Защо Иън Малкълм – математик – е поканен в Джурасик парк с останалите учени
От началото на 90-те години на предишния век „ Джурасик парк “, както книгата, по този начин и филмът, има голямо въздействие. Тъй като този месец филмът навършва 30 години, няма по какъв начин да не му обърнем внимание; и по-конкретно на една фигура в него, която може да наподобява малко не на място: безредният Иън Малкълм. Защо изобщо той е поканен да оглежда парка? Какво общо има един математик с динозаврите?
Иън е там, тъй като концепциите, свързани с теорията на хаоса, са основна сюжетна нишка, която минава през книгата и кино лентата, и той е точно този, който я реализира.
Първо, дано да поговорим за теорията на хаоса: това е проучването на видимо инцидентното или непредсказуемо държание на системите – системи, които са мощно чувствителни към началните си условия и не могат да се обяснят с периодически модел, както, да вземем за пример, люлеенето на махало.
„ Фразата „ доктрина на хаоса “ е ненапълно неправилно наименование в смисъл, че нямаме действителна доктрина на хаоса, както имаме, да речем, специфичната доктрина на относителността, доктрина на еволюцията и така нататък Вместо това назоваваме „ доктрина на хаоса “ самото безредно държание “, споделя Робърт Бишъп, професор по физика и философия в колежа Уитън.
„ Дори при най-малката смяна в началните условия апериодичното държание на модела бързо ще се отклони от първичното си държание. Така че апериодичното държание, което е сензитивно към най-малката смяна в началните условия, нормално е това, което учените назовават безредно държание или безредна динамичност “, продължава той.
„ Това е, което всички ние назоваваме „ доктрина на хаоса “, тъй като учените са разкрили, че това комплицирано държание се демонстрира в модели от най-различни области като физика, химия, биология и стопанска система. Наблюдаваме го и в изцяло разнообразни действителни международни системи, като клетките и времето. “
…
Така че безредните системи не са на база напълно чиста случайност. В тях може да има скрити закономерности и самоорганизация. Един от най-хубавите образци, също даден от доктор Малкълм, е известният резултат на пеперудата, при който концепцията е, че дребна смяна в положението на нещо в една нелинейна система може да докара до доста по-голяма смяна в положението на друго място, като да вземем за пример в случай че пеперуда размаха крилата си от едната страна на планетата, това може да прерасне в вихър от другата страна.
Климатът също е общоприет образец за безредна система.
„ Прогнозата за времето е доста подвластна от началните му условия, защото е доста нелинейна система “, споделя доктор Крейг Поку, някогашен атмосферен академик, в този момент експерт по данни. „ Това значи, че когато тя стартира да се развива, в последна сметка става все по-трудно да се предвижда тъкмо. Колкото повече време минава, толкоз по-сложно става. “
Докато доктор Алън Грант и доктор Ели Сатлър идват в „ Джурасик парк “ с експертните си знания за изчезнали животни и растения, то компетентностите на доктор Малкълм в региона на хаоса и комплицираните системи му обезпечават достъпа. Още щом стъпва на острова, той вижда Джурасик парк като система, обречена на неуспех, защото има прекалено много непредвидими променливи. И в последна сметка оспорва концепцията на самия парк – да се управлява природата в границите на тази система: „ Животът намира метод “.
„ Теорията на хаоса е разказана по доста банален метод във кино лентата. Но тя е в същото време много комплицирана, с цел да се опиташ да я обясниш на неспециализирана аудитория. Така че, имайки поради това, мога да схвана обяснението “, споделя доктор Поку.
Професор Бишъп също по този начин разсъждава върху някои от объркванията в понятията във кино лентата – да вземем за пример смесването на безпорядък и трудност. Хаотичните системи имат апериодично държание, сензитивно към най-малката смяна в началните условия. Вместо това комплицираните системи могат да се държат от време на време като тези периодически държания се трансформират при най-малката смяна в началните условия. Това е тънка разлика, само че значима в математиката, и учените постоянно комбинират двете, тъй като доста системи, които не могат да се плануват добре, са по едно и също време безредни и комплицирани.
Един образец за комплициране е полемиката за теорията на хаоса, която Малкълм показва на доктор Сатлър в джипа благодарение на капката вода: той пуска капка вода на противоположната страна на дланта й и я пита в коя посока счита, че ще се търкулне. След това повтаря опита. Капката вода пада върху кокалчето на ръката и всякога се движи в разнообразни направления заради микроскопичните недостатъци на кожата. Това е образец за система, която демонстрира чувствителнa взаимозависимост от началните условия, само че не става дума за безпорядък, а за трудност. И това съответствува с по-широката тематика на книгата.
„ Смисълът Малкълм да участва е, че биологията е толкоз комплицирана, че както никой не може да планува накъде ще се търкулне капката вода от ръката, по този начин и никой не би могъл да планува какво ще се случи, като постави жабешката ДНК в празните места на динозавърската ДНК “, споделя професор Бишоп.
Малкълм незабавно преценява, че „ Джурасик парк “ ще се провали, и както всички знаем, е прав.
В романа на Майкъл Крайтън Малкълм коментира комплицираните хрумвания на хаоса и математиката, само че филмът не се оправя по никакъв начин зле с това да ги кондензира с ролята му на академик, който вижда през бляскавостта на парка действителността и надвисналото злополучие.
„ Между сложността и хаоса има доста сходства в действието и предвиждането в изискванията на несигурност, тъй че не съм сигурен, че е нанесена някаква щета от сливането на двете. Учените и математиците може и да са се разплакали малко (както е присъщ резултат на множеството холивудски филми), само че ние въпреки всичко разбрахме смисъла и се насладихме на кино лентата “, споделя Бишоп.
Всъщност учените от НАСА избират „ Джурасик парк “ за седмия най-точен от научна позиция филм, създаван в миналото.
Д-р Малкълм може и да не е навлязъл в тънките разлики сред хаоса и сложността на огромния екран, само че прави задоволително, с цел да ни запознае с тази завладяваща и далновидна доктрина.
Всички обаче можем да се съгласим, че Джеф Голдблум е идеалният избор за облика на Иън Малкълм – и това е непрекъснат резултат, който не може да бъде обезверен от никакви първични условия.
