Какво стана в Русия, специални пратеници?
От началото до края на визитата на президента Радев в Русия не можах да схвана истина ли е това, което се случва. И какво по-точно се случва? Премиерът Медведев посреща Радев с новината, че в Москва очаквали скоро посещаване на българския министър председател Борисов. Така гласеше късото известие на специфичните пратеници от медиите. Как по този начин? Знаел ли е президентът, че следва такова събитие? Ако е изненада, за какво му го споделят по този метод? Това наподобява на дипломатическа плесница. Ако е плесница, за какво руснаците са си избрали за жертва българския президент, откакто той минимум може да бъде упрекван за неблагополучията в нашите взаимоотношения. Силен пестник му удари и съветският патриарх, когато бе у нас, като му се накара за подценяването на заслугата на Русия за нашето избавление. Сега пък Медведев. И то при започване на едно посещаване, което трябваше да възроди българо-руските връзки. Или толкоз са ни намразили, че при първия комфортен случай ни унижават. Имперски привички. Дали пък не е някакво нескопосано журналистическо изложение на срещата? Но за какво никой от българските публицисти не се изненада и не изиска пояснение?
Дочакахме и срещата с Путин в Сочи. Отново същият текст- съветският президент посреща българския си сътрудник със известието, че чакат скоро Бойко Борисов в Москва. Минава ни мисълта, че този гаф е невероятно да се повтори. По-вероятно е всичко да е било в съгласие сред президента и премиера в София. След като Радев отвори вратата за възобновяване на положителните връзки, идва министър-председателят, с цел да контракти съответните дейности. Както и би трябвало да бъде съгласно конституционните функционалности на двамата първи мъже на България. И както е наложително да стане за толкоз значима външнополитическа акция на страната ни. Може би това е една доста добра вест. Но не би. От късите описания на срещата оставаме с усещане за безчувственост, досада и никакви съответни сделки. Изявленията на Радев и Путин са сухи и къси. Това приказва по-скоро за неуспех. Провал на България, не на президента.
Благодарение единствено на една опитна журналистка научаваме по-късно, че е имало и трета среща сред двамата на четири очи, която е трансформирала атмосферата. Дано. Другите специфични пратеници не бяха поискали тази спомагателна информация.
Жалкото е, че е имало нещо като съревнование сред Радев и Борисов кой ще отиде пръв при Путин и по тази причина се застъпват по този начин близо. Освен това Радев не е било придружаван от нито един министър от кабинета на Борисов. Надцакване, вместо съгласувани дейности! И това се случва в толкоз виновен миг от връзките ни с Русия. Много, доста тъпо. Нима не може най-малко за тази цел да оставят съперничеството на назад във времето? Заради България, господа! Естествено, към този момент в България мненията са на партийна основа, без нищо градивно.
Но да си погледнем в нашата си журналистическа отговорност. Може би читателите не знаят, че в редакциите сред репортерите има разделяне по ресори. Един дава отговор за президентството, различен за Министерски съвет, други са за партиите поотделно и така нататък Така е комфортно, само че се получават и деформации в връзките сред репортерите и ресора им. Например доближаване, което пречи на сериозните позиции. Или „ промиване на мозъците “ им от едностранчивата информация, която получават. Така репортерите се трансформират в ретранслатори на хрумвания и позиции, без да ги осмислят. Превръщат се в „ дръжки на микрофоните “, както ги иронизират самите политици. Една от дребното привилегии на репортерите е, че отразяват и визитите на своите обекти в чужбина, в това число на президента и премиера. Но когато тези визити са с особена политическа значимост, комплициран и внимателен втори проект и с неразбираем излаз, репортерите разчитат единствено на късия брифинг, който ще им направи някой от делегацията. Въпроси не се задават. Анализ не се прави. Допълнителни източници не се търсят. Ако обаче редакцията е предпочела да изпрати публицист, който познава добре материята и има престиж, той ще отвори всяка врата, с цел да получи повече информация. Както е постъпила и въпросната журналистка, за която стана дума. Без нея и до момента нямаше да знаем какво се е случило в Русия.
И защото не съм сигурен дали и в този очевиден случай институциите осъзнават, че интернационалните ни връзки не са футболен мач, в който се ползват всевъзможни способи на съперничеството, дано ги посъветваме непретенциозно.
По-добре е президентството да има началник на пресцентъра, който да управлява медийната политика на институцията.
Нека министър председателят не изоставя толерантната линия към президента, която следва напоследък.
Дълбоко неправилно е политическите партии да гледат на външната ни политика само като на поле за печелене на изборни гласове.
Предстоят ни редица избори, дано не подчиняваме живота си на борбата за повече власт. Поне когато става дума за съдбоносни решения на страната ни.
Сериалите като комерсиална стока
Голяма работа е малкия екран. И българските сериали, с цел да привлекат фенове, ангажират от ден на ден известни от екрана лица. В един епизод измежду селската идилия можеш да срещнеш и Поли Генова, чийто ангажимент в „ Гласът на България “ е пред довеждане докрай, и Михаил Билалов, чиито ангажимент в „ Стани богат “ стопира до момента в който трае Мондиала в Русия. Геро, Рачков и Зуека прескачат от „ Като две капки… “ в „ Господари на ефира “, и завършват в реклами на „ Хепи “.
Може и за евродепутати да ги поканят.
Дочакахме и срещата с Путин в Сочи. Отново същият текст- съветският президент посреща българския си сътрудник със известието, че чакат скоро Бойко Борисов в Москва. Минава ни мисълта, че този гаф е невероятно да се повтори. По-вероятно е всичко да е било в съгласие сред президента и премиера в София. След като Радев отвори вратата за възобновяване на положителните връзки, идва министър-председателят, с цел да контракти съответните дейности. Както и би трябвало да бъде съгласно конституционните функционалности на двамата първи мъже на България. И както е наложително да стане за толкоз значима външнополитическа акция на страната ни. Може би това е една доста добра вест. Но не би. От късите описания на срещата оставаме с усещане за безчувственост, досада и никакви съответни сделки. Изявленията на Радев и Путин са сухи и къси. Това приказва по-скоро за неуспех. Провал на България, не на президента.
Благодарение единствено на една опитна журналистка научаваме по-късно, че е имало и трета среща сред двамата на четири очи, която е трансформирала атмосферата. Дано. Другите специфични пратеници не бяха поискали тази спомагателна информация.
Жалкото е, че е имало нещо като съревнование сред Радев и Борисов кой ще отиде пръв при Путин и по тази причина се застъпват по този начин близо. Освен това Радев не е било придружаван от нито един министър от кабинета на Борисов. Надцакване, вместо съгласувани дейности! И това се случва в толкоз виновен миг от връзките ни с Русия. Много, доста тъпо. Нима не може най-малко за тази цел да оставят съперничеството на назад във времето? Заради България, господа! Естествено, към този момент в България мненията са на партийна основа, без нищо градивно.
Но да си погледнем в нашата си журналистическа отговорност. Може би читателите не знаят, че в редакциите сред репортерите има разделяне по ресори. Един дава отговор за президентството, различен за Министерски съвет, други са за партиите поотделно и така нататък Така е комфортно, само че се получават и деформации в връзките сред репортерите и ресора им. Например доближаване, което пречи на сериозните позиции. Или „ промиване на мозъците “ им от едностранчивата информация, която получават. Така репортерите се трансформират в ретранслатори на хрумвания и позиции, без да ги осмислят. Превръщат се в „ дръжки на микрофоните “, както ги иронизират самите политици. Една от дребното привилегии на репортерите е, че отразяват и визитите на своите обекти в чужбина, в това число на президента и премиера. Но когато тези визити са с особена политическа значимост, комплициран и внимателен втори проект и с неразбираем излаз, репортерите разчитат единствено на късия брифинг, който ще им направи някой от делегацията. Въпроси не се задават. Анализ не се прави. Допълнителни източници не се търсят. Ако обаче редакцията е предпочела да изпрати публицист, който познава добре материята и има престиж, той ще отвори всяка врата, с цел да получи повече информация. Както е постъпила и въпросната журналистка, за която стана дума. Без нея и до момента нямаше да знаем какво се е случило в Русия.
И защото не съм сигурен дали и в този очевиден случай институциите осъзнават, че интернационалните ни връзки не са футболен мач, в който се ползват всевъзможни способи на съперничеството, дано ги посъветваме непретенциозно.
По-добре е президентството да има началник на пресцентъра, който да управлява медийната политика на институцията.
Нека министър председателят не изоставя толерантната линия към президента, която следва напоследък.
Дълбоко неправилно е политическите партии да гледат на външната ни политика само като на поле за печелене на изборни гласове.
Предстоят ни редица избори, дано не подчиняваме живота си на борбата за повече власт. Поне когато става дума за съдбоносни решения на страната ни.
Сериалите като комерсиална стока
Голяма работа е малкия екран. И българските сериали, с цел да привлекат фенове, ангажират от ден на ден известни от екрана лица. В един епизод измежду селската идилия можеш да срещнеш и Поли Генова, чийто ангажимент в „ Гласът на България “ е пред довеждане докрай, и Михаил Билалов, чиито ангажимент в „ Стани богат “ стопира до момента в който трае Мондиала в Русия. Геро, Рачков и Зуека прескачат от „ Като две капки… “ в „ Господари на ефира “, и завършват в реклами на „ Хепи “. Може и за евродепутати да ги поканят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ