятна е България и какъв жертвен агнец е Македония.
Според въпросния господин българската позиция застрашавала сигурността на Балканите и въобще на целия Европейски съюз. Лишено от каквото и да било логичност изказване е това. Като цяло хер Рот се отнася към нас по този начин, както са се отнасяли немските колонизатори с поданиците си в Африка в края на 19-и и началото на 20-и век.
Явно си ни показва като хора, на които непрекъснато би трябвало да им се размахва пръст и да им се подрежда какво да вършат. Крайно време е както този господин, по този начин и останалите немски политици да се научат на почитание. Първо, да се научат да почитат историческата истина. И, второ, да почитат българската позиция.
Има един извънредно абсурден апел, който от време на време се насочва към България. Призовават ни да сме седнели на една маса с македонците и всяка страна да направила компромис, с цел да се стигнело до съгласие. Компромиси могат да се вършат, когато се водят търговски договаряния. Но взаимни отстъпки с историческата истина не трябва да бъдат правени.
Има историческа истина, която би трябвало да бъде уважавана. И когато някой преиначава историческите обстоятелства, би трябвало да бъде изрично осъждан. Ако просто махнем с ръка, в случай че не обръщаме внимание на македонските операции, както ни поучават някои „ потенциали “ от Брюксел, значи просто сме недостойни да бъдем продължители на делата на нашите исторически герои.
А може би не би трябвало да се сърдим толкоз на всякакви чужденци, които непрекъснато ни изясняват, сякаш доброжелателно, по какъв начин не трябвало да обръщаме внимание на лъжите на Скопие. Защо да се сърдим на чужденците, когато има и българи, които застъпват същата антибългарска теза? Има едни така наречен „ интелекуалци “, които съмнително бързо се задействат всякога, когато би трябвало да се извърши следващото поругаване на българската история.
Едни и същи хора се подписват под патетични възвания, в които се отхвърля Баташкото кръвопролитие и се изяснява, че всеки, който държи на историческата истина, е „ незадоволително европеец “ и „ болшевик “. Според така наречен „ интелектуалци “ човек е европеец единствено когато е подготвен да се откаже от предишното си. Това, несъмнено, е нелепост. И няма никакво значение дали създателите на сходни изказвания са зачислени на котлова храна към соросоидни фондации или просто са лишени от способността да разсъждават и ни заливат с псевдоинтелектуалщината си, без някой да им заплаща за това.
Много е тъжно да гледаш хора, за които българската история е единствено излишно задължение, което би трябвало да бъде изхвърлено час по-скоро, с цел да се доберат те колкото се може по-бързо до „ обетованата евроатлантическа земя “. "
Бясна конкуренция върви сред него и водача на опозицията по антибългарски изявления. Изглежда членовете на македонския политически хайлайф в действителност имат вяра, че колкото по-груб език употребяват във връзка с България, с колкото повече неистини си служат, толкоз по-добре работят за идеята си. Ако фактически мислят по този начин, мощно са се объркали. С операции и неистини може да бъде реализиран единствено краткотраен триумф. В последна сметка всички схващат каква е истината и лъжецът се отдръпва опозорен.
Ето образец за една класическа небивалица на Скопие. Там непрекъснато повтарят, че сме им посягали на „ идентитетот “ и на „ язикот “. Класическа неистина. Никой в София няма никакви искания към това по какъв начин назовават самите себе си жителите на РСМ и по какъв начин назовават езика си. Ако желаят, марсианци да се назовават и да кръстят езика си венериански.
Нашата рекламация е само в следното. Да бъдат по този начин положителни нашите братя да прецизират, че „ езикот “, който приказват през днешния ден, е основан през 1944 година, а преди тази дата си е бил типичен български акцент. Същото важи и за „ идентитетот “. Всички исторически извори демонстрират, че през последните стотина години хората, живеещи в Македония, са били принуждавани, първо, от Кралство Сърбия, а след това и от Югославия да се усещат „ македонци “.
И, несъмнено, когато в продължение на доста десетилетия принуждаваш едно население да се усеща по избран метод, то се поддава на натиска. Това обаче не значи, че би трябвало да забравяме историята и да разрешаваме тя да бъде изопачавана.
Доста неприятно усещане прави и фактът, че някои европейски страни толкоз гневно поддържат историческите фалшификации, фабрикувани в Скопие. В това отношение изключително се отличава Германия. Имат в Берлин един министър по европейските въпроси, Михаел Рот се споделя, който на лягане и на ставане изяснява какъв брой неприятна е България и какъв жертвен агнец е Македония.
Според въпросния господин българската позиция застрашавала сигурността на Балканите и въобще на целия Европейски съюз. Лишено от каквото и да било логичност изказване е това. Като цяло хер Рот се отнася към нас по този начин, както са се отнасяли немските колонизатори с поданиците си в Африка в края на 19-и и началото на 20-и век.
Явно си ни показва като хора, на които непрекъснато би трябвало да им се размахва пръст и да им се подрежда какво да вършат. Крайно време е както този господин, по този начин и останалите немски политици да се научат на почитание. Първо, да се научат да почитат историческата истина. И, второ, да почитат българската позиция.
Има един извънредно абсурден апел, който от време на време се насочва към България. Призовават ни да сме седнели на една маса с македонците и всяка страна да направила компромис, с цел да се стигнело до съгласие. Компромиси могат да се вършат, когато се водят търговски договаряния. Но взаимни отстъпки с историческата истина не трябва да бъдат правени.
Има историческа истина, която би трябвало да бъде уважавана. И когато някой преиначава историческите обстоятелства, би трябвало да бъде изрично осъждан. Ако просто махнем с ръка, в случай че не обръщаме внимание на македонските операции, както ни поучават някои „ потенциали “ от Брюксел, значи просто сме недостойни да бъдем продължители на делата на нашите исторически герои.
А може би не би трябвало да се сърдим толкоз на всякакви чужденци, които непрекъснато ни изясняват, сякаш доброжелателно, по какъв начин не трябвало да обръщаме внимание на лъжите на Скопие. Защо да се сърдим на чужденците, когато има и българи, които застъпват същата антибългарска теза? Има едни така наречен „ интелекуалци “, които съмнително бързо се задействат всякога, когато би трябвало да се извърши следващото поругаване на българската история.
Едни и същи хора се подписват под патетични възвания, в които се отхвърля Баташкото кръвопролитие и се изяснява, че всеки, който държи на историческата истина, е „ незадоволително европеец “ и „ болшевик “. Според така наречен „ интелектуалци “ човек е европеец единствено когато е подготвен да се откаже от предишното си. Това, несъмнено, е нелепост. И няма никакво значение дали създателите на сходни изказвания са зачислени на котлова храна към соросоидни фондации или просто са лишени от способността да разсъждават и ни заливат с псевдоинтелектуалщината си, без някой да им заплаща за това.
Много е тъжно да гледаш хора, за които българската история е единствено излишно задължение, което би трябвало да бъде изхвърлено час по-скоро, с цел да се доберат те колкото се може по-бързо до „ обетованата евроатлантическа земя “. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ