Осем години по-късно: Какво се случи с някогашните млади надежди на БСП и ДСБ
От ляво на дясно: Прошко Прошков, Даниел Митов, Ивайло Йончев, Христо Ангеличин, Петър Николов, Петър Москов - младите очаквания на ДСБ през 2009 година
© Цветелина Белутова
- Преди осем години от тях се очакваше да станат водачи, новите лица в Българска социалистическа партия и ДСБ, които ще дефинират политиките им.
- Някои съумяха да станат даже министри, въпреки и от други обединения, само че множеството напуснаха разочаровани.
- Част от тях споделиха по какъв начин се оцелява в политиката. Още по тематиката
Изгубеното потомство на ДСБ
Разочаровани и афектирани, няколко от младите очаквания на партията се отдръпват от партията на Иван Костов
30 мар 2012
Скуката отива на кино
Българска социалистическа партия се отваря и търси благосклонностите на по-младите гласоподаватели
26 юни 2009 През 2009 година в навечерието на парламентарните избори " Капитал " показа младите очаквания в Българска социалистическа партия и ДСБ (на снимките). От тях се очакваше, че ще станат новите водачи на обединенията, ще въздействат върху политиките им, ще ги виждаме в изпълнителната власт. Изглеждаше разумно и поредно развиване - от младежките структури на партията, през струпване на опит в локалната власт до националната политика.
Погледът обратно след осем години разкри шарена картина - от десетимата представители на левицата и десницата единствено двама членуват към момента в Българска социалистическа партия, а един - официално в ДСБ. Обясненията за какво " перспективните " се разочароваха са няколко - съответни разногласия по политики, интриги, нови и по-привлекателни обединения с бързи писти за развиване, дълги години в съпротива, триумфи на протежета, които демобилизират, а може би и надценени упования.
Българска социалистическа партия не беше безалтернативна вляво
Около петдесет % успеваемост - по този начин може да се пресметна развиването на селекцията от млади фрагменти на Българска социалистическа партия през 2009 г осем години по-късно. При изискване че се одобри за достижение това, че те към момента са в партията. От четиримата - трима мъже и една жена, само Драгомир Стойнев е на позиция, от която може да въздейства върху държанието на социалистическата групировка и да " прави политика " от името на Българска социалистическа партия. Галина Асенова и Трендафил Величков напуснаха партията, а Димитър Горов е редови член (но пък се ожени за ръководителя на пресцентъра на " Позитано " 20 Жанет Пашалиева, с която имат две деца).
През лятото на 2009 година безоблачният политически пейзаж, който се виждаше от " Позитано " 20, се промени фрапантно за няколко седмици. По това време водач на партията от осем години беше Сергей Станишев, който излизаше от първия си мандат като министър председател. Само дни по-късно обаче той беше надвит на парламентарните избори от " новака " ГЕРБ, ръководен от скоро определения кмет на София Бойко Борисов. През април 2017 година генералът образува към този момент трето държавно управление. Преди осем години пък сегашният водач на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова стана за малко член на управлението на партията, откакто първо беше уволнена като зам.-министър от Станишев и занапред се пускаше в акцията за първия си мандат като народен представител.
От ляво на дясно: Драгомир Стойнев, Галина Асенова, Трендафил Величков, Димитър Горов - младите очаквания на Българска социалистическа партия през 2009 година
Фотограф: Цветелина Белутова
На този декор най-последователно е развиването на Драгомир Стойнев. От дистанцията на времето даже може да се каже, че през 2009 година е бил недооценен, описван просто като стопански консултант на тогавашния министър председател. На всички последващи парламентарни избори Стойнев печели място на депутат, а в едно от изданията на Народното събрание оглавяваше обществената комисия. В държавното управление на Пламен Орешарски стана и министър на стопанската система и енергетиката. През 2014 година Стойнев изгуби балотажа с Михаил Миков за ръководител на Българска социалистическа партия. На последните парламентарни избори той сглобяваше икономическата част от платформата на Българска социалистическа партия, а в този момент е едно от изключенията в управлението - по едно и също време е член на ИБ и народен представител. Дотук стигна с неизменимата поддръжка на сегашния зам.-председател на Българска социалистическа партия Кирил Добрев.
" Драгомир Стойнев съумя, тъй като има познанията, обучение и знае езици ", споделя един от младежите преди осем години, въпреки и не от първите редици в Българска социалистическа партия. Според него в партията " теренът е свободен за изява " и " не е правилно дежурното пояснение, че не се дава път на младите ". " Ами за какво не приемем, че посочените за очаквания са повярвали, че кариерата нататък им се дължи, без да поставят старания ", споделя той, който не стана член на Националния съвет за малко, не е бил в никакъв случай народен представител и сега не е измежду доближените на " Позитано " 20.
Друг от младежите през 2009 година - Трендафил Величков, също съумя да се кандидатира за ръководител на партия, само че на АБВ. Там израстването му стана в сгъстени периоди - от създател през 2014 година, през член на Изпълнителното бюро до зам.-председател. Участва и в изпълнителната власт, когато групировката на някогашния президент Георги Първанов беше съдружен сътрудник на ГЕРБ - две години регионален шеф на Пазарджик.
Позицията, до която стигна в Българска социалистическа партия, беше зам.-председател на младежкото обединяване и началник на отдел " Младежка политика " на " Позитано " 20. Според него повода да си тръгне е, че " тогавашното управление постави на масата за обмен доста от концепциите на левите хора и левицата и стартира заплашителен вземане-даване с тях. Справка - ръководството на Пламен Орешарски ". Разочарованието от Българска социалистическа партия съответствува по време и с превръщането на АБВ в партия. От днешна позиция не приема въобще оставането си в политиката за даденост. " То е обезпечено единствено за няколко групи хора – протежетата на водачите от някогашния режим, децата и внуците на тези водачи, децата на хора от тогавашната интелигенция, както и протежета и децата на доста богати хора от така наречения преход. Погледнете последните няколко издания на Народното събрание и ще видите, че младежката част е формирана основно от деца на богати родители. Тази наклонност ще се ускорява в бъдеще. Аз не съм от тези групи и в никакъв случай не съм гледал на политиката като метод на изхранване, специалност или занятие за цялостен живот. "
Политика може да се прави и отвън партиите, споделя и Галина Асенова, която през 2009 година беше зам.-председател на младежката организация на Българска социалистическа партия, член на Националния съвет на партията и общински консултант в Перник. От три години тя работи във фондация " Работилница за цивилен начинания ", откакто напусна с гръм и тропот общинския съвет и партията напролет на 2014 година " В българската политика оцеляват хора, които са подготвени да станат част от статуквото, без значение млади или остарели - това е цената, която би трябвало да платиш. Дълго време си мислех, че дела и професионализъм са нещата, които те държат в нея. Винаги обаче идва моментът, в който би трябвало да прекрачиш границата – на личните си разбирания, на ценностната си система. Да научиш по кое време да аплодираш и по кое време единствено да се усмихваш, по какъв начин да водиш подмолни игри, тъй че резултатът да е в твоя изгода. Да поставяш условия, да оцеляваш със средствата на другите. Това някои хора назовават " дълга писта в политиката ". Тя служи по-скоро на мощните на деня в устрема им да моделират, да " отгледат себеподобни ", споделя Асенова през днешния ден.
Само Димитър Горов към този момент приема обстановката търпеливо, без страст. След седем години като народен представител, лидер на листата в Ловеч и регионален ръководител там, на изборите през март 2017 година той беше подложен на последно място и не съумя да влезе в Народното събрание. Горов попада в категорията на хората с незадоволително еластичен гръбнак и неверни сметки - в годините не се включи в ничие лоби и дори отхвърли да играе с едните против другите в Българска социалистическа партия, за което в този момент си заплаща. Не мисли обаче да напуща. " За разлика от тези, които са в партията по рождение, аз съм по разбиране ", споделя Горов с усмивка - " татко ми не е бил върховен комсомолец, а майка ми не е имала алъш-вериш с членовете на Политбюро. Аз съм момче, което е тръгнало от доста ниско и като подобен считам, че реализирах оптималното в политиката на този стадий ".
Многообразието вдясно ги събираше и разделяше
Допреди десетина години за тях се говореше като за новото потомство на ДСБ. Млади, образовани, с задоволително партиен стаж в управителните структури на групировката и управнически опит, добит главно в локалната власт. От тях се очакваше да поемат щафетата от някогашния министър председател и създател на партията Иван Костов и заместниците му Екатерина Михайлова и Веселин Методиев. На тях се разчиташе да върнат политическата инвестиция, като се трансфорат в мотор на партията.
Местните избори през 2011 година обаче се оказаха оня рубикон, който стана причина част от тях да изоставен ДСБ и да потърсят политическа реализация посредством друга партия - едни сполучливо, други не чак толкоз. Тогава четирима - Петър Николов, Даниел Митов, Христо Ангеличин и Прошко Прошков, изоставиха ДСБ и се причислиха към основаната нова партия на Меглена Кунева " Движение България на жителите " (ДБГ). В ДСБ останаха Петър Москов и Ивайло Йонков.
Парламентарният избор през 2014 година още веднъж ги събра в плана " Реформаторски блок ", а изборите тази година отново ги разделиха. Малко преди този момент Москов постави точка и на кариерата си в ДСБ. Той избра да остане в изпълнителната власт, откакто партията му реши да излезе в съпротива в предходния парламент. Впоследствие влезе в управлението на Реформаторския блок, само че след неуспеха на парламентарния избор остана отвън политиката.
Парадоксално, само че сега нито едно от лицата на фотографията не е обвързвано с ДСБ. Още по-парадоксалното е, че четирима от тях доближиха до висшия ешелон на изпълнителната власт, като единствено Москов беше министър на опазването на здравето в предходния премиерски мандат на Бойко Борисов от квотата на " Реформаторския блок ". Останалите, въпреки и официално да бяха членове на ДБГ, заемаха позициите си по линия на ГЕРБ. Даниел Митов беше министър на външните работи във втория кабинет на Борисов, а Христо Ангеличин беше негов зам.-министър. Петър Николов беше парламентарен секретар на Министерския съвет в същото държавно управление, а в този момент е зам.-министър на образованието в третото държавно управление на Борисов от квотата на " Обединените патриоти ". В момента всички са безпартийни без Ивайло Йонков. Неговото участие в ДСБ обаче е официално, тъй като в предизборната акция работеше за " Реформаторския блок ", а не за обединяването " Нова република ", в което беше групировката му ДСБ. Пред " Капитал " той съобщи, че се е отдръпнал от политиката и няма предпочитание да се връща в нея. Занимава се с частен бизнес.
Партиите се трансфораха в лидерски
За членовете и симпатизантите на ДСБ те са " предатели " и " кариеристи ", които са напуснали партията, с цел да си подсигуряват постове в изпълнителната или законодателната власт. Те обаче имат своето пояснение за политическия избор, който са създали. Едно от тях е напълно съответно - показват опита на тогавашния водач на ДСБ Иван Костов да вбие чеп сред тях по време на локалните избори през 2011 година Тогава Прошко Прошков завоюва вътрешнопартийните избори в ДСБ за претендент за кмет на София против Петър Москов.
" По време на акцията и по-късно бяхме подложени на другарски огън. Това ни огорчи и озлоби и ние отговорихме, като напуснахме партията ", споделя Петър Николов. Обяснява, че в случай че може да върне времето обратно, раздялата с ДСБ щеше да стане по различен метод. " Напускането ни тогава сътвори усещане за разединение в партията, което не беше тъкмо по този начин. Сега виждам, че е нямало смисъл от това, тъй като в българската политика нещата не са единствено черно-бели ", споделя той.
Смята обаче, че ДСБ е привършен политически план. " Партията не се нарежда в дясно-консервативното пространство, а се преформатира като демократична групировка. Този сегмент е доста стеснен и на последните избори се видя, че в това пространство по-успешно стои " Да, България ", твърди Николов. Той показва още два аргумента, които са годни и за напускането на групировката на Меглена Кунева. Още със основаването на ДБГ се оформили лобита, които са почнали борба за превъзходство.
" Партиите в България са лидерски и не можеш да развиеш естествен политически път, като следваш техните възходи и падения ", обобщава Николов. Сега концепциите на консервативната политика, които е отстоявал в ДСБ - " капитализмът, патриотизмът и църквата ", вижда при " Обединените патриоти ", макар че не е член на нито една от трите партии в обединението на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров.
Не съм подвластен от партийни позиции
Прошко Прошков не е член на ДБГ от към година. За напускането му също има съответна причина. Партията му застанала против него, когато той решил да поддържа предлагането на ГЕРБ в Столичния общински съвет (СОС) за нарастването на билетчето за градски превоз. " Това съгласно мен беше вярно, тъй като докара до нарастване на закупените карти за градския превоз от 100 на близо 30 000 ", споделя той. И прибавя: " Тогава личната ми партия беше по този начин коленичила пред ГЕРБ за всичко в изпълнителната власт и внезапно, тъй като конюнктурно взеха решение, че им е комфортно, си избраха друга позиция за цената на билетчето ", споделя Прошков. Сега не членува в партия и се е концентрирал върху работата си като общински консултант и зам.-председател на СОС.
" Занимавам се с проблемите на София и не се интересувам от ничия партийна позиция, която е обусловена не от експертиза, и от това дали ще ми пречи на мен или аз ще преча на нея. Не одобрявам това, че всички си мълчат за куп неща, които не поддържат ", споделя той. Казва, че е отчаян от партийността. " Превърнахме се в партии, чиято координатна система се дефинира от ГЕРБ, и непрестанно се упрекваме, нареждаме и сочим с пръст кой какво прави. Вече повече имам вяра на положителните планове и на експертизата на обособени хора, в сравнение с това знамето на коя партия развяват. ДСБ и ДБГ се трансфораха в планове, които не могат да доставят политика, а са планове за оставане в политиката ", разяснява той.
Прошков беше последният от четиримата, които напуснаха ДБГ. Пръв от групировката на Кунева си потегли Даниел Митов. Той първо беше представител на американския " Национален либерален институт " в Брюксел, а след това Борисов го предложения във второто си държавно управление за външен министър. Кариерата му най-вероятно ще продължи като представител на интернационална организация в Европа. Христо Ангеличин беше поканен за зам.-министър на външните работи персонално от Митов и също напусна редиците на ДБГ.
Прошко Прошков изяснява, че изборът му да не е партиен член не е с цел да " се продаде " по-късно като гражданско лице, както стана съвременно в последните години. " Готов съм да вземам участие в диалози и развой какво вършим, само че не да е от вида " събрахме се, тъй като би трябвало да оцелеем, и на следващия ден отново ще се разделим, тъй като нямаме идентична визия по какъв начин да използваме този инструмент ", споделя той. Споделя обаче, че нито един от хората на фотографията макар високите позиции, които е заемал или заема, не се усеща задоволително задоволен от позиция на политически артикул. " Независимо че имаме някакъв фиктивен триумф, това не е задоволително от позиция на това какво си направил. Аз примерно мога да направя още неща, само че не мога да пробутвам концепциите си самичък ", заключава той.
© Цветелина Белутова
- Преди осем години от тях се очакваше да станат водачи, новите лица в Българска социалистическа партия и ДСБ, които ще дефинират политиките им.
- Някои съумяха да станат даже министри, въпреки и от други обединения, само че множеството напуснаха разочаровани.
- Част от тях споделиха по какъв начин се оцелява в политиката. Още по тематиката
Изгубеното потомство на ДСБ
Разочаровани и афектирани, няколко от младите очаквания на партията се отдръпват от партията на Иван Костов
30 мар 2012
Скуката отива на кино
Българска социалистическа партия се отваря и търси благосклонностите на по-младите гласоподаватели
26 юни 2009 През 2009 година в навечерието на парламентарните избори " Капитал " показа младите очаквания в Българска социалистическа партия и ДСБ (на снимките). От тях се очакваше, че ще станат новите водачи на обединенията, ще въздействат върху политиките им, ще ги виждаме в изпълнителната власт. Изглеждаше разумно и поредно развиване - от младежките структури на партията, през струпване на опит в локалната власт до националната политика.
Погледът обратно след осем години разкри шарена картина - от десетимата представители на левицата и десницата единствено двама членуват към момента в Българска социалистическа партия, а един - официално в ДСБ. Обясненията за какво " перспективните " се разочароваха са няколко - съответни разногласия по политики, интриги, нови и по-привлекателни обединения с бързи писти за развиване, дълги години в съпротива, триумфи на протежета, които демобилизират, а може би и надценени упования.
Българска социалистическа партия не беше безалтернативна вляво
Около петдесет % успеваемост - по този начин може да се пресметна развиването на селекцията от млади фрагменти на Българска социалистическа партия през 2009 г осем години по-късно. При изискване че се одобри за достижение това, че те към момента са в партията. От четиримата - трима мъже и една жена, само Драгомир Стойнев е на позиция, от която може да въздейства върху държанието на социалистическата групировка и да " прави политика " от името на Българска социалистическа партия. Галина Асенова и Трендафил Величков напуснаха партията, а Димитър Горов е редови член (но пък се ожени за ръководителя на пресцентъра на " Позитано " 20 Жанет Пашалиева, с която имат две деца).
През лятото на 2009 година безоблачният политически пейзаж, който се виждаше от " Позитано " 20, се промени фрапантно за няколко седмици. По това време водач на партията от осем години беше Сергей Станишев, който излизаше от първия си мандат като министър председател. Само дни по-късно обаче той беше надвит на парламентарните избори от " новака " ГЕРБ, ръководен от скоро определения кмет на София Бойко Борисов. През април 2017 година генералът образува към този момент трето държавно управление. Преди осем години пък сегашният водач на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова стана за малко член на управлението на партията, откакто първо беше уволнена като зам.-министър от Станишев и занапред се пускаше в акцията за първия си мандат като народен представител.
От ляво на дясно: Драгомир Стойнев, Галина Асенова, Трендафил Величков, Димитър Горов - младите очаквания на Българска социалистическа партия през 2009 година
Фотограф: Цветелина Белутова
На този декор най-последователно е развиването на Драгомир Стойнев. От дистанцията на времето даже може да се каже, че през 2009 година е бил недооценен, описван просто като стопански консултант на тогавашния министър председател. На всички последващи парламентарни избори Стойнев печели място на депутат, а в едно от изданията на Народното събрание оглавяваше обществената комисия. В държавното управление на Пламен Орешарски стана и министър на стопанската система и енергетиката. През 2014 година Стойнев изгуби балотажа с Михаил Миков за ръководител на Българска социалистическа партия. На последните парламентарни избори той сглобяваше икономическата част от платформата на Българска социалистическа партия, а в този момент е едно от изключенията в управлението - по едно и също време е член на ИБ и народен представител. Дотук стигна с неизменимата поддръжка на сегашния зам.-председател на Българска социалистическа партия Кирил Добрев.
" Драгомир Стойнев съумя, тъй като има познанията, обучение и знае езици ", споделя един от младежите преди осем години, въпреки и не от първите редици в Българска социалистическа партия. Според него в партията " теренът е свободен за изява " и " не е правилно дежурното пояснение, че не се дава път на младите ". " Ами за какво не приемем, че посочените за очаквания са повярвали, че кариерата нататък им се дължи, без да поставят старания ", споделя той, който не стана член на Националния съвет за малко, не е бил в никакъв случай народен представител и сега не е измежду доближените на " Позитано " 20.
Друг от младежите през 2009 година - Трендафил Величков, също съумя да се кандидатира за ръководител на партия, само че на АБВ. Там израстването му стана в сгъстени периоди - от създател през 2014 година, през член на Изпълнителното бюро до зам.-председател. Участва и в изпълнителната власт, когато групировката на някогашния президент Георги Първанов беше съдружен сътрудник на ГЕРБ - две години регионален шеф на Пазарджик.
Позицията, до която стигна в Българска социалистическа партия, беше зам.-председател на младежкото обединяване и началник на отдел " Младежка политика " на " Позитано " 20. Според него повода да си тръгне е, че " тогавашното управление постави на масата за обмен доста от концепциите на левите хора и левицата и стартира заплашителен вземане-даване с тях. Справка - ръководството на Пламен Орешарски ". Разочарованието от Българска социалистическа партия съответствува по време и с превръщането на АБВ в партия. От днешна позиция не приема въобще оставането си в политиката за даденост. " То е обезпечено единствено за няколко групи хора – протежетата на водачите от някогашния режим, децата и внуците на тези водачи, децата на хора от тогавашната интелигенция, както и протежета и децата на доста богати хора от така наречения преход. Погледнете последните няколко издания на Народното събрание и ще видите, че младежката част е формирана основно от деца на богати родители. Тази наклонност ще се ускорява в бъдеще. Аз не съм от тези групи и в никакъв случай не съм гледал на политиката като метод на изхранване, специалност или занятие за цялостен живот. "
Политика може да се прави и отвън партиите, споделя и Галина Асенова, която през 2009 година беше зам.-председател на младежката организация на Българска социалистическа партия, член на Националния съвет на партията и общински консултант в Перник. От три години тя работи във фондация " Работилница за цивилен начинания ", откакто напусна с гръм и тропот общинския съвет и партията напролет на 2014 година " В българската политика оцеляват хора, които са подготвени да станат част от статуквото, без значение млади или остарели - това е цената, която би трябвало да платиш. Дълго време си мислех, че дела и професионализъм са нещата, които те държат в нея. Винаги обаче идва моментът, в който би трябвало да прекрачиш границата – на личните си разбирания, на ценностната си система. Да научиш по кое време да аплодираш и по кое време единствено да се усмихваш, по какъв начин да водиш подмолни игри, тъй че резултатът да е в твоя изгода. Да поставяш условия, да оцеляваш със средствата на другите. Това някои хора назовават " дълга писта в политиката ". Тя служи по-скоро на мощните на деня в устрема им да моделират, да " отгледат себеподобни ", споделя Асенова през днешния ден.
Само Димитър Горов към този момент приема обстановката търпеливо, без страст. След седем години като народен представител, лидер на листата в Ловеч и регионален ръководител там, на изборите през март 2017 година той беше подложен на последно място и не съумя да влезе в Народното събрание. Горов попада в категорията на хората с незадоволително еластичен гръбнак и неверни сметки - в годините не се включи в ничие лоби и дори отхвърли да играе с едните против другите в Българска социалистическа партия, за което в този момент си заплаща. Не мисли обаче да напуща. " За разлика от тези, които са в партията по рождение, аз съм по разбиране ", споделя Горов с усмивка - " татко ми не е бил върховен комсомолец, а майка ми не е имала алъш-вериш с членовете на Политбюро. Аз съм момче, което е тръгнало от доста ниско и като подобен считам, че реализирах оптималното в политиката на този стадий ".
Многообразието вдясно ги събираше и разделяше
Допреди десетина години за тях се говореше като за новото потомство на ДСБ. Млади, образовани, с задоволително партиен стаж в управителните структури на групировката и управнически опит, добит главно в локалната власт. От тях се очакваше да поемат щафетата от някогашния министър председател и създател на партията Иван Костов и заместниците му Екатерина Михайлова и Веселин Методиев. На тях се разчиташе да върнат политическата инвестиция, като се трансфорат в мотор на партията.
Местните избори през 2011 година обаче се оказаха оня рубикон, който стана причина част от тях да изоставен ДСБ и да потърсят политическа реализация посредством друга партия - едни сполучливо, други не чак толкоз. Тогава четирима - Петър Николов, Даниел Митов, Христо Ангеличин и Прошко Прошков, изоставиха ДСБ и се причислиха към основаната нова партия на Меглена Кунева " Движение България на жителите " (ДБГ). В ДСБ останаха Петър Москов и Ивайло Йонков.
Парламентарният избор през 2014 година още веднъж ги събра в плана " Реформаторски блок ", а изборите тази година отново ги разделиха. Малко преди този момент Москов постави точка и на кариерата си в ДСБ. Той избра да остане в изпълнителната власт, откакто партията му реши да излезе в съпротива в предходния парламент. Впоследствие влезе в управлението на Реформаторския блок, само че след неуспеха на парламентарния избор остана отвън политиката.
Парадоксално, само че сега нито едно от лицата на фотографията не е обвързвано с ДСБ. Още по-парадоксалното е, че четирима от тях доближиха до висшия ешелон на изпълнителната власт, като единствено Москов беше министър на опазването на здравето в предходния премиерски мандат на Бойко Борисов от квотата на " Реформаторския блок ". Останалите, въпреки и официално да бяха членове на ДБГ, заемаха позициите си по линия на ГЕРБ. Даниел Митов беше министър на външните работи във втория кабинет на Борисов, а Христо Ангеличин беше негов зам.-министър. Петър Николов беше парламентарен секретар на Министерския съвет в същото държавно управление, а в този момент е зам.-министър на образованието в третото държавно управление на Борисов от квотата на " Обединените патриоти ". В момента всички са безпартийни без Ивайло Йонков. Неговото участие в ДСБ обаче е официално, тъй като в предизборната акция работеше за " Реформаторския блок ", а не за обединяването " Нова република ", в което беше групировката му ДСБ. Пред " Капитал " той съобщи, че се е отдръпнал от политиката и няма предпочитание да се връща в нея. Занимава се с частен бизнес.
Партиите се трансфораха в лидерски
За членовете и симпатизантите на ДСБ те са " предатели " и " кариеристи ", които са напуснали партията, с цел да си подсигуряват постове в изпълнителната или законодателната власт. Те обаче имат своето пояснение за политическия избор, който са създали. Едно от тях е напълно съответно - показват опита на тогавашния водач на ДСБ Иван Костов да вбие чеп сред тях по време на локалните избори през 2011 година Тогава Прошко Прошков завоюва вътрешнопартийните избори в ДСБ за претендент за кмет на София против Петър Москов.
" По време на акцията и по-късно бяхме подложени на другарски огън. Това ни огорчи и озлоби и ние отговорихме, като напуснахме партията ", споделя Петър Николов. Обяснява, че в случай че може да върне времето обратно, раздялата с ДСБ щеше да стане по различен метод. " Напускането ни тогава сътвори усещане за разединение в партията, което не беше тъкмо по този начин. Сега виждам, че е нямало смисъл от това, тъй като в българската политика нещата не са единствено черно-бели ", споделя той.
Смята обаче, че ДСБ е привършен политически план. " Партията не се нарежда в дясно-консервативното пространство, а се преформатира като демократична групировка. Този сегмент е доста стеснен и на последните избори се видя, че в това пространство по-успешно стои " Да, България ", твърди Николов. Той показва още два аргумента, които са годни и за напускането на групировката на Меглена Кунева. Още със основаването на ДБГ се оформили лобита, които са почнали борба за превъзходство.
" Партиите в България са лидерски и не можеш да развиеш естествен политически път, като следваш техните възходи и падения ", обобщава Николов. Сега концепциите на консервативната политика, които е отстоявал в ДСБ - " капитализмът, патриотизмът и църквата ", вижда при " Обединените патриоти ", макар че не е член на нито една от трите партии в обединението на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров.
Не съм подвластен от партийни позиции
Прошко Прошков не е член на ДБГ от към година. За напускането му също има съответна причина. Партията му застанала против него, когато той решил да поддържа предлагането на ГЕРБ в Столичния общински съвет (СОС) за нарастването на билетчето за градски превоз. " Това съгласно мен беше вярно, тъй като докара до нарастване на закупените карти за градския превоз от 100 на близо 30 000 ", споделя той. И прибавя: " Тогава личната ми партия беше по този начин коленичила пред ГЕРБ за всичко в изпълнителната власт и внезапно, тъй като конюнктурно взеха решение, че им е комфортно, си избраха друга позиция за цената на билетчето ", споделя Прошков. Сега не членува в партия и се е концентрирал върху работата си като общински консултант и зам.-председател на СОС.
" Занимавам се с проблемите на София и не се интересувам от ничия партийна позиция, която е обусловена не от експертиза, и от това дали ще ми пречи на мен или аз ще преча на нея. Не одобрявам това, че всички си мълчат за куп неща, които не поддържат ", споделя той. Казва, че е отчаян от партийността. " Превърнахме се в партии, чиято координатна система се дефинира от ГЕРБ, и непрестанно се упрекваме, нареждаме и сочим с пръст кой какво прави. Вече повече имам вяра на положителните планове и на експертизата на обособени хора, в сравнение с това знамето на коя партия развяват. ДСБ и ДБГ се трансфораха в планове, които не могат да доставят политика, а са планове за оставане в политиката ", разяснява той.
Прошков беше последният от четиримата, които напуснаха ДБГ. Пръв от групировката на Кунева си потегли Даниел Митов. Той първо беше представител на американския " Национален либерален институт " в Брюксел, а след това Борисов го предложения във второто си държавно управление за външен министър. Кариерата му най-вероятно ще продължи като представител на интернационална организация в Европа. Христо Ангеличин беше поканен за зам.-министър на външните работи персонално от Митов и също напусна редиците на ДБГ.
Прошко Прошков изяснява, че изборът му да не е партиен член не е с цел да " се продаде " по-късно като гражданско лице, както стана съвременно в последните години. " Готов съм да вземам участие в диалози и развой какво вършим, само че не да е от вида " събрахме се, тъй като би трябвало да оцелеем, и на следващия ден отново ще се разделим, тъй като нямаме идентична визия по какъв начин да използваме този инструмент ", споделя той. Споделя обаче, че нито един от хората на фотографията макар високите позиции, които е заемал или заема, не се усеща задоволително задоволен от позиция на политически артикул. " Независимо че имаме някакъв фиктивен триумф, това не е задоволително от позиция на това какво си направил. Аз примерно мога да направя още неща, само че не мога да пробутвам концепциите си самичък ", заключава той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ