Романи и мемоари в топ 100
От „ Guardian “ оповестиха листата със 100-те най-хубави книги, излезли след 2000-та година. Сред тях се открояват дебютни романи, полемики, исторически шедьоври, проникновени записки. Ето кои заглавия влизат в топ 100 и кои от тях са излезли на български език, представени от economy.bg.
1. „ Вълци “ от Хилари Мантел /„ Еднорог “/, 2012. Двубоят сред две изключителни персони, решил ориста на един народ, е в центъра на този изцяло друг роман за царуването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е тъкмо оня правоверен страдалец, какъвто ни го показва канонът на историята. „ Злодеят “ Томас Кромуел също се обрисува като напълно друг човек – наследник на ковач, издигнал се до един от основателите на модерна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската черква. Момчето от бедняшките квартали построява единствено себе си като забележителна ренесансова персона, по едно и също време визионер и сръчен политик, който дърпа конците на крале, издига и смъква кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и слага държавния интерес над персоналния... През 2015-а „ Вълци “ и „ Доведете труповете “ са екранизирани като ефирен сериал. Последният разказ за Томас Кромуел - The Mirror and the Light, ще бъде оповестен през март 2020. Дългоочакваната книга ще приключи известната историческа трилогия.
2. „ Gielad “ от Мерилин Робинсън, 2004. Медитативният, надълбоко метафизичен разказ е разказан посредством предсмъртни писма, написани от възрастния свещеник Джон Еймс през 50-те години до неговия 7-годишен наследник. Това е книга за наследството, което в никакъв случай няма да се върне, увещание за вълнуващата, краткотрайна хубост, която може да се откри в всекидневието. Както свещеник Еймс споделя: „ Има хиляди хиляди аргументи да живеем този живот, всяка от тях е задоволителна. “
3. „ Време секънд хенд: Краят на аления човек “ от Светлана Алексиевич /„ Парадокс “/, 2016. Авторката е събрала записвани в продължение на години в края на предишния и началото на този век истории на стотици елементарни хора, претърпели епохата на Съветския съюз. Както самата Алексиевич написа в уеб страницата си, за собствен писателски род е избрала гласовете човешки: на хората от улицата, зад стъклата на прозорците… Острата и искрено човешка персонална позиция на писателката за протичащото се в родината ѝ и в Русия въобще среща публичен отзвук по-често в чужбина. А там, където е родена и отраснала, я хулят и формалната позиция на институции и рецензия не е изпълнена с обич.
4. „ Никога не ме оставяй “ от Казуо Ишигуро /„ Лабиринт “/, 2016. Романът наблюдава ориста на трима другари. 31-годишната Кати се връща обратно във времето, с цел да опише за привидно идиличното им детство в изолирано привилегировано учебно заведение и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой в действителност желае всички да сме идентични и взаимозаменяеми. Защо се постанова да потвърждаваме, че имаме душа, за какво жестокостта се е трансформирала в норма, за какво се помиряваме покорно с неправдата, за какво непрекъснато предаваме тези, които обичаме най-вече? Определен от списание „ Тайм “ за най-хубав разказ на 2005-а и включен в листата на 100-те най-красиви книги от последния век, „ Никога не ме оставяй “ може да бъде присъединен и към антиутопиите. И да се чете като сбъднало се тъмно знамение, като притчова литература с бездънен подтекст и духовен заряд, заложен сред редовете. Но е на първо място книга за загубите, които поносим, за живота като горчив избор, за нелекия чоп в свят, където всичко е за обмен.
5. „ Аустерлиц “ от В. Г. Зебалд /„ Стено “/, 2013. Eдин от най-нетрадиционните писатели на нашето време споделя за човек, на който като дете са отнети езикът и името и който по-късно не може да се почувства като вкъщи си на никое място в този свят. Роман за дълбока обществена контузия – за откритието, че в действителност не принадлежим напълно към света, в който живеем. За анонимността, която може да е ужасно задължение. Зебалд е почетен с многочислени литературни награди, сред които „ Мьорике “, „ Хайнрих Бьол “, „ Хайнрих Хайне “, „ Йозеф Брайтбах “. Умира през 2001-а при автомобилна акцидент няколко месеца след публикуването на книгата.
6. „ Кехлибареният далекоглед “ от Филип Пулман /„ Бард “/, 2004. Третата книга от вълшебната трилогия „ Тъмните му материи ”, която отключва вратата към свят, успореден на нашия, и въпреки всичко обитаем с разнообразни създания, като смесва просвета, теология и магия с извънредно приказен и трогателен резултат. История за момче и момиче с задача от ориста. Лира и Уил, елементарни деца, оставени в изключително рискова обстановка в края на втората книга, в този момент се оказват изправени пред смъртна заплаха. Ала на помощ им идват остарели другари: Йорек Бирнисон - бронираната мечка и ученият - доктор Мери Малоун. Има и нови съдружници, високите един лакът ездачи на водни кончета с отровни шпори и мулефа, странни създания с колела, които имат дарбата да виждат Праха.
7. „ Between the World and Me “ от Та-Нехиси Коутс, 2015. Коутс е публицист и публицист, който се трансформира в глас на тъмнокожите в Съединени американски щати. „ Между света и мен “ е написана под формата на писмо до неговия наследник и е отдадена на расовите връзки в Америка - от ежедневната неправда и полицейското принуждение до историята на робството и Гражданската война. Дръзките, само че и поетични размишления на Коутс за това какво значи да си черен американец през днешния ден, го направиха един от най-важните интелектуалци и писатели в Съединени американски щати.
8. „ Есен “ от Али Смит /„ Лист “/, 2018. Първият разказ от поредицата „ Сезони ” на английската писателка. Историите на Даниел Глюк и Елизабет Деманд са пътешестване, почнало някъде през 30-те години на ХХ век и още несвършило. Той е на 100 и е на легло, а тя – на 32, преподавател по история на изкуството. Тази книга събира в един сезон персоналното и световното и споделя по необикновен метод за сякаш нормални неща – детство, влюбване, упоритости, остаряване, гибел. В същото време ги съчетава с мъчителни тематики като Брекзит, екология, обществено неравноправие, войни.
9. „ Облакът атлас “ от Дейвид Мичел /„ Прозорец “/, 2012. Един от най-забележителните постмодерни гласове в литературата на XXI век съчетава приключенско изложение с типична за Набоков пристрастеност към загадките, бдителност в построяването на героите и усет към философските и научните разсъждения в традицията на Умберто Еко, Харуки Мураками и Филип К. Дик. Резултатът е блестяща и истинска литература, колкото дълбока, толкоз и занимателна. Шест истории, които са подредени една в друга като кукла матрьошка, превеждат читателя през разнообразни времена и места –от XIX век в далечния Тихи океан до постапокалиптично бъдеще на Хаваите. В хода Мичъл разкрива каква е връзката сред обособените герои, по какъв начин се преплитат орисите им и по какъв начин душите им се носят във времето и пространството като облаци в небето.
10. „ Half of a Yellow Sun “ от Чимаманда Нгози Адичи, 2006. Романът споделя за следствията от гражданската война в Нигерия през призмата на разнообразни политически и персонални битки. Авторът наблюдава икономическото, етническото, културното и религиозно напрежение измежду другите нации на Нигерия и изследва бруталното завещание на колониализма в Африка.
1. „ Вълци “ от Хилари Мантел /„ Еднорог “/, 2012. Двубоят сред две изключителни персони, решил ориста на един народ, е в центъра на този изцяло друг роман за царуването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е тъкмо оня правоверен страдалец, какъвто ни го показва канонът на историята. „ Злодеят “ Томас Кромуел също се обрисува като напълно друг човек – наследник на ковач, издигнал се до един от основателите на модерна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската черква. Момчето от бедняшките квартали построява единствено себе си като забележителна ренесансова персона, по едно и също време визионер и сръчен политик, който дърпа конците на крале, издига и смъква кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и слага държавния интерес над персоналния... През 2015-а „ Вълци “ и „ Доведете труповете “ са екранизирани като ефирен сериал. Последният разказ за Томас Кромуел - The Mirror and the Light, ще бъде оповестен през март 2020. Дългоочакваната книга ще приключи известната историческа трилогия.
2. „ Gielad “ от Мерилин Робинсън, 2004. Медитативният, надълбоко метафизичен разказ е разказан посредством предсмъртни писма, написани от възрастния свещеник Джон Еймс през 50-те години до неговия 7-годишен наследник. Това е книга за наследството, което в никакъв случай няма да се върне, увещание за вълнуващата, краткотрайна хубост, която може да се откри в всекидневието. Както свещеник Еймс споделя: „ Има хиляди хиляди аргументи да живеем този живот, всяка от тях е задоволителна. “
3. „ Време секънд хенд: Краят на аления човек “ от Светлана Алексиевич /„ Парадокс “/, 2016. Авторката е събрала записвани в продължение на години в края на предишния и началото на този век истории на стотици елементарни хора, претърпели епохата на Съветския съюз. Както самата Алексиевич написа в уеб страницата си, за собствен писателски род е избрала гласовете човешки: на хората от улицата, зад стъклата на прозорците… Острата и искрено човешка персонална позиция на писателката за протичащото се в родината ѝ и в Русия въобще среща публичен отзвук по-често в чужбина. А там, където е родена и отраснала, я хулят и формалната позиция на институции и рецензия не е изпълнена с обич.
4. „ Никога не ме оставяй “ от Казуо Ишигуро /„ Лабиринт “/, 2016. Романът наблюдава ориста на трима другари. 31-годишната Кати се връща обратно във времето, с цел да опише за привидно идиличното им детство в изолирано привилегировано учебно заведение и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой в действителност желае всички да сме идентични и взаимозаменяеми. Защо се постанова да потвърждаваме, че имаме душа, за какво жестокостта се е трансформирала в норма, за какво се помиряваме покорно с неправдата, за какво непрекъснато предаваме тези, които обичаме най-вече? Определен от списание „ Тайм “ за най-хубав разказ на 2005-а и включен в листата на 100-те най-красиви книги от последния век, „ Никога не ме оставяй “ може да бъде присъединен и към антиутопиите. И да се чете като сбъднало се тъмно знамение, като притчова литература с бездънен подтекст и духовен заряд, заложен сред редовете. Но е на първо място книга за загубите, които поносим, за живота като горчив избор, за нелекия чоп в свят, където всичко е за обмен.
5. „ Аустерлиц “ от В. Г. Зебалд /„ Стено “/, 2013. Eдин от най-нетрадиционните писатели на нашето време споделя за човек, на който като дете са отнети езикът и името и който по-късно не може да се почувства като вкъщи си на никое място в този свят. Роман за дълбока обществена контузия – за откритието, че в действителност не принадлежим напълно към света, в който живеем. За анонимността, която може да е ужасно задължение. Зебалд е почетен с многочислени литературни награди, сред които „ Мьорике “, „ Хайнрих Бьол “, „ Хайнрих Хайне “, „ Йозеф Брайтбах “. Умира през 2001-а при автомобилна акцидент няколко месеца след публикуването на книгата.
6. „ Кехлибареният далекоглед “ от Филип Пулман /„ Бард “/, 2004. Третата книга от вълшебната трилогия „ Тъмните му материи ”, която отключва вратата към свят, успореден на нашия, и въпреки всичко обитаем с разнообразни създания, като смесва просвета, теология и магия с извънредно приказен и трогателен резултат. История за момче и момиче с задача от ориста. Лира и Уил, елементарни деца, оставени в изключително рискова обстановка в края на втората книга, в този момент се оказват изправени пред смъртна заплаха. Ала на помощ им идват остарели другари: Йорек Бирнисон - бронираната мечка и ученият - доктор Мери Малоун. Има и нови съдружници, високите един лакът ездачи на водни кончета с отровни шпори и мулефа, странни създания с колела, които имат дарбата да виждат Праха.
7. „ Between the World and Me “ от Та-Нехиси Коутс, 2015. Коутс е публицист и публицист, който се трансформира в глас на тъмнокожите в Съединени американски щати. „ Между света и мен “ е написана под формата на писмо до неговия наследник и е отдадена на расовите връзки в Америка - от ежедневната неправда и полицейското принуждение до историята на робството и Гражданската война. Дръзките, само че и поетични размишления на Коутс за това какво значи да си черен американец през днешния ден, го направиха един от най-важните интелектуалци и писатели в Съединени американски щати.
8. „ Есен “ от Али Смит /„ Лист “/, 2018. Първият разказ от поредицата „ Сезони ” на английската писателка. Историите на Даниел Глюк и Елизабет Деманд са пътешестване, почнало някъде през 30-те години на ХХ век и още несвършило. Той е на 100 и е на легло, а тя – на 32, преподавател по история на изкуството. Тази книга събира в един сезон персоналното и световното и споделя по необикновен метод за сякаш нормални неща – детство, влюбване, упоритости, остаряване, гибел. В същото време ги съчетава с мъчителни тематики като Брекзит, екология, обществено неравноправие, войни.
9. „ Облакът атлас “ от Дейвид Мичел /„ Прозорец “/, 2012. Един от най-забележителните постмодерни гласове в литературата на XXI век съчетава приключенско изложение с типична за Набоков пристрастеност към загадките, бдителност в построяването на героите и усет към философските и научните разсъждения в традицията на Умберто Еко, Харуки Мураками и Филип К. Дик. Резултатът е блестяща и истинска литература, колкото дълбока, толкоз и занимателна. Шест истории, които са подредени една в друга като кукла матрьошка, превеждат читателя през разнообразни времена и места –от XIX век в далечния Тихи океан до постапокалиптично бъдеще на Хаваите. В хода Мичъл разкрива каква е връзката сред обособените герои, по какъв начин се преплитат орисите им и по какъв начин душите им се носят във времето и пространството като облаци в небето.
10. „ Half of a Yellow Sun “ от Чимаманда Нгози Адичи, 2006. Романът споделя за следствията от гражданската война в Нигерия през призмата на разнообразни политически и персонални битки. Авторът наблюдава икономическото, етническото, културното и религиозно напрежение измежду другите нации на Нигерия и изследва бруталното завещание на колониализма в Африка.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ