30 години преход - 30 години скандали
От началото на така наречен преход, почнал тъкмо преди 30 години, у нас управляваха 18 държавни управления. От историческа позиция е прекомерно рано да се дава някаква генерална оценка за тях. Всяко едно пристигна на власт на вълната на неодобрение от предходните ръководещи и всяко едно отхвърляше като по предписание всичко направено преди него. Липсата на каквато и да било последователност се оказа една от аргументите за неуспеха на целия преход. Освен това вместо да ръководят, държавните управления по-скоро злоупотребяваха с очакванията на хората. През последните 20 година се утвърди наклонността за търсене на месии и след неуспеха на следващия от тях идваха разочарованията. Задължително обаче всичко това бе съпроводено от самото начало с непрекъснати кавги.
Мораториум върху дълга
На 8 февруари 1990 година Андрей Луканов смени на министър-председателския пост Георги Атанасов, последния казионен министър председател, назначен от Тодор Живков. Национална кръгла маса за политически съвещания се организира от 3 януари до 14 май 1990 година, ръководещи и съпротива се договарят по какъв начин да бъде сбъднат преходът към народна власт и пазарна стопанска система. Основните резултати са премахването на член 1 от остарялата Конституция, деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разформироване на организациите на Българска комунистическа партия по месторабота и прочие Взето е решение за привикване на 7-ото Велико национално заседание, което да създаде нова конституция.
Правителството на Луканов съумя да започва измененията в политическата система. Реално тя стана многопартийна. Започна построяването на новите държавни институции. Петър Младенов бе определен за ръководител на България от 35-то нормално Народно заседание. През юни 1990 година бяха извършени и изборите за Седмо Велико национално заседание, които Българска социалистическа партия завоюва с 51%. Търсейки консенсус, Луканов обаче не съумя да наложи програмата си и да стартира жизненонеобходимите стопански промени. Отлагането им - поради приемането на нова Конституция, бе измежду аргументите за неуспеха на прехода.
След като не съумя да получи заем от 1 милиарда $, с цел да предотврати неизбежния банкрут на страната, натрупала до този миг 11 милиарда $ външен и 26 милиарда вътрешен дълг, държавното управление разгласи едностранно мораториум върху изплащането на външния дълг на 29 март 1990 година Зимата ще се запомни с режим на тока и тежките проблеми в снабдяването с артикули. А решението за мораториум докара до срив на кредитния рейтинг на страната. Политическите съперници на Луканов постоянно са изтъквали обстоятелството, че от 1984 година до 10 ноември 1989 година той е бил ръководител на Валутната комисия към Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Следователно той е индивидът, който постоянно е знаел какъв брой са и къде са парите на България. Второто държавно управление на Луканов на процедура не ръководи, тъй като заставам на власт от 21 септември до 20 декември 1990 година Основното, за което бе упрекван Луканов, бе източване на валутния запас на страната. През юли 1992 година при държавното управление на Съюз на демократичните сили по искане на основния прокурор Иван Татарчев имунитетът на Луканов бе свален. Той бе задържан и упрекнат за заграбване на имущество в изключително огромни размери. Съдът го оправда. Луканов бе убит на 2 октомври 1996 година пред дома си в столичния квартал " Изток ".
За бога, братя, не купувайте
Лятото на 1990 година бе белязано и от " града на истината ". Той бе подреден пред президентството с настояването Петър Младенов да си подаде оставката поради " танковата касета " - запис, на който той на 14 декември 1989 година сякаш произнесъл репликата " По-добре е танковете да дойдат ". Нейната достоверност по този начин и не бе потвърдена, само че тя въпреки всичко взе главата на Младенов. Пак след политически пазарлъци бе решено този пост да се заеме от представител на опозицията. През август 1990 година водачът на Съюз на демократичните сили Желю Желев бе определен от Народното събрание за ръководител (президент). Вариант беше и социалдемократът Петър Дертлиев, само че той не получи нужната поддръжка.
Председателят на Софийския градски съд Димитър Попов смени Андрей Луканов отпред на изпълнителната власт. Това държавно управление бе съдружен компромис сред съперниците на политическата сцена - Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, и с малко гарнитура от казионния до неотдавна Български земеделски народен съюз. Попов ще остане в историята с репликата си " За бога, братя, не купувайте! " Тя бе произнесена на 1 февруари 1991 година, когато цените на стоките и услугите бяха освободени и голословно потеглиха стремглаво нагоре. Това бе времето, когато новият водач на Съюз на демократичните сили Петър Берон бе осветлен като помощник на Държавна сигурност. За това той упрекна досегашния си сподвижник Желю Желев. На 12 юли 1991 година бе гласувана новата Конституция. Малко преди този момент 39 депутати от Съюз на демократичните сили напуснаха Народното събрание и оповестиха гладна стачка. През 1991 година държавното управление стартира договаряния с задграничните кредитори за решение на казуса с наложения от Луканов мораториум върху заплащанията на външния ни дълг, само че до някакви съответни резултати не се стигна.
С малко, само че вечно
След спечелването на изборите " с малко, само че вечно " през октомври на 1991 година Съюз на демократичните сили сформира държавно управление с поддръжката на Движение за права и свободи, отпред с Филип Димитров. То сложи началото на разрушаването и съсипването на страната. Това най-добре се видя в селското стопанство. С оправданието за връщането на земята в действителни граници, подкрепено тогава от президента Желю Желев, бяха основани така наречен ликвидационни препоръки, които оправдаха в дословния смисъл своето име. Ликвидираха всичко. Така България се оказа единствената страна в света, която влага в личното си опустошение, тъй като бяха унищожени " комунистически " материални активи за милиарди левове. На доста места породиха протести против дейностите на ликвидационните препоръки. Те бяха най-масови в Пловдивското село Цалапица. В Народното събрание бяха прокарани и т.нар реституционни закони, които оставиха на улицата хиляди фамилии главно в огромните градове, поразиха публични и общински терени и обекти. Започнаха ударите по заводи и фабрики, поведени към неестествен банкрут.
През цялото ръководство на това държавно управление страната влизаше от скандал в скандал. Започна се с " Оня лист ". В началото на февруари 1992 година водачът на Движение за права и свободи Ахмед Доган съобщи в турското посолство 6 строго секретни документа. Сред тях бе и цялостният лист на чиновниците и сътрудниците на цялото българско разузнаване - съвсем 1300 имена, работещи в посолствата на България. Материалите бяха готови от Стоян Ганев (действащ вицепремиер и министър на външните работи, през днешния ден покойник) и Живко Попов (бивш зам.-министър на външните работи преди 1989 година и върховен чиновник на Първо главно управление (на ДС) на ДС). Живко Попов бе от близкото обграждане на Людмила Живкова. Той бе наказан и лежа в пандиза още преди 10 ноември поради злоупотреби към честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна. Правителството на Филип Димитров разгласи, че това е провокация на Държавна сигурност против Доган и Ганев. Заведено бе дело против " неизвестен причинител ". Случаят бе засекретен и свален в списък.
Последва аферата " Жълтият плик ". Стоян Ганев съобщи в централата на Съюз на демократичните сили плик, който бе подхвърлен анонимно и който съдържаше материали, обвиняващи Филип Димитров, че работи за Държавна сигурност и като юрист е държал явочна квартира. Началникът на следствието Ани Крулева съобщи тогава, че това е удар против Филип Димитров, за това, че е образувал дело по " Оня лист ".
Следва
Мораториум върху дълга
На 8 февруари 1990 година Андрей Луканов смени на министър-председателския пост Георги Атанасов, последния казионен министър председател, назначен от Тодор Живков. Национална кръгла маса за политически съвещания се организира от 3 януари до 14 май 1990 година, ръководещи и съпротива се договарят по какъв начин да бъде сбъднат преходът към народна власт и пазарна стопанска система. Основните резултати са премахването на член 1 от остарялата Конституция, деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разформироване на организациите на Българска комунистическа партия по месторабота и прочие Взето е решение за привикване на 7-ото Велико национално заседание, което да създаде нова конституция.
Правителството на Луканов съумя да започва измененията в политическата система. Реално тя стана многопартийна. Започна построяването на новите държавни институции. Петър Младенов бе определен за ръководител на България от 35-то нормално Народно заседание. През юни 1990 година бяха извършени и изборите за Седмо Велико национално заседание, които Българска социалистическа партия завоюва с 51%. Търсейки консенсус, Луканов обаче не съумя да наложи програмата си и да стартира жизненонеобходимите стопански промени. Отлагането им - поради приемането на нова Конституция, бе измежду аргументите за неуспеха на прехода.
След като не съумя да получи заем от 1 милиарда $, с цел да предотврати неизбежния банкрут на страната, натрупала до този миг 11 милиарда $ външен и 26 милиарда вътрешен дълг, държавното управление разгласи едностранно мораториум върху изплащането на външния дълг на 29 март 1990 година Зимата ще се запомни с режим на тока и тежките проблеми в снабдяването с артикули. А решението за мораториум докара до срив на кредитния рейтинг на страната. Политическите съперници на Луканов постоянно са изтъквали обстоятелството, че от 1984 година до 10 ноември 1989 година той е бил ръководител на Валутната комисия към Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Следователно той е индивидът, който постоянно е знаел какъв брой са и къде са парите на България. Второто държавно управление на Луканов на процедура не ръководи, тъй като заставам на власт от 21 септември до 20 декември 1990 година Основното, за което бе упрекван Луканов, бе източване на валутния запас на страната. През юли 1992 година при държавното управление на Съюз на демократичните сили по искане на основния прокурор Иван Татарчев имунитетът на Луканов бе свален. Той бе задържан и упрекнат за заграбване на имущество в изключително огромни размери. Съдът го оправда. Луканов бе убит на 2 октомври 1996 година пред дома си в столичния квартал " Изток ".
За бога, братя, не купувайте
Лятото на 1990 година бе белязано и от " града на истината ". Той бе подреден пред президентството с настояването Петър Младенов да си подаде оставката поради " танковата касета " - запис, на който той на 14 декември 1989 година сякаш произнесъл репликата " По-добре е танковете да дойдат ". Нейната достоверност по този начин и не бе потвърдена, само че тя въпреки всичко взе главата на Младенов. Пак след политически пазарлъци бе решено този пост да се заеме от представител на опозицията. През август 1990 година водачът на Съюз на демократичните сили Желю Желев бе определен от Народното събрание за ръководител (президент). Вариант беше и социалдемократът Петър Дертлиев, само че той не получи нужната поддръжка.
Председателят на Софийския градски съд Димитър Попов смени Андрей Луканов отпред на изпълнителната власт. Това държавно управление бе съдружен компромис сред съперниците на политическата сцена - Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, и с малко гарнитура от казионния до неотдавна Български земеделски народен съюз. Попов ще остане в историята с репликата си " За бога, братя, не купувайте! " Тя бе произнесена на 1 февруари 1991 година, когато цените на стоките и услугите бяха освободени и голословно потеглиха стремглаво нагоре. Това бе времето, когато новият водач на Съюз на демократичните сили Петър Берон бе осветлен като помощник на Държавна сигурност. За това той упрекна досегашния си сподвижник Желю Желев. На 12 юли 1991 година бе гласувана новата Конституция. Малко преди този момент 39 депутати от Съюз на демократичните сили напуснаха Народното събрание и оповестиха гладна стачка. През 1991 година държавното управление стартира договаряния с задграничните кредитори за решение на казуса с наложения от Луканов мораториум върху заплащанията на външния ни дълг, само че до някакви съответни резултати не се стигна.
С малко, само че вечно
След спечелването на изборите " с малко, само че вечно " през октомври на 1991 година Съюз на демократичните сили сформира държавно управление с поддръжката на Движение за права и свободи, отпред с Филип Димитров. То сложи началото на разрушаването и съсипването на страната. Това най-добре се видя в селското стопанство. С оправданието за връщането на земята в действителни граници, подкрепено тогава от президента Желю Желев, бяха основани така наречен ликвидационни препоръки, които оправдаха в дословния смисъл своето име. Ликвидираха всичко. Така България се оказа единствената страна в света, която влага в личното си опустошение, тъй като бяха унищожени " комунистически " материални активи за милиарди левове. На доста места породиха протести против дейностите на ликвидационните препоръки. Те бяха най-масови в Пловдивското село Цалапица. В Народното събрание бяха прокарани и т.нар реституционни закони, които оставиха на улицата хиляди фамилии главно в огромните градове, поразиха публични и общински терени и обекти. Започнаха ударите по заводи и фабрики, поведени към неестествен банкрут.
През цялото ръководство на това държавно управление страната влизаше от скандал в скандал. Започна се с " Оня лист ". В началото на февруари 1992 година водачът на Движение за права и свободи Ахмед Доган съобщи в турското посолство 6 строго секретни документа. Сред тях бе и цялостният лист на чиновниците и сътрудниците на цялото българско разузнаване - съвсем 1300 имена, работещи в посолствата на България. Материалите бяха готови от Стоян Ганев (действащ вицепремиер и министър на външните работи, през днешния ден покойник) и Живко Попов (бивш зам.-министър на външните работи преди 1989 година и върховен чиновник на Първо главно управление (на ДС) на ДС). Живко Попов бе от близкото обграждане на Людмила Живкова. Той бе наказан и лежа в пандиза още преди 10 ноември поради злоупотреби към честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна. Правителството на Филип Димитров разгласи, че това е провокация на Държавна сигурност против Доган и Ганев. Заведено бе дело против " неизвестен причинител ". Случаят бе засекретен и свален в списък.
Последва аферата " Жълтият плик ". Стоян Ганев съобщи в централата на Съюз на демократичните сили плик, който бе подхвърлен анонимно и който съдържаше материали, обвиняващи Филип Димитров, че работи за Държавна сигурност и като юрист е държал явочна квартира. Началникът на следствието Ани Крулева съобщи тогава, че това е удар против Филип Димитров, за това, че е образувал дело по " Оня лист ".
Следва
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ