Ако върнат 2% от данъците в общините, Пловдив ще получи 42 м...
От Института за пазарна стопанска система (ИПИ) за следващ път припомнят за концепцията част от налозите да се връщат в общините и проучват увеличението на конкуренцията на локално равнище, която би подтикнала съществено районите.
Фискалната децентрализация в България към момента е мираж, макар че всички съществени политически сили включиха концепцията за някакво преотстъпване на данъчни доходи на общините. Подобна мярка е в интерес най-вече на самите локални администрации и те би трябвало да работят интензивно в тази посока.
ИПИ интензивно предлага концепцията за „ задържане “ на 2% от подоходния налог по персонална карта в общините. Изчисленията на база брой работещи и равнища на възнагражденията във всяка община демонстрират, че този запас би се равнявал на близо 850 млн. лева през 2021 година, който да бъде разпределен сред районите в страната.
За Пловдив сумата, която би влезнала в локалния бюджет при приемането на сходна мярка, е малко над 42,5 млн. лв. - малко под цената на последния общински заем, изтеглен през предходната година. Подобна сума пък би нараснала личните доходи на локалната администрация с една трета на годишна база.
Перспективата за сходен годишен доход би трябвало да стимулира администрацията и да я трансформира в най-големия труженик на концепцията. Положителен знак за Пловдив и региона е и новият регионален шеф Йордан Иванов, който от години е един от най-големите поддръжници на по-сериозната децентрализация.
На национално равнище предстоящо най-големият дял от тези близо 850 млн. лв. отиват в Столична община, която ще инкасира с 342 млн. лв. повече към личните си доходи. Това ще е нарастване с близо една втора. Пловдив ще остане пред Варна, където мярката „ 2 % от ДОД " ще донесе на локалната власт малко под 40 млн. лв., или 28% повече доходи. Четвърто място ще бъде за община Бургас, която ще си докара спомагателни близо 22,5 млн. лв..
И в случай че за Пловдив и огромните градове връщането на 2% от налозите към града ще докара до още едно перо за нарастване на вложенията от страна на локалната администрация, в прилежащите ни общини от района тази мярка е с още по-голямо значение.
Според изчисленията на ИПИ, в община " Марица " биха влезнали още 4,1 млн. лв., които биха нараснали личните доходи с 42%. В Раковски скокът също би бил сериозен - малко под 2,3, или 44% растеж на личния доход на общината. Мярката „ 2 % “ би имала най-сериозно отражение в община Съединение, където евентуално би вкарала най-малко 1,2 млн. лв. годишно, което да усили събираните от локалната администрация доходи с 62%.
На другият полюс е община " Родопи ", където връщане на 2% от ДОД биха довели до нарастване на личните доходи с едвам 18% които се равняват на малко над 1,4 млн. лв.. С по към 25% ще скочат събираните от администрацията доходи в общините Стамболийски (816 хиляди лева), Кричим (303 хиляди лева) и Перущица (207 хиляди лева).
В тези три общини сходна мярка може да сътвори нови индустриални планове и даже цели зони, които с изключение на действителни работни места, с налозите си да вкарват свежи пари в районите.
Бързата сметка демонстрира, че с сходна мярка локалната администрация в Пловдив ще получава по приблизително 300 лв. за всеки работещ под тепетата. За региона пък това значат годишно към 60 млн. лв..
Анализите демонстрират, че все още за всеки 7 лв., изхарчени на локално равнище, едвам 1 лев е личен данъчен доход на общината - останалите се покриват от държавни прехвърляния, европейски дотации и неданъчни доходи. Липсата на съответен личен запас и зависимостта от прехвърляния и дотации са главен проблем пред районното развиване.
Пътят към децентрализацията и оставяне на 1/5 от налозите върху приходите на работещите в локалните бюджети е приоритет и за Националното съдружие на общините в Република България, в което все още Пловдив има сериозна роля, а двама от кметовете от района са в управителния съвет.
Моментът наподобява подобаващ тематиката да бъде върната на дневен ред, като сигналите са за сериозна политическа поддръжка, откакто „ децентрализация “ и „ повече независимост на деяние за районите “ участваха като акценти в предизборните стратегии и на четирите партии от ръководещата коалиция.
Шест изгоди от децентрализацията
В годишният отчет на Организация за икономическо съдействие и развиване също е застъпена тематиката за децентрализацията и изгодите от нея, които в дълготраен проект се оказват сериозен мотор за районите. Ето шест от най-преките резултати, които тя може да донесе:
1. Повишава икономическия напредък
Изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и раз откриват ясна позитивна връзка сред децентрализацията на приходите и растежа. Според тях при 10 процентни пункта нарастване на данъчните доходи за общините се реализира 0,1 процентни пункта по-висок стопански напредък.
2. Намалява неравенствата
Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз открива, че увеличението на децентрализацията с 1 пр.п. понижава разликата сред втората най-богата и междинната децилна група от семействата с 0,8 пр.п.
3. Подобрява обществените услуги
По-доброто адаптиране към желанията на общността остава една от основните аргументи за децентрализацията. Следователно не е изненадващо, че децентрализацията е емпирично обвързвана с усъвършенстваната успеваемост на публични услуги. Освен това, от усилване на успеваемостта на разпределението, прозрачността, присъединяване на общността и възприеманата сърдечност на обществения бранш, фискалната децентрализация може да докара до по-голям обществен капитал под формата на увеличено доверие и съдействие.
4. Води до нарастване на продължителността на живот
В опазването на здравето проучванията демонстрират, че разноските понижават и продължителността на живота се усилва при умерена децентрализация, само че противоположните резултати се резервират, откакто децентрализацията стане несъразмерна.
5. Подобрява просветителните резултати
По отношение на просветителните достижения разбори откриват, че нарастването с 10 процентни пункта на локалните данъчни доходи усъвършенства резултатите от PISA с 6 процентни пункта, което подхожда на приблизително усъвършенстване с към шест позиции в класацията по страни. Подобна, само че по-слаба връзка се открива с други ограничения на децентрализация на образованието, като да вземем за пример увеличение на учебна автономност.
6. Насърчава конкуренцията и вложенията
По-голямата фискалната автономност на общините разрешава пакетът от публични услуги да бъде определен на локално равнище, като по този метод по-добре подхожда на локалните желания. Освен това по-високата общинска бюджетна автономност разрешава междурегионална конкуренция във връзка с публичните услуги.
Фискалната децентрализация в България към момента е мираж, макар че всички съществени политически сили включиха концепцията за някакво преотстъпване на данъчни доходи на общините. Подобна мярка е в интерес най-вече на самите локални администрации и те би трябвало да работят интензивно в тази посока.
ИПИ интензивно предлага концепцията за „ задържане “ на 2% от подоходния налог по персонална карта в общините. Изчисленията на база брой работещи и равнища на възнагражденията във всяка община демонстрират, че този запас би се равнявал на близо 850 млн. лева през 2021 година, който да бъде разпределен сред районите в страната.
За Пловдив сумата, която би влезнала в локалния бюджет при приемането на сходна мярка, е малко над 42,5 млн. лв. - малко под цената на последния общински заем, изтеглен през предходната година. Подобна сума пък би нараснала личните доходи на локалната администрация с една трета на годишна база.
Перспективата за сходен годишен доход би трябвало да стимулира администрацията и да я трансформира в най-големия труженик на концепцията. Положителен знак за Пловдив и региона е и новият регионален шеф Йордан Иванов, който от години е един от най-големите поддръжници на по-сериозната децентрализация.
На национално равнище предстоящо най-големият дял от тези близо 850 млн. лв. отиват в Столична община, която ще инкасира с 342 млн. лв. повече към личните си доходи. Това ще е нарастване с близо една втора. Пловдив ще остане пред Варна, където мярката „ 2 % от ДОД " ще донесе на локалната власт малко под 40 млн. лв., или 28% повече доходи. Четвърто място ще бъде за община Бургас, която ще си докара спомагателни близо 22,5 млн. лв..
И в случай че за Пловдив и огромните градове връщането на 2% от налозите към града ще докара до още едно перо за нарастване на вложенията от страна на локалната администрация, в прилежащите ни общини от района тази мярка е с още по-голямо значение.
Според изчисленията на ИПИ, в община " Марица " биха влезнали още 4,1 млн. лв., които биха нараснали личните доходи с 42%. В Раковски скокът също би бил сериозен - малко под 2,3, или 44% растеж на личния доход на общината. Мярката „ 2 % “ би имала най-сериозно отражение в община Съединение, където евентуално би вкарала най-малко 1,2 млн. лв. годишно, което да усили събираните от локалната администрация доходи с 62%.
На другият полюс е община " Родопи ", където връщане на 2% от ДОД биха довели до нарастване на личните доходи с едвам 18% които се равняват на малко над 1,4 млн. лв.. С по към 25% ще скочат събираните от администрацията доходи в общините Стамболийски (816 хиляди лева), Кричим (303 хиляди лева) и Перущица (207 хиляди лева).
В тези три общини сходна мярка може да сътвори нови индустриални планове и даже цели зони, които с изключение на действителни работни места, с налозите си да вкарват свежи пари в районите.
Бързата сметка демонстрира, че с сходна мярка локалната администрация в Пловдив ще получава по приблизително 300 лв. за всеки работещ под тепетата. За региона пък това значат годишно към 60 млн. лв..
Анализите демонстрират, че все още за всеки 7 лв., изхарчени на локално равнище, едвам 1 лев е личен данъчен доход на общината - останалите се покриват от държавни прехвърляния, европейски дотации и неданъчни доходи. Липсата на съответен личен запас и зависимостта от прехвърляния и дотации са главен проблем пред районното развиване.
Пътят към децентрализацията и оставяне на 1/5 от налозите върху приходите на работещите в локалните бюджети е приоритет и за Националното съдружие на общините в Република България, в което все още Пловдив има сериозна роля, а двама от кметовете от района са в управителния съвет.
Моментът наподобява подобаващ тематиката да бъде върната на дневен ред, като сигналите са за сериозна политическа поддръжка, откакто „ децентрализация “ и „ повече независимост на деяние за районите “ участваха като акценти в предизборните стратегии и на четирите партии от ръководещата коалиция.
Шест изгоди от децентрализацията
В годишният отчет на Организация за икономическо съдействие и развиване също е застъпена тематиката за децентрализацията и изгодите от нея, които в дълготраен проект се оказват сериозен мотор за районите. Ето шест от най-преките резултати, които тя може да донесе:
1. Повишава икономическия напредък
Изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и раз откриват ясна позитивна връзка сред децентрализацията на приходите и растежа. Според тях при 10 процентни пункта нарастване на данъчните доходи за общините се реализира 0,1 процентни пункта по-висок стопански напредък.
2. Намалява неравенствата
Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз открива, че увеличението на децентрализацията с 1 пр.п. понижава разликата сред втората най-богата и междинната децилна група от семействата с 0,8 пр.п.
3. Подобрява обществените услуги
По-доброто адаптиране към желанията на общността остава една от основните аргументи за децентрализацията. Следователно не е изненадващо, че децентрализацията е емпирично обвързвана с усъвършенстваната успеваемост на публични услуги. Освен това, от усилване на успеваемостта на разпределението, прозрачността, присъединяване на общността и възприеманата сърдечност на обществения бранш, фискалната децентрализация може да докара до по-голям обществен капитал под формата на увеличено доверие и съдействие.
4. Води до нарастване на продължителността на живот
В опазването на здравето проучванията демонстрират, че разноските понижават и продължителността на живота се усилва при умерена децентрализация, само че противоположните резултати се резервират, откакто децентрализацията стане несъразмерна.
5. Подобрява просветителните резултати
По отношение на просветителните достижения разбори откриват, че нарастването с 10 процентни пункта на локалните данъчни доходи усъвършенства резултатите от PISA с 6 процентни пункта, което подхожда на приблизително усъвършенстване с към шест позиции в класацията по страни. Подобна, само че по-слаба връзка се открива с други ограничения на децентрализация на образованието, като да вземем за пример увеличение на учебна автономност.
6. Насърчава конкуренцията и вложенията
По-голямата фискалната автономност на общините разрешава пакетът от публични услуги да бъде определен на локално равнище, като по този метод по-добре подхожда на локалните желания. Освен това по-високата общинска бюджетна автономност разрешава междурегионална конкуренция във връзка с публичните услуги.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ