От най-нишите ръководни кадри до най-висшите в Разузнавателното управление на

От най-нишите управителни фрагменти до най-висшите в Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Българска народна армия (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а.) всички са били подчинени на руското Главно разследващо ръководство (ГРУ) на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики.

За това свидетелстват голям брой документи на Разузнавателно управление на Генералния щаб, съхранени в Специализирания списък за документите на тоталитарните комунистически служби, построен от Комисията по досиетата. разгласява един от тях – конфиденциален отчет за извършената консултация в ГРУ на руската войска за времето от 16 до 26 януари 1964 година

Документът дава визия по какви въпроси военното разузнаване при тоталитарния режим на Българска комунистическа партия се е „ съветвало “ със руското ГРУ.

Един от тях е координиране със руското военно разузнаване на осведомителните задания, които Разузнавателно управление на Генералния щаб е трябвало да извършва за съответната година.

При това координиране ГРУ е оценявало дали поставените задания са вярно дефинирани и в същото време е отравяло рекомендации, които за Разузнавателно управление на Генералния щаб на процедура са били наложителни.

На последващо място е обменена информация, като ГУ-ГЩ е получавало от ГРУ информация за Италия, Франция, Англия и НАТО.

С оглед на доста по-големите благоприятни условия на руското военно разузнаване то е поемало съществени разследващи задания в западните страни.

Комунистическото Разузнавателно управление на Генералния щаб е употребявано от ГРУ за обезпечаването на наводки (сигнал, рус.) за лица, които биха представлявали действен интерес за руското военно разузнаване.

Разузнавателно управление на Генералния щаб не е било в положение да обезпечи незаконен пощальон и да го устрои на работа, по тази причина е „ помолило “ ГРУ по какъв начин показа по какъв начин при тях се взема решение подобен въпрос.

Съветското разузнаване също по този начин е „ помолено “ от комунистическото военно разузнаване в София да получи данни за контраразузнавателния режим в Турция, Гърция, Италия, Франция и Англия.

В случая е учудващо да се желае сходна информация за Турция и Гърция при изискване, че те са прилежащи на Народна република България страни и военното разузнаване на Българска комунистическа партия би следвало най-малко с тази задача да има благоприятни условия да се оправи.

Документът е включен в сборника „ Военното разузнаване и Варшавският пакт против НАТО ”, издание на Комисията по досиетата, 2015 година