Колко гориво може да се купи със среден месечен доход в ЕС
От началото на войната в Украйна цените на енергоносителите заемат все по-централно място в разговора към икономическата политика. Ръстът на цените им играе и значима роля в покачването на общия показател на потребителските цени през последните няколко месеца и заплашва поддържане на високи нива на инфлация през цялата 2022 година, показват от Института за пазарна стопанска система.
По тази причина във фокуса на ръководещите застанаха опитите за компенсиране на растежа на цените на горивата за семействата. Струва си обаче да сложим актуалната обстановка с цените на горивата в подтекста на положението на домакинските бюджети – най-малкото тъй като това може да подскаже дали и до каква степен има нужда от интервенции в тази сфера.
За тази цел от ИПИ съпоставят цените на всеобщо потребления бензин А-95 в страните от Европейски Съюз, предоставяни от ЕК към началото на четвъртата седмица на май 2022 година с последните налични данни за междинния наличен приход на разположение от домакинство. Комбинирането на двата знака разрешава да се опнредели покупателната дарба на приходите на семействата изразена посредством количеството гориво, което те могат да си разрешат в обособените страни (ако допуснем, несъмнено, че всичките му разноски отиват за бензин).
Разликите сред количеството гориво, което могат да си разрешат семействата с прихода на един човек в обособените европейски страни към края на май 2022 година са обилни – от 248 литра в Румъния до 1993 литра в Люксембург, а в България те са приблизително 313 литра. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават релативно високи приходи и ниски цени на горивата спрямо останалите европейски страни. Прави усещане и че прилежаща Гърция е релативно покрай България по покупателна дарба, изразена в гориво, разследване най-много на доста високата междинна цена на бензина в страната, демонстрират изчисленията на икономистите.
Между обособените страни в Европейски Съюз има и обилни разлики в ценовите нива макар използването на обща акцизна политика и минимални ставки. Към началото на седмицата най-ниските цени са били в Унгария (1,25 евро/литър) и Малта (1,34 евро/литър), само че и двете страни имат специфични режими, които контролират цените на горивата за крайните консуматори. В страните с най-високи цени те са съвсем двойни – 2,37 евро/литър във Финландия и 2,32 евро/литър в Дания.
Какво става с цените на горивата у нас
Доколкото дебатът се концентрира най-много върху загубата на покупателна дарба вследствие на инфлацията и в частност - повишението на цената на горивата, коства си да обърнем внимание и на годишното изменение. Изразени още веднъж в литри бензин, максимален спад на покупателна дарба са претърпели страни с релативно високи приходи – Люксембург (-841 литра/месец), Австрия (-618 литра/месец), Дания (-460 литра/месец). Унгария пък е с минимален спад, от едвам 5 литра на месец, а в България спадът е със 162 литра на месец.
ИПИ
Представеното тук съпоставяне е най-много илюстративно; междинните приходи не отразяват нито разликите в доходната конструкция на обособените европейски страни, нито склонността за разноски (и тяхното свиване) за гориво на другите доходни групи в тях. Въпреки това те показват ясно огромните разлики в покупателната дарба в другите елементи на Европейски Съюз макар разликите – от време на време в пъти – сред ценовите нива, написа в разбора на ИПИ.
Изводът е, че ясно се вижда, че загубата на покупателна дарба по отношение на горивата е повсеместна – няма нито една странна от Европейски Съюз, в която тя да се е повишила в границите на годината. Трудно можем единствено на база на това съпоставяне да отговорим и на въпроса дали държавните интервенции при горива са довели до стремежи резултат; в тази ситуация на Унгария това наподобява правилно от позиция на потребителите, само че това скрива цената за държавния бюджет и изкривяванията на пазара, заключват от ИПИ.
По тази причина във фокуса на ръководещите застанаха опитите за компенсиране на растежа на цените на горивата за семействата. Струва си обаче да сложим актуалната обстановка с цените на горивата в подтекста на положението на домакинските бюджети – най-малкото тъй като това може да подскаже дали и до каква степен има нужда от интервенции в тази сфера.
За тази цел от ИПИ съпоставят цените на всеобщо потребления бензин А-95 в страните от Европейски Съюз, предоставяни от ЕК към началото на четвъртата седмица на май 2022 година с последните налични данни за междинния наличен приход на разположение от домакинство. Комбинирането на двата знака разрешава да се опнредели покупателната дарба на приходите на семействата изразена посредством количеството гориво, което те могат да си разрешат в обособените страни (ако допуснем, несъмнено, че всичките му разноски отиват за бензин).
Разликите сред количеството гориво, което могат да си разрешат семействата с прихода на един човек в обособените европейски страни към края на май 2022 година са обилни – от 248 литра в Румъния до 1993 литра в Люксембург, а в България те са приблизително 313 литра. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават релативно високи приходи и ниски цени на горивата спрямо останалите европейски страни. Прави усещане и че прилежаща Гърция е релативно покрай България по покупателна дарба, изразена в гориво, разследване най-много на доста високата междинна цена на бензина в страната, демонстрират изчисленията на икономистите.
Между обособените страни в Европейски Съюз има и обилни разлики в ценовите нива макар използването на обща акцизна политика и минимални ставки. Към началото на седмицата най-ниските цени са били в Унгария (1,25 евро/литър) и Малта (1,34 евро/литър), само че и двете страни имат специфични режими, които контролират цените на горивата за крайните консуматори. В страните с най-високи цени те са съвсем двойни – 2,37 евро/литър във Финландия и 2,32 евро/литър в Дания.
Какво става с цените на горивата у нас
Доколкото дебатът се концентрира най-много върху загубата на покупателна дарба вследствие на инфлацията и в частност - повишението на цената на горивата, коства си да обърнем внимание и на годишното изменение. Изразени още веднъж в литри бензин, максимален спад на покупателна дарба са претърпели страни с релативно високи приходи – Люксембург (-841 литра/месец), Австрия (-618 литра/месец), Дания (-460 литра/месец). Унгария пък е с минимален спад, от едвам 5 литра на месец, а в България спадът е със 162 литра на месец.
ИПИ Представеното тук съпоставяне е най-много илюстративно; междинните приходи не отразяват нито разликите в доходната конструкция на обособените европейски страни, нито склонността за разноски (и тяхното свиване) за гориво на другите доходни групи в тях. Въпреки това те показват ясно огромните разлики в покупателната дарба в другите елементи на Европейски Съюз макар разликите – от време на време в пъти – сред ценовите нива, написа в разбора на ИПИ.
Изводът е, че ясно се вижда, че загубата на покупателна дарба по отношение на горивата е повсеместна – няма нито една странна от Европейски Съюз, в която тя да се е повишила в границите на годината. Трудно можем единствено на база на това съпоставяне да отговорим и на въпроса дали държавните интервенции при горива са довели до стремежи резултат; в тази ситуация на Унгария това наподобява правилно от позиция на потребителите, само че това скрива цената за държавния бюджет и изкривяванията на пазара, заключват от ИПИ.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ