ЕС се справи с газовия рекет на Путин, но не и с нуждата от евтина енергия
От момента, в който съветската пълномащабна инвазия в Украйна стана неизбежна, Европа знаеше, че скоро ще би трябвало да си зададе някои доста комплицирани въпроси, написа в собствен разбор CNN и прибавя:
„ Сред тях преди всичко беше въпросът дали Старият континент ще може да се откаже от съветския газ, който жадно пиеше в продължение на десетилетия, и да избегне опцията да се остави на милостта на президента Владимир Путин, в случай че той прекъсне тези доставки в отговор на поддръжката за Украйна “.
За Европа енергийната сигурност постоянно е била компромис - евтината, вносна сила е обвързвана с риск от взаимозависимост от страните, от които идва.
В случая с Русия и нейния природен газ в началото публични лица допускаха, че една дълга и студена зима през 2022-23 година може да принуди Европа да смекчи позицията си по отношение на Москва, защото в края на краищата, развити страни като тези в Европейския съюз не биха могли да оставят жителите си на студено и мрачно поради Украйна.
Комбинацията от шанс, обмисляне и поддръжката на европейците за Украйна обаче предотврати енергийната война - в миналото считана за коз в ръкава на Путин. Европа претърпя изключително мека зима, до момента в който държавните управления и жителите полагаха съгласувани старания да употребяват по-малко газ, показва още медията.
Тази композиция от топла зима и по-ниско ползване сътвори опция за Европа да се откаже от политиката си на " смяна посредством търговия ", която предполагаше, че Русия ще се съобрази със западните полезности против парите, които получава за своите запаси.
Първата стъпка е намаляването на вноса от Русия. През 2021 година, годината преди пълномащабното навлизане в Украйна, 45% от целия газ, внасян от Европейски Съюз, идва от Русия. В Германия тази цифра е 52%. Оттогава насам обаче тези проценти внезапно понижават. По данни на Европейски Съюз през първото тримесечие на 2023 година на Русия се падат едвам 17,4% от целия импорт на газ в блока.
Втората стъпка на блока е да се възползва от топлата зима и да напълн газовите си запаси в подготовка за студения сезон през 2023-24 година В резултат на това тази година газовите ресурси на Европа към този момент са толкоз огромни, че съществува консенсус, че Кремъл няма да може да употребява енергийното си оръжие по метод, който да промени европейската решителност против Москва и да понижи поддръжката на Европейски Съюз за Украйна, защото блокът реализира задачата си запасите да бъдат запълнени на 90% доникъде на август, месеци преди крайния период 1 ноември.
Нещо повече, Европа доста диверсифицира източниците си на сила.
Лоши вести
Но има и неприятни вести. Въпреки тези старания публични лица и анализатори се притесняват, че колкото и впечатляващ да е напредъкът, силата, нужна на Европа, надалеч не е подсигурена в дълготраен проект. Най-непосредствената причина за безпокойствие е фактът, че без значение от това, че Европа е диверсифицирала вноса си на газ, огромна част от този газ, който понастоящем се намира в запас, е полутечен природен газ (LNG).
" Втечненият природен газ е толкоз явно решение, че се трансформира в приоритет, само че защото доставките му са извънредно гъвкави, е малко по-трудно да се наблюдава произходът му ", споделя Милан Елкербут, теоретичен помощник в Центъра за европейски политически проучвания. " Това значи, че индиректно част от втечнения природен газ може да идва от Русия и по този начин да способства за нейните доходи ".
Макар Европейски Съюз да твърди, че по-голямата част от втечнения природен газ се купува от Съединени американски щати, Катар и Нигерия, той постоянно се продава на тържища, където договорите са за размери, без да се показва произходът.
Втората - и евентуално по-важна, област на безпокойствие е по-дългосрочна. Въпреки че Европа може би отчасти се е отказала от политиката на смяна посредством търговия с Русия, тя към момента е подвластна от други източници на сила. А когато става въпрос за енергийна сигурност, зависимостта в последна сметка връща Европа към класическия компромис - стопанска система против риск.
Един от методите, по които Европейски Съюз се надява да се отърси от енергийната взаимозависимост, е посредством " Зелената договорка " - високопрофилен проект за превръщането на Европа в първия климатично безпристрастен континент до 2050 година Проектът, който по настоящи прогнози ще коства над 1 трилион евро, ще бъде сбъднат посредством голям брой средства - от засаждането на 3 милиарда нови дървета до възобновяване на постройките, тъй че да бъдат енергийно ефикасни. Разбира се, голяма роля ще изиграят и огромните вложения във възобновима сила и екологично чист превоз.
Предизвикателството Китай
Първият значим стадий в " Зелената договорка " е излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз да намалеят с 55% до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година, само че критиците са все по-загрижени, че бавният прогрес в постигането на тази цел, наред с големите разноски за обособените държави-членки, ще накара някои от тях да потърсят различен непознат източник за подкрепяне на енергийния преход - Китай.
Но малко на брой в Брюксел считат, че връзките на Европейски Съюз с Пекин сега са приемливи, показва още CNN и продължава:
„ Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен неотдавна промени мнението си за Китай, като зае по-ястребска позиция и приказва в детайли за нуждата от " понижаване на риска " в връзките на Европа с тази страна. Въпреки това тя също по този начин приема, че доста от дълготрайните проекти на Европейски Съюз биха били най-добре реализирани в партньорство с Китай, в това число упоритостите за " зелена " Европа “.
Позицията на Фон дер Лайен отразява другите отзиви на 27-те страни членки на Европейски Съюз. Някои от тях са извънредно ястребски настроени и виждат в Китай властнически принудител и екзистенциална опасност за сигурността, до момента в който други виждат в азиатската страна явен източник на евтини слънчеви панели, вятърни турбини и акумулатори. Трети пък не виждат опция на съдействието с Китай, само че желаят да се работи внимателно.
Заплахата, съгласно някои, се състои в това, че Китай стратегически към този момент се е трансформирал в основен състезател в доста от технологиите и сериозните първични материали, които са от значително значение за екологичния преход.
" Китай стартира своята индустриална тактика за зелена сила преди към 15 години. Те се оправиха толкоз добре, като си осигуриха естествени запаси като литий за акумулатори, стомана за вятърни турбини и към този момент построиха потенциал за произвеждане на всички тези уреди ", споделя Адам Бел, някогашен чиновник на английското държавно управление в региона на енергетиката. " В същото време Европа се колебаеше и в този момент евентуално е неизбежно Китай да играе забележителна роля в зеленото бъдеще на Европа, в случай че Старият континент не предприеме радикални дейности ".
Но какво общо има всичко това с геополитиката и сигурността?
" Субсидираният от страната капитализъм на Китай, дружно с контрола върху доста количество сериозни първични материали, дава на китайската промишленост доста конкурентно преимущество, с което европейските компании все по-трудно ще се оправят ", споделя Велина Чакърова, водещ специалист по европейска сигурност. " Тактиките на Китай за делене и намаляване на единството измежду европейските съдружници на Америка, дружно с районните му упоритости тук-там като Тайван, могат да се трансфорат в точка на напън, където Пекин да употребява геоикономическото си въздействие посредством зависимости от минерали и редкоземни метали за реализиране на геополитически цели ".
Множество западни публични лица показват по-преки закани за сигурността от страна на Пекин, в случай че Европа в последна сметка разчита на него за своя зелен преход. Тези закани варират от накърнимост на доставките, каквато Европа видя поради зависимостта си от Русия, до директни хакерски атаки посредством технологии, основани в Китай. Макар че европейските чиновници постоянно се тормозят да приказват обществено по този въпрос, високопоставени източници от Европейски Съюз в региона на сигурността към този момент са коментирали пред CNN, че Китай към момента е главният източник на хакерски атаки против блока, като множеството от тях са ориентирани към корпоративен шпионаж.
Китай обаче неведнъж е отричал да е забъркан в сходни акции.
Но азиатската страна надалеч не е единствената опасност, когато става въпрос за енергийната сигурност в Европа. Европейски Съюз внася сила от доста страни, чиито геополитически цели не съответстват с тези на Брюксел - Катар, Саудитска Арабия, Казахстан, Либия и, несъмнено, Русия.
Европа поставя огромни старания да се оправи с този проблем и темпото, с което реагира на съветската рецесия, е впечатляващо, като се има поради, че в миналото това се смяташе за невероятно. Въпреки това огромното и застаряващо население на Европа, съчетано със стагниращите ѝ стопански системи, към момента се нуждае от големи количества сила, с цел да може да поддържа настоящия си метод на живот, предизвестява в умозаключение CNN и цитира посланик от Европейски Съюз, който споделя:
" Една от ирониите на живота е, че страните, които държат картите в енергетиката, от време на време са тези, които в най-хубавия случай са ненадеждни сътрудници, а в най-лошия - бъдещи врагове. "
„ Сред тях преди всичко беше въпросът дали Старият континент ще може да се откаже от съветския газ, който жадно пиеше в продължение на десетилетия, и да избегне опцията да се остави на милостта на президента Владимир Путин, в случай че той прекъсне тези доставки в отговор на поддръжката за Украйна “.
За Европа енергийната сигурност постоянно е била компромис - евтината, вносна сила е обвързвана с риск от взаимозависимост от страните, от които идва.
В случая с Русия и нейния природен газ в началото публични лица допускаха, че една дълга и студена зима през 2022-23 година може да принуди Европа да смекчи позицията си по отношение на Москва, защото в края на краищата, развити страни като тези в Европейския съюз не биха могли да оставят жителите си на студено и мрачно поради Украйна.
Комбинацията от шанс, обмисляне и поддръжката на европейците за Украйна обаче предотврати енергийната война - в миналото считана за коз в ръкава на Путин. Европа претърпя изключително мека зима, до момента в който държавните управления и жителите полагаха съгласувани старания да употребяват по-малко газ, показва още медията.
Тази композиция от топла зима и по-ниско ползване сътвори опция за Европа да се откаже от политиката си на " смяна посредством търговия ", която предполагаше, че Русия ще се съобрази със западните полезности против парите, които получава за своите запаси.
Първата стъпка е намаляването на вноса от Русия. През 2021 година, годината преди пълномащабното навлизане в Украйна, 45% от целия газ, внасян от Европейски Съюз, идва от Русия. В Германия тази цифра е 52%. Оттогава насам обаче тези проценти внезапно понижават. По данни на Европейски Съюз през първото тримесечие на 2023 година на Русия се падат едвам 17,4% от целия импорт на газ в блока.
Втората стъпка на блока е да се възползва от топлата зима и да напълн газовите си запаси в подготовка за студения сезон през 2023-24 година В резултат на това тази година газовите ресурси на Европа към този момент са толкоз огромни, че съществува консенсус, че Кремъл няма да може да употребява енергийното си оръжие по метод, който да промени европейската решителност против Москва и да понижи поддръжката на Европейски Съюз за Украйна, защото блокът реализира задачата си запасите да бъдат запълнени на 90% доникъде на август, месеци преди крайния период 1 ноември.
Нещо повече, Европа доста диверсифицира източниците си на сила.
Лоши вести
Но има и неприятни вести. Въпреки тези старания публични лица и анализатори се притесняват, че колкото и впечатляващ да е напредъкът, силата, нужна на Европа, надалеч не е подсигурена в дълготраен проект. Най-непосредствената причина за безпокойствие е фактът, че без значение от това, че Европа е диверсифицирала вноса си на газ, огромна част от този газ, който понастоящем се намира в запас, е полутечен природен газ (LNG).
" Втечненият природен газ е толкоз явно решение, че се трансформира в приоритет, само че защото доставките му са извънредно гъвкави, е малко по-трудно да се наблюдава произходът му ", споделя Милан Елкербут, теоретичен помощник в Центъра за европейски политически проучвания. " Това значи, че индиректно част от втечнения природен газ може да идва от Русия и по този начин да способства за нейните доходи ".
Макар Европейски Съюз да твърди, че по-голямата част от втечнения природен газ се купува от Съединени американски щати, Катар и Нигерия, той постоянно се продава на тържища, където договорите са за размери, без да се показва произходът.
Втората - и евентуално по-важна, област на безпокойствие е по-дългосрочна. Въпреки че Европа може би отчасти се е отказала от политиката на смяна посредством търговия с Русия, тя към момента е подвластна от други източници на сила. А когато става въпрос за енергийна сигурност, зависимостта в последна сметка връща Европа към класическия компромис - стопанска система против риск.
Един от методите, по които Европейски Съюз се надява да се отърси от енергийната взаимозависимост, е посредством " Зелената договорка " - високопрофилен проект за превръщането на Европа в първия климатично безпристрастен континент до 2050 година Проектът, който по настоящи прогнози ще коства над 1 трилион евро, ще бъде сбъднат посредством голям брой средства - от засаждането на 3 милиарда нови дървета до възобновяване на постройките, тъй че да бъдат енергийно ефикасни. Разбира се, голяма роля ще изиграят и огромните вложения във възобновима сила и екологично чист превоз.
Предизвикателството Китай
Първият значим стадий в " Зелената договорка " е излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз да намалеят с 55% до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година, само че критиците са все по-загрижени, че бавният прогрес в постигането на тази цел, наред с големите разноски за обособените държави-членки, ще накара някои от тях да потърсят различен непознат източник за подкрепяне на енергийния преход - Китай.
Но малко на брой в Брюксел считат, че връзките на Европейски Съюз с Пекин сега са приемливи, показва още CNN и продължава:
„ Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен неотдавна промени мнението си за Китай, като зае по-ястребска позиция и приказва в детайли за нуждата от " понижаване на риска " в връзките на Европа с тази страна. Въпреки това тя също по този начин приема, че доста от дълготрайните проекти на Европейски Съюз биха били най-добре реализирани в партньорство с Китай, в това число упоритостите за " зелена " Европа “.
Позицията на Фон дер Лайен отразява другите отзиви на 27-те страни членки на Европейски Съюз. Някои от тях са извънредно ястребски настроени и виждат в Китай властнически принудител и екзистенциална опасност за сигурността, до момента в който други виждат в азиатската страна явен източник на евтини слънчеви панели, вятърни турбини и акумулатори. Трети пък не виждат опция на съдействието с Китай, само че желаят да се работи внимателно.
Заплахата, съгласно някои, се състои в това, че Китай стратегически към този момент се е трансформирал в основен състезател в доста от технологиите и сериозните първични материали, които са от значително значение за екологичния преход.
" Китай стартира своята индустриална тактика за зелена сила преди към 15 години. Те се оправиха толкоз добре, като си осигуриха естествени запаси като литий за акумулатори, стомана за вятърни турбини и към този момент построиха потенциал за произвеждане на всички тези уреди ", споделя Адам Бел, някогашен чиновник на английското държавно управление в региона на енергетиката. " В същото време Европа се колебаеше и в този момент евентуално е неизбежно Китай да играе забележителна роля в зеленото бъдеще на Европа, в случай че Старият континент не предприеме радикални дейности ".
Но какво общо има всичко това с геополитиката и сигурността?
" Субсидираният от страната капитализъм на Китай, дружно с контрола върху доста количество сериозни първични материали, дава на китайската промишленост доста конкурентно преимущество, с което европейските компании все по-трудно ще се оправят ", споделя Велина Чакърова, водещ специалист по европейска сигурност. " Тактиките на Китай за делене и намаляване на единството измежду европейските съдружници на Америка, дружно с районните му упоритости тук-там като Тайван, могат да се трансфорат в точка на напън, където Пекин да употребява геоикономическото си въздействие посредством зависимости от минерали и редкоземни метали за реализиране на геополитически цели ".
Множество западни публични лица показват по-преки закани за сигурността от страна на Пекин, в случай че Европа в последна сметка разчита на него за своя зелен преход. Тези закани варират от накърнимост на доставките, каквато Европа видя поради зависимостта си от Русия, до директни хакерски атаки посредством технологии, основани в Китай. Макар че европейските чиновници постоянно се тормозят да приказват обществено по този въпрос, високопоставени източници от Европейски Съюз в региона на сигурността към този момент са коментирали пред CNN, че Китай към момента е главният източник на хакерски атаки против блока, като множеството от тях са ориентирани към корпоративен шпионаж.
Китай обаче неведнъж е отричал да е забъркан в сходни акции.
Но азиатската страна надалеч не е единствената опасност, когато става въпрос за енергийната сигурност в Европа. Европейски Съюз внася сила от доста страни, чиито геополитически цели не съответстват с тези на Брюксел - Катар, Саудитска Арабия, Казахстан, Либия и, несъмнено, Русия.
Европа поставя огромни старания да се оправи с този проблем и темпото, с което реагира на съветската рецесия, е впечатляващо, като се има поради, че в миналото това се смяташе за невероятно. Въпреки това огромното и застаряващо население на Европа, съчетано със стагниращите ѝ стопански системи, към момента се нуждае от големи количества сила, с цел да може да поддържа настоящия си метод на живот, предизвестява в умозаключение CNN и цитира посланик от Европейски Съюз, който споделя:
" Една от ирониите на живота е, че страните, които държат картите в енергетиката, от време на време са тези, които в най-хубавия случай са ненадеждни сътрудници, а в най-лошия - бъдещи врагове. "
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ