5200 тона извънземен прах падат на Земята всяка година
От известно време насам знаем, че на Земята непрекъснато вали галактически прахуляк в изобилни количества. Той е извънредно дребен, заради което установяването на точното количество е в действителност мъчно.
Подобни микрометеорити не са по-големи от парченце от милиметъра – те падат съвсем като късчета пърхот от преминаващите край нас комети и метеорити.
Сега, откакто прекарва близо две десетилетия в събирането на този извънземен прахуляк в Антарктика, интернационален екип пресметна съответна стойност – всяка година на Земята падат 5200 тона микрометеорити, които са по-малки от 700 микрометъра (0,7 милиметра).
Според учените точно микрометеоритите са най-големия източник на извънземен материал, достигащ до повърхността на нашата планета.
Постижението на експертите е в действителност впечатляващо. Земната атмосфера е цялостна с прахуляк от всякакъв тип. Проучване от 2020-та откри, че към 17 млн. метрични тона недопечен прахуляк прелита из нея във всеки един миг.
За да отстраняват (доколкото е възможно) този „ фонов “ прахуляк, екипът взема решение да отиде до Антарктика – в станция Конкордия, купол C. Земният прахуляк тук отсъства съвсем напълно, а снегът се натрупва постепенно, което значи, че към този момент наличният сняг може да бъде разтопен, с цел да се откри степента на дъжд на микрометеорити в региона.
Микрометеорити от Антарктика. Източник: Rojas et al., EPSL, 2021
По време на 6 експедиции, извършени в границите на 20 години, откривателите правят таман това. Те разпознават общо 1280 неразтопени микрометеорити и 808 галактически сферули (разтопени галактически скали) с маса под 350 микрограма. Това им разрешава да изчислят степента, с която тези частици падат по повърхността.
Според изчисленията им, екстраполирани за цялата повърхнина на Земята (ако приемем, че дъждът от микрометеорити е идентичен навсякъде), почти 1600 тона микрометеорити и 3600 тона галактически сферули доближават повърхността ни всяка година. Това се равнява на общо 5200 тона годишно.
Следващата цел от разбора е да се дефинира произхода на въпросния прахуляк въз основа на плътността на зрънцата. По-ниската компактност и по-високата шупливост допускат, че е пристигнал от комета, до момента в който по-високата компактност и по-ниската шупливост – че е с метеоритен генезис.
На базата на това екипът екстраполира, че почти 80 % от галактическия прахуляк, който доближава до Земята, се изхвърля от комети, до момента в който минават край нас по време на своите орбитални пътешествия – брой, който е консистентен с предходни калкулации по този въпрос.
Моделите на екипа обаче демонстрират, че общата маса на галактическия прахуляк, преди да навлезе в атмосферата, е към 15 000 тона. Причината за тази разлика към момента не е известна, само че съществуват няколко съществени догатки.
Според едно от тях не можем да засечем доста количество от праха. Според друга – част от праха се отстранява преди да навлезе в атмосферата. Третият вид е, че към Земята има доста по-малко прахуляк, в сравнение с допускаме.
Ако разплетем тази тайнственост, ще можем да научим повече за ролята на галактическия прахуляк да придвижва водни молекули и въглерод до Земята през ранните дни на Слънчевата система и надлежно - за произхода на живота на нашата планета.
Изследването е оповестено в Earth and Planetary Science Letters .
