Еколози настояват за спиране на субсидиите за паша в националните паркове
От Коалиция " За да остане природа в България " упорстват за преустановяване на дотациите за сезонна паша (пасторализъм) в националните ни паркове.
Те акцентират, че това е основно за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища в страната, които така и така са под сериозното въздействие на климатичните промени и антропогенния напън.
Според обединението подпомагането на животновъдите може да става в други райони или като се вдигне процентно субсидирането по други ограничения.
Припомня се, че пасторализмът е бил препоръчан от специалисти от Неправителствени организации и Българска академия на науките преди повече от 25 години за да се опазят откритите площи в Национален парк " Централен Балкан ", намалели заради обрастването с дървесна и храстова растителност.
Посочва се обаче, че още преди години е станаало ясно, че мярката е нанесла вреди върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера. Причината е, че поради дотациите във високите елементи на планините се е появил стопански интерес и са почнали да пасат доста повече животни, в сравнение с пасищата могат да изхранят, в това число породи, които в никакъв случай не са употребявали подобен вид тревни запаси.
Освен това огромният брой животни замърсяват водните запаси в планините.
От Коалиция " За да остане природа в България " акцентират, че тази дотация е препоръчана и реализирана единствено като екологична мярка за опазването на биоразнообразието на националните паркове. Тя обаче се е оказала напълно несъответстваща за запазване на биоразнообразието.
Нито кравите, нито овцете пасат хвойна и по този начин нито повлияха, нито има късмет да повлияят на нейното разпространяване по откритите пространства, отбелязва се в позицията.
Допълва се, че нормите за натоварване на пасищата в Националните паркове - 50 крави/100 ха, се оказа, че неколкократно надвишават потенциала на бедното алпийско пасбище. За да е устойчива пашата, плътността на животните трябвало да е в пъти по- ниска.
От обединението показват и че мярката приравнява всички най-различни видове пасища в трите национални парка и изисква на всички места да се пасе най-малко 90 дни, което води до преизпасване на огромна част от тях, изключително на по-бедните и сухите. Освен това тя не подкрепя изобщо структурите на трите национални парка, чиито специалисти вместо да се занимават с надзор на бракониери и противозаконни МПС, би трябвало да гонят крави от езера и гори.
В мнението се напомня, че в Рила и Пирин има над 400 ледникови езера, в които е неразрешено къпането на хора и няма по какъв начин Министерство на околната среда и водите с наличните си пазачи да охранява всички тях.
Мярката имала само позитивен обществен резултат. Това обаче не трябвало да става за сметка на националните паркове и би могло да се намерения по какъв начин животновъдите да бъдат субсидирани, без да повреждат природата.
От обединението декларират, че специфичната дотация за паша на животни в Националните паркове е привлякла в тях животновъди от цялата страна. По техни данни броят на кравите в Национален парк " Централен Балкан " се усилва от 500 (през 2006 год.) на 8045 (през 2022 г.), а в Рила от 396 (през 2006 г.) на 8338 (през 2022 г.).
" През последните години неправителствени организации, а и специалисти на Министерство на околната среда и водите, са правили многочислени опити да обсъдят опциите за смяна на мярката, тъй че тя да не оказва отрицателно въздействие върху природата. За страдание, специалистите на Министерството на земеделието до момента постоянно изрично са отказвали да дискутират нейното използване и възможна смяна ", отбелязва се в мнението.
Проблемите, които субсидираната сезонна паша нанася на скъпите местообитания в алпийския и субалпийски пояс, са открити от дирекциите на Националните паркове. Уточнява се, че става дума освен за пасища, само че и за олиготрофните и дистрофни езера - химичния състав на водата в тях се трансформира поради покачвания вток на биогенни детайли, ерозията и разрушение на крайбрежията. Тези проблеми са резултат най-много от пашуващите стада от едри породи говеда край крайбрежията на езерата.
През последните години природозащитните организации са повдигали неведнъж въпроса за потребността от прекъсване на субсидирането на сезонната паша в алпийските и субалпийски пасища в предпазени територии и зони.
Две тъжби против пасторализма са подадени до Европейската комисия. Първата е прекъсната от Европейската комисия на съображение пет направени забележки към Министерството на земеделието от Европейската комисия, с които министерството е дало обещание да се съобрази, само че не го е направило. В една от тях Европейска комисия непосредствено споделя - " Поради евентуалното ѝ негативно влияние върху обхванатите тревни местообитания, България следва да обмисли опцията за унищожаване на интервенцията от националните паркове ".
Втората тъжба е призната за разглеждане от Европейска комисия преди няколко месеца и следи също по какъв начин целия Стратегически проект стартира да се ползва без да има призната екологична оценка.
Припомня се, че през ноември предходната година от Коалиция " За да остане природа в България " са поискали министърът на околната среда и водите да не допусне мярката за финансиране " пасторализъм " да се ползва в националните паркове, тъй като поврежда тревните местообитания и езерата в планините и по този начин използването й е в нарушаване на член 21 на Закона за предпазените територии, както и на Закона за биологичното многообразие.
Те приканват премиера и министрите на земеделието и околната среда да се отстранен дотациите за пашуване на селскостопански животни в трите национални парка , а животновъдите да бъдат обезщетени посредством увеличение на дотациите за пашуване на територията на цялата страна.
Посочва се, че Министерството на земеделието е стартирало използването на Стратегическия проект за земеделието без изискващите се по българското и европейското екологични законодателства приключена процедура по екологична оценк и оценка за съгласуемост. Според обединението това може да има съществени последици за целия Стратегически проект.
В позицията се предизвестява, че в случай че субсидираното увреждане на националните ни паркове не бъде прекъснато, от обединението ще поддържат както жалбата до Европейската комисия, по този начин и ще заведат съответна тъжба в българските съдилища.
Те акцентират, че това е основно за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища в страната, които така и така са под сериозното въздействие на климатичните промени и антропогенния напън.
Според обединението подпомагането на животновъдите може да става в други райони или като се вдигне процентно субсидирането по други ограничения.
Припомня се, че пасторализмът е бил препоръчан от специалисти от Неправителствени организации и Българска академия на науките преди повече от 25 години за да се опазят откритите площи в Национален парк " Централен Балкан ", намалели заради обрастването с дървесна и храстова растителност.
Посочва се обаче, че още преди години е станаало ясно, че мярката е нанесла вреди върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера. Причината е, че поради дотациите във високите елементи на планините се е появил стопански интерес и са почнали да пасат доста повече животни, в сравнение с пасищата могат да изхранят, в това число породи, които в никакъв случай не са употребявали подобен вид тревни запаси.
Освен това огромният брой животни замърсяват водните запаси в планините.
От Коалиция " За да остане природа в България " акцентират, че тази дотация е препоръчана и реализирана единствено като екологична мярка за опазването на биоразнообразието на националните паркове. Тя обаче се е оказала напълно несъответстваща за запазване на биоразнообразието.
Нито кравите, нито овцете пасат хвойна и по този начин нито повлияха, нито има късмет да повлияят на нейното разпространяване по откритите пространства, отбелязва се в позицията.
Допълва се, че нормите за натоварване на пасищата в Националните паркове - 50 крави/100 ха, се оказа, че неколкократно надвишават потенциала на бедното алпийско пасбище. За да е устойчива пашата, плътността на животните трябвало да е в пъти по- ниска.
От обединението показват и че мярката приравнява всички най-различни видове пасища в трите национални парка и изисква на всички места да се пасе най-малко 90 дни, което води до преизпасване на огромна част от тях, изключително на по-бедните и сухите. Освен това тя не подкрепя изобщо структурите на трите национални парка, чиито специалисти вместо да се занимават с надзор на бракониери и противозаконни МПС, би трябвало да гонят крави от езера и гори.
В мнението се напомня, че в Рила и Пирин има над 400 ледникови езера, в които е неразрешено къпането на хора и няма по какъв начин Министерство на околната среда и водите с наличните си пазачи да охранява всички тях.
Мярката имала само позитивен обществен резултат. Това обаче не трябвало да става за сметка на националните паркове и би могло да се намерения по какъв начин животновъдите да бъдат субсидирани, без да повреждат природата.
От обединението декларират, че специфичната дотация за паша на животни в Националните паркове е привлякла в тях животновъди от цялата страна. По техни данни броят на кравите в Национален парк " Централен Балкан " се усилва от 500 (през 2006 год.) на 8045 (през 2022 г.), а в Рила от 396 (през 2006 г.) на 8338 (през 2022 г.).
" През последните години неправителствени организации, а и специалисти на Министерство на околната среда и водите, са правили многочислени опити да обсъдят опциите за смяна на мярката, тъй че тя да не оказва отрицателно въздействие върху природата. За страдание, специалистите на Министерството на земеделието до момента постоянно изрично са отказвали да дискутират нейното използване и възможна смяна ", отбелязва се в мнението.
Проблемите, които субсидираната сезонна паша нанася на скъпите местообитания в алпийския и субалпийски пояс, са открити от дирекциите на Националните паркове. Уточнява се, че става дума освен за пасища, само че и за олиготрофните и дистрофни езера - химичния състав на водата в тях се трансформира поради покачвания вток на биогенни детайли, ерозията и разрушение на крайбрежията. Тези проблеми са резултат най-много от пашуващите стада от едри породи говеда край крайбрежията на езерата.
През последните години природозащитните организации са повдигали неведнъж въпроса за потребността от прекъсване на субсидирането на сезонната паша в алпийските и субалпийски пасища в предпазени територии и зони.
Две тъжби против пасторализма са подадени до Европейската комисия. Първата е прекъсната от Европейската комисия на съображение пет направени забележки към Министерството на земеделието от Европейската комисия, с които министерството е дало обещание да се съобрази, само че не го е направило. В една от тях Европейска комисия непосредствено споделя - " Поради евентуалното ѝ негативно влияние върху обхванатите тревни местообитания, България следва да обмисли опцията за унищожаване на интервенцията от националните паркове ".
Втората тъжба е призната за разглеждане от Европейска комисия преди няколко месеца и следи също по какъв начин целия Стратегически проект стартира да се ползва без да има призната екологична оценка.
Припомня се, че през ноември предходната година от Коалиция " За да остане природа в България " са поискали министърът на околната среда и водите да не допусне мярката за финансиране " пасторализъм " да се ползва в националните паркове, тъй като поврежда тревните местообитания и езерата в планините и по този начин използването й е в нарушаване на член 21 на Закона за предпазените територии, както и на Закона за биологичното многообразие.
Те приканват премиера и министрите на земеделието и околната среда да се отстранен дотациите за пашуване на селскостопански животни в трите национални парка , а животновъдите да бъдат обезщетени посредством увеличение на дотациите за пашуване на територията на цялата страна.
Посочва се, че Министерството на земеделието е стартирало използването на Стратегическия проект за земеделието без изискващите се по българското и европейското екологични законодателства приключена процедура по екологична оценк и оценка за съгласуемост. Според обединението това може да има съществени последици за целия Стратегически проект.
В позицията се предизвестява, че в случай че субсидираното увреждане на националните ни паркове не бъде прекъснато, от обединението ще поддържат както жалбата до Европейската комисия, по този начин и ще заведат съответна тъжба в българските съдилища.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ