Помня как изглеждаше София през 90-те, но помнещите май бяхме дотук. Имат думата непомнещите…
От Facebook профила на поетесата Рашел Леви
Помня по какъв начин изглеждаше София през 90-те. Помня по какъв начин изглеждаше и без метро, и с съвсем половин милион " жители " по-малко. Помня развъдника на бездомни кучета и престъпния вертеп, в който беше превърната Борисовата градина.
Помня и няколко десетилетия преди този момент родния си град.
Помня по какъв начин макар голямото преселение към него той устоя и пътят сред другите му елементи към този момент се измерваше чрез метрото не с часове мръзнене по спирките, а с удобно и бързо напредване.
Помня този град от времето, когато по булевардите минаваше кола на десетина минути, а напролет южните квартали ухаеха омайващо, витошки, незабравимо.
Помня тези ранни утрини пред Министерството на земеделието с тръгващите рейсове към планината, която през днешния ден е просто е квартал на София.
Помнещите май бяхме дотук.
Имат думата непомнещите.
Докогато...
Докъдето...
Помня по какъв начин изглеждаше София през 90-те. Помня по какъв начин изглеждаше и без метро, и с съвсем половин милион " жители " по-малко. Помня развъдника на бездомни кучета и престъпния вертеп, в който беше превърната Борисовата градина.
Помня и няколко десетилетия преди този момент родния си град.
Помня по какъв начин макар голямото преселение към него той устоя и пътят сред другите му елементи към този момент се измерваше чрез метрото не с часове мръзнене по спирките, а с удобно и бързо напредване.
Помня този град от времето, когато по булевардите минаваше кола на десетина минути, а напролет южните квартали ухаеха омайващо, витошки, незабравимо.
Помня тези ранни утрини пред Министерството на земеделието с тръгващите рейсове към планината, която през днешния ден е просто е квартал на София.
Помнещите май бяхме дотук.
Имат думата непомнещите.
Докогато...
Докъдето...
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ