За интелигентността, вниманието и детайла
От равнището на разсъдък зависи на какво човек обръща по-голямо внимание – на детайлите или на общата картина, настояват откриватели от университета в Рочестър.Колкото по-висок е коефициентът на просветеност на човек, толкоз повече се взира и вижда той детайлите. И противоположното – при ниско IQ човек обръща внимание единствено на огромното, обемното, огромното, уверени са те. Например, споделят учените, мъдрецът ще забележи муха върху слон, само че няма да се впечатли от самия слон.
Изследователите базират изказванието си на серия извършени от тях опити. 65 доброволци с IQ от 80 до 140 гледали клипове, в които разнообразни по размери черни и бели фигури се движели непрекъснато в разнообразни направления и ту се появявали, ту изчезвали. Най-големите фигури преобладавали в центъра на полезрението, а дребните се групирали на назад във времето и в краищата на фрагментите.
Местенето на фигурите по екрана било толкоз безредно и непринудено, че участниците положили много старания, с цел да съумеят да дефинират бързо каква посока следват обектите. И по този начин станало ясно, че колкото по-висок бил IQ коефициентът на доброволеца, толкоз по-лесно успявал да наблюдава по-малките обекти на назад във времето.
„ Високият IQ оказва помощ на мозъка да филтрира по-добре информацията, което изяснява и за какво умниците са по-внимателни към детайлите ”, изяснява ръководителят на проучването проф. Тадин. В някои обстановки тази дарба е огромно преимущество – да вземем за пример, когато в оживен офис би трябвало да се концентрираш в работата си с компютър. Но съсредоточеността на високоинтелигентните си има и своите минуси, прибавя той. Неумението им да не обръщат внимание на „ слоновете ” води до това, че такива хора стават неприспособляеми към бита, твърди професорът
Затова и гениалните мозъци имат потребност от правилни помощници, които в точния момент виждат „ слона ” и не му разрешат да стъпче гения.
Разсеяността обаче е присъща освен на хората с висок разсъдък, споделят обаче учени от Университета в Глазгоу. Те са разкрили опрощение за тези, които постоянно изпадат в неловки обстановки по време на диалози като постоянно не са в час и приказват нелепости. Това не е симптом за невисок разсъдък, казусът е в слуха и по-точно в слушането, споделят учените.
„ Навикът да се слуша с половин ухо е защитна реакция ”, твърди проф. Хартмуд Лезолт от Университета в Глазгоу. „ Работата е там, че постоянно множеството от нас не внимават в диалога, тъй като подсъзнателно защищават мозъка си от пресилване. ”, изяснява той.
