Ваня Щерева: Вярвам на Юли, разказвал ми е за този конфликт когато се случи
От Facebook профила на Ваня Щерева
Посинени фотоси от неразбираем интервал, бомбардиране с лабилни статуси, подмятане на жокери за " виновника ", търсене на внимание, липса на логичност в изказванията, липса на съвпадения в изказванията...
Един път е ударена пред цялостен екип от 30 души, които не са реагирали (как не се откри най-малко един с топки от тоя екип да скочи), няколко дни по-късно се оказа ритната в лицето " с мъжка обувка " пред нула очевидци. Веднага след което е траяла да снима подиуми за сериала, вместо да лежи най-малко седмица в болница след тая " мъжка обувка. "
Показанията на " жертвата " месеци наред образуваха публично мнение и цапаха името на огромен наш артист и мой непосредствен другар. Като човек на логиката, си мисля: Ако си уверен в истината си, няма да сменяш версиите си, няма да криеш името на " причинителя " от боязън след това да не бъдеш съден за клюка, и все един очевидец ще се откри да те поддържа. Вместо това всички свидели са удостоверили противоположната версия - удар не е имало.
Извън логиката - познавам Юли от... цялостен живот и му имам вяра. Не единствено тъй като ми е другар, а тъй като ми е разказвал за този спор още когато се случи. И неговата версия тогава, когато не е подозирал, че след 5 години една егоцентрична жена ще му скочи на главата с обществен скандал, е същата като в този момент. Същата като на очевидците. Дълго става, само че мълчанието за нас, всички негови другари през последните месеци, не беше елементарно. Мълчанието за Юли беше тройно по-трудно - трудно, изтощително, депресиращо.
Трябва доста да внимаваме, когато си сформираме мнение от истерични статуси, да не забравяме, че освен дамите могат да се окажат жертви на принуждение, и че психическото принуждение е равно на физическото. Понякога може да бъде и по-страшно.
От през вчерашния ден думите на Юлиан по случая са в медиите.
Ето част от тях:
" Психическият тормоз Е принуждение.
Набеждаването на почтен човек Е принуждение.
Лъжливите вести СА принуждение.
Злонамереното уронване на престижа (на който и да било) Е принуждение.
Клеветата Е принуждение.
Внушенията без споменаване на име СА принуждение. "
Посинени фотоси от неразбираем интервал, бомбардиране с лабилни статуси, подмятане на жокери за " виновника ", търсене на внимание, липса на логичност в изказванията, липса на съвпадения в изказванията...
Един път е ударена пред цялостен екип от 30 души, които не са реагирали (как не се откри най-малко един с топки от тоя екип да скочи), няколко дни по-късно се оказа ритната в лицето " с мъжка обувка " пред нула очевидци. Веднага след което е траяла да снима подиуми за сериала, вместо да лежи най-малко седмица в болница след тая " мъжка обувка. "
Показанията на " жертвата " месеци наред образуваха публично мнение и цапаха името на огромен наш артист и мой непосредствен другар. Като човек на логиката, си мисля: Ако си уверен в истината си, няма да сменяш версиите си, няма да криеш името на " причинителя " от боязън след това да не бъдеш съден за клюка, и все един очевидец ще се откри да те поддържа. Вместо това всички свидели са удостоверили противоположната версия - удар не е имало.
Извън логиката - познавам Юли от... цялостен живот и му имам вяра. Не единствено тъй като ми е другар, а тъй като ми е разказвал за този спор още когато се случи. И неговата версия тогава, когато не е подозирал, че след 5 години една егоцентрична жена ще му скочи на главата с обществен скандал, е същата като в този момент. Същата като на очевидците. Дълго става, само че мълчанието за нас, всички негови другари през последните месеци, не беше елементарно. Мълчанието за Юли беше тройно по-трудно - трудно, изтощително, депресиращо.
Трябва доста да внимаваме, когато си сформираме мнение от истерични статуси, да не забравяме, че освен дамите могат да се окажат жертви на принуждение, и че психическото принуждение е равно на физическото. Понякога може да бъде и по-страшно.
От през вчерашния ден думите на Юлиан по случая са в медиите.
Ето част от тях:
" Психическият тормоз Е принуждение.
Набеждаването на почтен човек Е принуждение.
Лъжливите вести СА принуждение.
Злонамереното уронване на престижа (на който и да било) Е принуждение.
Клеветата Е принуждение.
Внушенията без споменаване на име СА принуждение. "
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ