Време да осъзнаем: Злото е все така реално в нашия човешки свят |
От няколко дни хората в свободния свят сме в шок от протичащото се в Украйна. Още не сме в положение изцяло да възприемем шокиращата действителност, че през ХХI век непровокирано и подло е нападната една огромна и уважавана страна, намираща се съвсем в центъра на Европа.
Първата ни реакция бе естествена – отвод да приемем действителността, като пренебрегвахме или умаловажвахме протичащите се ужасни събития. Суетенето, изчакването, бягството от ангажиране с ответни дейности и използването на евфемизми при установяване същината на събитието показаха нежеланието ни да погледнем истината в очите.
Ала фактът на завърналата се по жесток метод в живота на хората от „ западния свят ” война не може дълго да се подценява със словоблудство, снишаване и отсрочване на реакцията.
Вече е време да осъзнаем, че злото е все по този начин действително в нашия човешки свят. То има своите съответни въплъщения – едно от чудовищните му проявления през днешния ден е самозабравил се и необмислен деспот, който атакува не просто прилежаща страна, чието управление не утвърждава.
Този актуален тиранин отхвърли правото на свободен цивилизационен избор на жителите на суверенна страна. Воден от ненавист към полезностите, които украинците изповядват – свободата, разсъдъка и хуманизма – и виждащ в тях опасност за личната си безгранична власт, той въвлече своите сънародници в нечовечен братоубийствен спор.
Настъпи моментът, в който жителите на свободния свят следва да излезем от вцепенението и ступора, провокиран от наглите дейности на безскрупулния сатрап. Да надмогнем ужаса си от кръвопролитието, да се събудим от унеса на комфортното си битие и да осъзнаем горчивата истина, че животът ни към този момент не е същият. Излизането от летаргията на относителната сигурност и предвидимост на познатото ни всекидневие не търпи отсрочване. Защото залогът е допустимо най-големия: под въпрос е сложена основата на нашето битие – свободата и универсалните човешки права, посредством които тя се реализира. В случай, че решим да си запушим ушите и затворим необятно очите, ще спечелва принудата като принцип, с който отсега нататък всевъзможни диктатори ще постановат волята си над нас. Ще загубим достойнството, достолепието и самоуважението си в случай че преклоним глава пред невъзмеденото принуждение в името на комфорта и подправеното успокоение на безхаберието.
Вероломният евразийски самовластник разчита на нашите уязвимост, слабоволие и незаинтересованост като основа за неналичието на опозиция против неговия антихуманен поход. Той има вяра, че няма да срещне отпор, а закононарушението му ще остане безнаказано. Смята, че сме мощно разколебани и неуверени в своите ценностни опори, лутащи се без постоянни духовни ориентири, поддали се на релативизма и скептицизма в мисленето, извървели пътя от делегитимация на убежденията си до практическата дехуманизация.
Разчита на нашите страхове, комплициране и примирие с политиката му на свършени обстоятелства, в свят организиран към оцеляването посредством послушание на по-силния.
Убеден е, че след дългогодишната си подривна война против нашата цивилизация основанията ù са дотолкоз ерозирали, подкопани и прогнили, че могат всеки миг да рухнат.
Подиграва се на нашата накърнимост, неустойчивост на операции и разглезеност. От нас зависи да покажем, че той се заблуждава.
Днес западният свят е изправен пред екзистенциална опасност. Реална е заплахата да бъде потиснат от един вандал, който воден от своите неистовства и бесове е в положение да даде злокобен образец на себеподобните по света.
В този сюблимен миг е извънредно значимо не просто да изразим солидарността си и да подкрепим по всички вероятни способи подло нападнатия народ на Украйна, а да окажем гневна духовна и материална опозиция на завоевателя, даже с цената на краткотрайни жертви на личния си комфорт. Нужно е без съмнение да отстояваме личните си убеждения, да защитим идейните си позиции, да осигурим защитата на достиженията на нашата цивилизация. За да дадем мощен отпор на нашия зложелател е належащо освен да събудим инстинкта си за самозапазване, само че и да активизираме всичките си духовните сили.
Тази война не е мечтана от нас, тя ни е натрапена от един изгубил човешкия си образ маниак, борещ се за личното си оцеляване като самовластник. В нея място за оттегляне няма – би трябвало да се води до безапелационна победа.
Още в този момент следва да заявим на агресора какво го чака – съд за закононарушения против човечеството в интернационалния арбитражен съд в Хага и доживотна присъда за геноцид над украинския народ. Трябва да му стане пределно ясно, че този път възмездието за неговите закононарушения няма да му се размине*. Безнаказаност за тях, благосклонност, приемливост или благосклонност към нарушителя и съучастниците му няма да има. Това е борба на живот и гибел, в която шикалкавенето е невероятно, а заемането на безапелационни позиции – наложително. В нея място за шушумиги няма, а раздорите и крамолите посред ни следва да бъдат забравени.
Нужно е да дадем обединен и мощен отпор на нашия зложелател. На първо време би трябвало да прекъснем всевъзможни връзки с режима му: с бандити не се договаря – те се залавят, обезвреждат и съдят или въдворяват в психиатрични клиники. Загубилите човешки образ агресори е значимо да се изолират, като им се надене подобаваща „ усмирителна риза ”. Още в този момент те следва да се разгласят за интернационално полицейско търсене, да се заловят при първа опция и предадат на правораздаването или здравните органи. Нужно е да им се съобщи изрично и еднопосочно, че нуклеарният шантаж няма да ги избави от заслужено наказване.
Добрин Тодоров, учител по философия
---------
За миналата му експанзия при заграбването на Крим виж публикацията ми //OFFNEWS, 24.02.2015 г.
Първата ни реакция бе естествена – отвод да приемем действителността, като пренебрегвахме или умаловажвахме протичащите се ужасни събития. Суетенето, изчакването, бягството от ангажиране с ответни дейности и използването на евфемизми при установяване същината на събитието показаха нежеланието ни да погледнем истината в очите.
Ала фактът на завърналата се по жесток метод в живота на хората от „ западния свят ” война не може дълго да се подценява със словоблудство, снишаване и отсрочване на реакцията.
Вече е време да осъзнаем, че злото е все по този начин действително в нашия човешки свят. То има своите съответни въплъщения – едно от чудовищните му проявления през днешния ден е самозабравил се и необмислен деспот, който атакува не просто прилежаща страна, чието управление не утвърждава.
Този актуален тиранин отхвърли правото на свободен цивилизационен избор на жителите на суверенна страна. Воден от ненавист към полезностите, които украинците изповядват – свободата, разсъдъка и хуманизма – и виждащ в тях опасност за личната си безгранична власт, той въвлече своите сънародници в нечовечен братоубийствен спор.
Настъпи моментът, в който жителите на свободния свят следва да излезем от вцепенението и ступора, провокиран от наглите дейности на безскрупулния сатрап. Да надмогнем ужаса си от кръвопролитието, да се събудим от унеса на комфортното си битие и да осъзнаем горчивата истина, че животът ни към този момент не е същият. Излизането от летаргията на относителната сигурност и предвидимост на познатото ни всекидневие не търпи отсрочване. Защото залогът е допустимо най-големия: под въпрос е сложена основата на нашето битие – свободата и универсалните човешки права, посредством които тя се реализира. В случай, че решим да си запушим ушите и затворим необятно очите, ще спечелва принудата като принцип, с който отсега нататък всевъзможни диктатори ще постановат волята си над нас. Ще загубим достойнството, достолепието и самоуважението си в случай че преклоним глава пред невъзмеденото принуждение в името на комфорта и подправеното успокоение на безхаберието.
Вероломният евразийски самовластник разчита на нашите уязвимост, слабоволие и незаинтересованост като основа за неналичието на опозиция против неговия антихуманен поход. Той има вяра, че няма да срещне отпор, а закононарушението му ще остане безнаказано. Смята, че сме мощно разколебани и неуверени в своите ценностни опори, лутащи се без постоянни духовни ориентири, поддали се на релативизма и скептицизма в мисленето, извървели пътя от делегитимация на убежденията си до практическата дехуманизация.
Разчита на нашите страхове, комплициране и примирие с политиката му на свършени обстоятелства, в свят организиран към оцеляването посредством послушание на по-силния.
Убеден е, че след дългогодишната си подривна война против нашата цивилизация основанията ù са дотолкоз ерозирали, подкопани и прогнили, че могат всеки миг да рухнат.
Подиграва се на нашата накърнимост, неустойчивост на операции и разглезеност. От нас зависи да покажем, че той се заблуждава.
Днес западният свят е изправен пред екзистенциална опасност. Реална е заплахата да бъде потиснат от един вандал, който воден от своите неистовства и бесове е в положение да даде злокобен образец на себеподобните по света.
В този сюблимен миг е извънредно значимо не просто да изразим солидарността си и да подкрепим по всички вероятни способи подло нападнатия народ на Украйна, а да окажем гневна духовна и материална опозиция на завоевателя, даже с цената на краткотрайни жертви на личния си комфорт. Нужно е без съмнение да отстояваме личните си убеждения, да защитим идейните си позиции, да осигурим защитата на достиженията на нашата цивилизация. За да дадем мощен отпор на нашия зложелател е належащо освен да събудим инстинкта си за самозапазване, само че и да активизираме всичките си духовните сили.
Тази война не е мечтана от нас, тя ни е натрапена от един изгубил човешкия си образ маниак, борещ се за личното си оцеляване като самовластник. В нея място за оттегляне няма – би трябвало да се води до безапелационна победа.
Още в този момент следва да заявим на агресора какво го чака – съд за закононарушения против човечеството в интернационалния арбитражен съд в Хага и доживотна присъда за геноцид над украинския народ. Трябва да му стане пределно ясно, че този път възмездието за неговите закононарушения няма да му се размине*. Безнаказаност за тях, благосклонност, приемливост или благосклонност към нарушителя и съучастниците му няма да има. Това е борба на живот и гибел, в която шикалкавенето е невероятно, а заемането на безапелационни позиции – наложително. В нея място за шушумиги няма, а раздорите и крамолите посред ни следва да бъдат забравени.
Нужно е да дадем обединен и мощен отпор на нашия зложелател. На първо време би трябвало да прекъснем всевъзможни връзки с режима му: с бандити не се договаря – те се залавят, обезвреждат и съдят или въдворяват в психиатрични клиники. Загубилите човешки образ агресори е значимо да се изолират, като им се надене подобаваща „ усмирителна риза ”. Още в този момент те следва да се разгласят за интернационално полицейско търсене, да се заловят при първа опция и предадат на правораздаването или здравните органи. Нужно е да им се съобщи изрично и еднопосочно, че нуклеарният шантаж няма да ги избави от заслужено наказване.
Добрин Тодоров, учител по философия
---------
За миналата му експанзия при заграбването на Крим виж публикацията ми //OFFNEWS, 24.02.2015 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ